Имението на лорд Адриан Вейл

Вид: Малко имение
Крепости стени: Няма
Защита: Слаба


Главен дракон
Име: Никс
Вид: Черен дракон
Пол: Женски

Умения на дракона:
Да лети - 2 урока
Да се бие - 6 урока
Да плува - 1 урок

Оръжия:

Меч - 8 щета

Колибата посреща със студена, куха тишина. Вятърът драска по стените, а огънят в огнището едва диша.
Поставям черното яйце върху дебело одеяло близо до пламъка и оставам седнал срещу него с часове. Времето в Еритос тече бавно, особено когато чакаш нещо опасно да се роди.
Пук.
Погледът ми се вдига веднага.
— Най-после.
По черупката плъзва тънка пукнатина, после втора. Малка тъмна муцуна си пробива път навън, последвана от раздразнено съскане.
Наблюдавам мълчаливо как създанието се измъква напълно, мокро, ядосано и с твърде самоуверен поглед за нещо, което преди минута не е съществувало.
Протягам ръка.
Тя ме захапва за пръста.
Поглеждам я няколко секунди.
— Очарователно.
Малкото драконче изсъсква, сякаш това е победа.
Ъгълът на устата ми едва помръдва.
— Женска.
Тя се свива върху одеялото, без да откъсва поглед от мен. Черни люспи. Остри очи. Лош характер.
Подходящо.
— Ще се казваш Никс.
Дракончето накланя глава.
— Ако ще превръщаш живота ми в проблем, поне го прави със стил.

Утрото в колибата не беше особено приятно.
Студът се беше пропил в дървото, а слабата светлина, промъкваща се през процепите, не правеше мястото да изглежда по-малко жалко. Адриан седеше на ръба на леглото, облегнал лакти на коленете си, докато Никс лежеше наблизо, будна, но необичайно тиха.
Погледът му се спря върху нея.
Ранена. Не счупена.
Добре.
Лечебницата беше опция. Скъпа опция, която щеше да го остави без дракон за цял ден, само за да спечели сигурност. Адриан не беше човек, който инвестира в сигурност, когато все още можеше да извлече стойност от риска.
Никс вдигна глава, когато той се изправи.
— Не ме гледай така. Няма да те оставям при лечители.
Черната драконица издаде тих, доволен звук.
Адриан посегна към палтото си.
— Първо тренировъчният лагер. Ако ще страдаш, поне да има полза от това. После аз ще работя.
Той отвори вратата и хладният въздух нахлу вътре.
— А ако все още можеш да стоиш на крака довечера… ще намерим някого, когото да убиеш.