Къщата на Марибел и Игнис

Малка къща в покрайнините на Еритос, с добре поддържана зеленчукова градина. Марибел и Игнис доста се гордееха с прясната храна, която отглеждаха и с това, че живееха в толкова спокоен район.

Тазар дойде в къщата, дето му беше казала яката мацка, която срещна в таверната в Еритос. В Кросфайър Муунлайт вече го знаеха и не щяха да му продават алкохол, нещастници. Мацката не даде да я ебе, ама му каза адреса на някаква дето щяла да даде. Тазар се приближи и почука на вратата.

Марибел се изненада от късния час, в който някой изглежда я посещаваше. Беше убедена, че сестра ѝ Игнис по това време спи. Надяваше се да не е онази долна курва. Тя си сложи очилата и побърза да отвори. Изплаши се, когато видя огромен и доста грозен мъж на прага си.
- Вие кой сте? - плахо попита старицата.

Тазар огледа тая, ама малко възстара си падаше. Мъжът не изгаряше от желание да спи с такава, но какво да се прави?! И без това трудно си намираше партньори за секс, предвид външния си вид.
- Ами маце аз дойдох тука да те еба. Не се притеснявай знам че съм грозен, ама доста голям хуй имам. - мъжът се хвана за панталона, за да докаже твърдението си.

Марибел за малко не получи удар. Какви ги говореше този отвратителен мъж? Как си позволяваше? Тя пребледня.
- Ама момче моля ти се какви неща говориш, аз съм стара жена, как така ще ме ебеш, ужас, ужас! Да си вървиш бързо, че ще крещя! - заплаши го тя. Надяваше се да не е някой избягал от Порт Виксън извратеняк, дошъл да я насили.

Тазар посърна.
- Виждам те че си стара бе маце ама кво да направя, аз съм си грозен, знам си го, тъй и без туй не ми връзват. Айде да те еба малко само. - с надежда в гласа продължи той.

Марибел присви очи. Мъжът все още не я нападаше, може би действително беше някой самотен и отчаян тип. Замисли се дали да не му покаже вратата на онази разпоретина, но познавайки я, знаеше че нарочно ще избере да се съвкуплява с него пред очите ѝ, затова не го стори.
- Да се махаш бързо от тука, че като зема една сопа! Ще ти дам аз едно ебане, на стари години с какви срамотии ме занимаваш? Срам нямаш ли? - разкрещя се старицата.

Тазар изцъка с език. Отново не изкара късмет.
- Добре бе маце, спокойствие само, няма да те еба като не щеш. Оная мацка с розовата коса само ме излъга че ще искаш значи. Мерси ти. - с тъга в гласа отвърна мъжът, след което се обърна и си тръгна.

Зениците на Марибел се разшириха от ужас, чувайки последното, което грозният мъж каза. Нещастницата беше го изпратила?! Беше си позволила да изпрати някого, с надеждата да я нарани? Това съвсем не можеше да продължава така. Макар и да се смрачаваше, Марибел набързо се преоблече и хукна към пристанището. Надяваше се да има все още кораби към южното кралство.

Афсол дойде заедно с хамстера до дома на баба Марибел и почука на вратата. Старицата му се струваше добра, сигурно добре щеше да се грижи за животинчето.

Марибел се изненада, когато някой почука на вратата ѝ. За миг се притесни да не се е върнала онази уличница, но си отдъхна, когато отвори и видя някакво младо момче. Все пак, старицата присви очи.
- За какво си дошъл, момко? - резервирано попита тя.

- Здравейте. - усмихна се Афсол. - Нося хамстера, за който трябва да се грижим заедно.

- А, животинчето! - възкликна старата жена. - Радвам се, че някой като теб го е гледал, а не онази мръсна курва, дето живееше тука.

Афсол въздъхна и сви рамене.
- Не е моя работа да се меся в това. - изрече той. - Гледах го два дни, давайте му зеленчуци и вода, така ще оцелее.

- Спокойно бе момче. - усмихна се жената. - Деца и внуци съм гледала, едно хамстерче ли няма? Ще се оправим, че златото си трябва.

Афсол кимна.
- Пожелавам ви късмет. - той връчи клетката на старицата, сетне ѝ пожела лека вечер и си тръгна.

Марибел взе животното и влезе в дома си. Старателно наряза различни видове зеленчуци и плодове, които да му предложи. Животът ѝ бе станал доста по-спокоен, откакто онази нещастна мръсница не живееше тук. Горкото животинче сигурно нямаше да издържи на развратното ѝ поведение и облекло, ако още беше тук.

Марибел старателно приготви салата от различни видове плодове за хамстера. Възрастната жена се радваше доста, че има с какво да прекарва времето си, особено откакто около нея отново цареше спокойствие, без онази уличница. Хамстерът също изглеждаше щастлив и лакомо изяждаше парчетата плод. Всичко вървеше прекрасно.