Лиреа Ашуик

Пълно име: Лиреа Ашуик
Възраст: 22
Пол: Жена
Раса: Човек
Професия: Скитаща билкарка и аптекарка. Официално вари лечебни отвари. Неофициално знае точно колко напръстник е нужен, за да спре едно сърце, и е напълно наясно с това знание.
Характер: Хаотично неутрална, с прагматичен наклон. Има морален компас — просто сочи накъдето оцеляването и любопитството изискват.
Начална позиция: Шиера
Височина: 1.70
Килограми: 55
Кръвна група: АБ+
История: Лиреа прекара почти две години на Шиера и за това време си изгради точно това, което искаше — тиха репутация, постоянен поток от клиенти, които не задават въпроси, и достъп до съставки, за които повечето билкари само четат. Островът беше идеален. Беше — в минало време.
Проблемът с местата без закони е, че празнотата от власт не остава празна задълго. На Шиера започна да се оформя нещо, което Лиреа разпозна веднага, защото го беше виждала и преди — неофициална йерархия. Група наемници, водени от някой си Горан Кривия, постепенно затегнаха хватката си върху пристанищния район. Първо беше „защита" — монети в замяна на спокойствие. После започнаха да се интересуват кой какво продава, на кого и — най-важното — какво точно съдържат буркваните. Горан не беше глупав. Разбираше, че някой, който знае как да лекува, знае и как да вреди, а такъв човек е или съюзник, или заплаха. Лиреа нямаше намерение да бъде нито едното.
Когато един от хората на Горан се появи в работилницата й с „покана за сътрудничество" — учтив начин да каже, че отсега нататък варите по поръчка или спирате да варите изобщо — Лиреа разбра, че часовникът тиктака. Шиера вече не беше убежище. Беше клетка, която просто още нямаше ключалка.
Иронията не й убягна. Еритос — кралството, което отхвърли заради структурата, юрисдикцията и прекалено многото очи — изведнъж изглеждаше различно, когато алтернативата беше да работиш под палеца на полуграмотен наемник с илюзии за величие. Поне в Еритос правилата са ясни и предвидими. Можеш да ги заобиколиш, ако знаеш къде да стъпиш. Горан нямаше правила — имаше настроения.
Но Лиреа не е от хората, които бягат без план. Преди да напусне Шиера, прекара две седмици в проучване. Еритос имаше нещо, което островът не можеше да й предложи — Кралската библиотека в столицата и слухове за архив с ръкописи за древна драконова ботаника, достъпни само за членове на Билкарската гилдия. Лиреа нямаше членство, нямаше лиценз и нямаше намерение да кандидатства за което и да е от двете. Но имаше нещо по-ценно — две години практика на Шиера, която й даде познания, каквито гилдийските билкари нямаше да натрупат и за десет. На острова тя работеше с отрови, паразити, инфекции от драконови рани и болести, които учебниците дори не споменаваха. Това е валута, която се приема навсякъде — дори в кралства с правила.
Планът беше прост: да стигне до Еритос, да се установи достатъчно далеч от двора, за да не привлича внимание, но достатъчно близо, за да има достъп до знания и пазари. Да предлага услугите си на хора, които гилдията отказва да обслужва — а такива винаги има. И постепенно, тихо, търпеливо, да намери път до онези ръкописи.
Напусна Шиера същия начин, по който пристигна — с търговски кораб, плащайки с лекарства. Само че този път не вареше срещу морска болест. Капитанът имаше хронична болка в ставите, с която живееше от години. Лиреа му приготви мехлем, който за първи път от дълго време му позволи да свие пръсти без да стиска зъби. Не каза на капитана какво точно съдържа мехлемът. Не попита и той.
Някои навици от Шиера се пренасят добре.
Интереси: Токсикология и отровна ботаника — Лиреа не просто познава отровните растения — тя ги колекционира с ентусиазма, с който нормалните хора колекционират монети или красиви камъни. Води си подробен бележник с дози, реакции, съчетания и противоотрови. Не защото планира да отравя някого. Просто смята, че знанието е неутрално, а невежеството — опасно.  — Лиреа не просто познава отровните растения — тя ги колекционира с ентусиазма, с който нормалните хора колекционират монети или красиви камъни. Води си подробен бележник с дози, реакции, съчетания и противоотрови. Не защото планира да отравя някого. Просто смята, че знанието е неутрално, а невежеството — опасно.
Хоби: Дестилация — Лиреа дестилира етерични масла, тинктури и есенции, но не само за лечебни цели. Понякога го прави просто за удоволствие — да види как едно растение се разгражда до чистата си същност. Има малък преносим дестилатор, който пази по-ревностно от каквото и да било друго в багажа си.
Скициране — рисува растения, гъби и насекоми с почти научна прецизност. Бележникът й е пълен с детайлни илюстрации, анотирани с дребен, стегнат почерк. Не се смята за художничка. Нарича го „документиране". Резултатът обаче е неочаквано красив.
Хазарт с ниски залози — не от алчност, а защото масата за кости е най-доброто място да чуеш неща, които хората иначе не казват. Лиреа играе внимателно, губи стратегически, когато трябва, и слуша повече, отколкото говори. Печалбите й рядко са в монети.
Готвене с експериментален характер — границата между „вечеря" и „отвара" при Лиреа е размита и зависи изцяло от намерението. Готви добре, когато иска. Просто не винаги иска. Ястията й имат тенденцията да съдържат поне една съставка, която кара съседите по маса да питат „Какво беше това?" — обикновено след като вече са го изяли.
Нощни разходки — не от безсъние, а от предпочитание. Много от растенията, които я интересуват, цъфтят или отделят аромат само нощем. Освен това Лиреа мисли по-добре, когато е тъмно и тихо. Повечето от важните й решения са взети между полунощ и зори.