Замъкът на кралица Клара

Кралица Клара е настоящият монарх на Еритос, по стечение на обстоятелствата. Тя завзема трона от Синамор Узурпатора. Назначена като болногледачка на невръстната му дъщеря, Клара бива обречена на смърт, когато Синамор я заставя да представлява принцесата на съвещание, за което само той е осведомен, че е клопка на Червения, който желае да изяде принцесата. Но целта на Червения съвсем не е такава...

Червения - Човекоубиеца, е най-силният жив дракон, или поне той така твърди. Заради нестихващата си омраза към човешкия род бива наказан от драконовия Бог Саирис, винаги да има човек до себе си. Така с Клара на негова страна, той разрушава Еритос до основи, завземайки ѝ трона от сър Синамор Узурпатора, убивайки него, армията му и цялото му семейство.
Днес замъкът на Кралицата служи за място за срещи с нея, където тя признава титли на благородници и разрешава проблемите между поданиците си.

Катрин дойде заедно с хамстера до замъка на Клара и обясни на гвардията защо е дошла. Те ѝ позволиха да влезе, а един от тях я съпроводи до покоите на Камила. Катрин въздъхна и почука на вратата.

Гвардейците уведомиха лейди Камила, че някаква гражданка на Еритос е дошла да я посети лично. Жената се усмихна широко, когато разпозна онази Катрин.
- Радвам се да те видя тук, скъпа! - приветливо поздрави тя. - Дошла си, защото Дейвид иска да те науча на това-онова в леглото ли?

Катрин беше сащисана. Тази какви ги говореше?
- Не. - отвърна момичето. - Записахте се за събитие в Еритос, паднахте се с мен. Трябва да се грижите два дни за този хамстер.

- Хамстер? - учудено възкликна жената и едва тогава съзря клетката с животното. - Саирисе, Клара никога не ми разяснява тези неща. Мислех, че ще е нещо по-забавно, но добре, след като съм се записала, ще си поема отговорността. - усмихна се тя и понечи да вземе клетката. - С онзи сладур Дейвид още ли сте заедно?

Катрин подаде клетката на хамстера и си пое дъх. Какво трябваше да ѝ каже на тази?
- Да, предполагам. - сви рамене момичето. - Никога не сме били в истинска връзка, че да сме заедно наистина, но поддържаме добри отношения.

- Ами доколкото си спомням ти беше доста неопитна в леглото, вероятно това е причината да не сте близки. Когато го видиш, можеш да му кажеш, че в никой случай не бих го върнала, ако реши отново да ме посети. Няма да сбърка. - чаровно се усмихна жената.

- Много интересно как решихте, че съм останала неопитна. Пък и не мисля, че Дейвид би ви потърсил. - сви рамене Катрин. - Грижете се добре за хамстера.
Графинята реши да си върви, че навярно щеше още повече да се ядоса с глупостите на тази.

Камила сви рамене и се изсмя сама на себе си. Тази продължаваше да е доста скучна за дразнене, реакцията бе толкова предвидима.
- Ти, ела тук! - щракна с пръсти и повика един от гвардейците. - Донеси ми най-хубавите зеленчуци, които имаме в кухнята. Не мога да позволя това нещо да умре. - Камила посочи с пръст клетката с хамстера, която държеше с другата си ръка.
Гвардеецът се поклони и отиде да изпълни заръката. Не след дълго се върна с въпросните зеленчуци.
- Задачата на милейди е изпълнена! - обяви той.
- Прекрасно, отвори клетката и го нахрани. Мен ме е гнус от подобни твари. - невъзмутимо отвърна Камила.
Гвардеецът отново се поклони и изпълни и другата заповед на жената. Всичко вървеше добре засега.

Един от гвардейците донесе клетката с хамстера при Камила.
- Лейди Камила, направихме каквото наредите. Хамстерът Ви е нахранен и в добро здраве. - рапортува мъжът.
- Радвам се да го чуя. - усмихна се Камила. - Клара никога няма да ми прости, ако разваля инициативата ѝ. Сега можете да го отнесете някъде другаде. Нямам интерес към това животно, отвъд това то да бъде в добро здраве.
Камила махна пренебрежително с ръка и гвардеецът се поклони, сетне се отдалечи, заедно с хамстера.

В тронната зала цареше онази специфична тишина, която не идва от липса на звук, а от присъствието на власт. Студената светлина се плъзгаше по каменния под, а погледът на кралица Клара бе спокоен, премерен и непроницаем.
- Адриан Вейл, пристъпи напред.
Гласът ѝ не бе суров, но носеше тежестта на човек, свикнал да бъде чут без повторение.
- Името ти достигна до короната не чрез празни хвалби, а чрез дела. В земи като Еритос това има стойност. Повече, отколкото мнозина разбират.
Тя се изправи бавно от трона, а присъстващите благородници инстинктивно замлъкнаха още повече.
- Лоялността, постоянството и проявената решителност не остават незабелязани. Кралството се нуждае не само от войници, но и от хора, способни да носят отговорност.
Клара направи кратка пауза, достатъчно дълга, за да се усети значението на следващите думи.
- По силата на властта, дадена ми от короната на Еритос, повишавам Адриан Вейл в титлата Лорд.
Шепот премина през залата.
- С тази титла идват не само привилегии, но и задължения. От този ден нататък името ти не принадлежи единствено на теб — то принадлежи и на кралството.
- Освен това, в знак на признание, короната ти предоставя правото на владение над малко имение в пределите на Еритос, заедно със земята, прилежаща към него. Не дворец. Не разточителство. А начало.
Погледът ѝ се задържа върху него — хладен, но не враждебен.
- Какво ще изградиш от това... ще покаже дали днешното решение е било мъдро.
Тя кимна леко.
- Приеми титлата си, Лорд Адриан Вейл. И не ме карай да съжалявам за тази щедрост.

Адриан Вейл получава титлата Лорд и право на малко имение.

Тронната зала на Еритос беше точно толкова студена и внушителна, колкото Лиреа си я беше представяла. Каменните стени се издигаха високо над главата ѝ, а светлината от факлите караше снежния въздух, влизащ през тесните прозорци, да изглежда почти сребрист.
Лиреа стоеше изправена пред трона с ръце зад гърба си и изражението на човек, който отчаяно се опитва да не изглежда като човек, попаднал случайно в дворец.
До нея Нокс оглеждаше залата с откровено любопитство.
— Това място мирише на политика — измърмори той тихо.
— Млъкни, преди да са ни изхвърлили.
Кралица Клара седеше спокойно на трона си, наблюдавайки ги с онзи хладен, уверен поглед на човек, свикнал да бъде слушан.
— Лиреа Ашуик — прозвуча гласът ѝ из залата. — Действията ти в Еритос не останаха незабелязани. Ти и твоят дракон доказахте, че сте готови да служите на кралството и да се изправяте срещу опасностите отвъд стените му.
Лиреа леко наведе глава, без да е напълно сигурна каква точно е правилната реакция в такъв момент.
Нокс изглеждаше подозрително горд от себе си.
Един от кралските служители пристъпи напред с малък украсен медальон върху тъмна възглавница.
— С волята на короната, ти се удостояваш с титлата Лейди на Еритос.
Настъпи кратка тишина.
Лиреа примигна веднъж.
После още веднъж.
Нокс бавно наклони глава към нея.
— Лейди Лиреа звучи опасно престижно.
— Нокс, кълна се, ако започнеш да ме наричаш така неиронично...
Кралица Клара едва забележимо се усмихна в ъгълчето на устата си.
Лиреа пристъпи напред и прие медальона внимателно. Металът беше студен в ръката ѝ.
Странно чувство.
Преди месеци беше просто поредната лечителка в Шиера, която се опитва да събере достатъчно монети за следващата седмица.
А сега стоеше в тронната зала на Еритос с благородническа титла.
Честно казано, животът започваше да изглежда като много объркан експеримент.
— Благодаря, Ваше Величество — каза тя спокойно. — Ще се постарая да не направя Еритос по-опасен, отколкото вече е.
Нокс се задави тихо до нея.
Кралицата този път определено се усмихна.
— Това е повече, отколкото мога да кажа за част от останалите в кралството.
Докато двамата напускаха залата малко по-късно, Нокс вървеше до нея с абсолютно непоносима самодоволна енергия.
— Значи официално сме благородници.
— Не "ние". Аз.
— Аз съм емоционално част от титлата.
Лиреа въздъхна тежко.
— Това е най-лошото нещо, което си казвал тази седмица.
— А седмицата още не е свършила.

Лиреа Ашуик получава титлата Лейди и право на малко имение.