Замъкът на кралица Клара

Кралица Клара е настоящият монарх на Еритос, по стечение на обстоятелствата. Тя завзема трона от Синамор Узурпатора. Назначена като болногледачка на невръстната му дъщеря, Клара бива обречена на смърт, когато Синамор я заставя да представлява принцесата на съвещание, за което само той е осведомен, че е клопка на Червения, който желае да изяде принцесата. Но целта на Червения съвсем не е такава...

Червения - Човекоубиеца, е най-силният жив дракон, или поне той така твърди. Заради нестихващата си омраза към човешкия род бива наказан от драконовия Бог Саирис, винаги да има човек до себе си. Така с Клара на негова страна, той разрушава Еритос до основи, завземайки ѝ трона от сър Синамор Узурпатора, убивайки него, армията му и цялото му семейство.
Днес замъкът на Кралицата служи за място за срещи с нея, където тя признава титли на благородници и разрешава проблемите между поданиците си.

Катрин дойде заедно с хамстера до замъка на Клара и обясни на гвардията защо е дошла. Те ѝ позволиха да влезе, а един от тях я съпроводи до покоите на Камила. Катрин въздъхна и почука на вратата.

Гвардейците уведомиха лейди Камила, че някаква гражданка на Еритос е дошла да я посети лично. Жената се усмихна широко, когато разпозна онази Катрин.
- Радвам се да те видя тук, скъпа! - приветливо поздрави тя. - Дошла си, защото Дейвид иска да те науча на това-онова в леглото ли?

Катрин беше сащисана. Тази какви ги говореше?
- Не. - отвърна момичето. - Записахте се за събитие в Еритос, паднахте се с мен. Трябва да се грижите два дни за този хамстер.

- Хамстер? - учудено възкликна жената и едва тогава съзря клетката с животното. - Саирисе, Клара никога не ми разяснява тези неща. Мислех, че ще е нещо по-забавно, но добре, след като съм се записала, ще си поема отговорността. - усмихна се тя и понечи да вземе клетката. - С онзи сладур Дейвид още ли сте заедно?

Катрин подаде клетката на хамстера и си пое дъх. Какво трябваше да ѝ каже на тази?
- Да, предполагам. - сви рамене момичето. - Никога не сме били в истинска връзка, че да сме заедно наистина, но поддържаме добри отношения.

- Ами доколкото си спомням ти беше доста неопитна в леглото, вероятно това е причината да не сте близки. Когато го видиш, можеш да му кажеш, че в никой случай не бих го върнала, ако реши отново да ме посети. Няма да сбърка. - чаровно се усмихна жената.

- Много интересно как решихте, че съм останала неопитна. Пък и не мисля, че Дейвид би ви потърсил. - сви рамене Катрин. - Грижете се добре за хамстера.
Графинята реши да си върви, че навярно щеше още повече да се ядоса с глупостите на тази.

Камила сви рамене и се изсмя сама на себе си. Тази продължаваше да е доста скучна за дразнене, реакцията бе толкова предвидима.
- Ти, ела тук! - щракна с пръсти и повика един от гвардейците. - Донеси ми най-хубавите зеленчуци, които имаме в кухнята. Не мога да позволя това нещо да умре. - Камила посочи с пръст клетката с хамстера, която държеше с другата си ръка.
Гвардеецът се поклони и отиде да изпълни заръката. Не след дълго се върна с въпросните зеленчуци.
- Задачата на милейди е изпълнена! - обяви той.
- Прекрасно, отвори клетката и го нахрани. Мен ме е гнус от подобни твари. - невъзмутимо отвърна Камила.
Гвардеецът отново се поклони и изпълни и другата заповед на жената. Всичко вървеше добре засега.

Един от гвардейците донесе клетката с хамстера при Камила.
- Лейди Камила, направихме каквото наредите. Хамстерът Ви е нахранен и в добро здраве. - рапортува мъжът.
- Радвам се да го чуя. - усмихна се Камила. - Клара никога няма да ми прости, ако разваля инициативата ѝ. Сега можете да го отнесете някъде другаде. Нямам интерес към това животно, отвъд това то да бъде в добро здраве.
Камила махна пренебрежително с ръка и гвардеецът се поклони, сетне се отдалечи, заедно с хамстера.