Езерото Саир

Тук драконите се учат да плуват. Курсът на обучение се състои от 20 урока, които могат да бъдат направени когато пожелаете.
С 1 урок - драконът може да плува, без да потъва.
С 10 урока - драконът може да плува, както и да прави маневри във водата.
С 20 урока - драконът овладява водата до краен предел, което му позволява, да я използва за атаки, независимо от вида му. Уменията по плуване също се подобряват значително.

Интересен факт, който е важно да се отбележи: Водните дракони са родени плувци. Ако притежавате такъв дракон, няма нужда да минавате курса по плуване.

Катрин реши да обиколи езерото Саир и да огледа за чудовището. Надяваше се да не е сбъркала в преценката си. 

Мистериозно чудовище изплува от езерото и нападна новодошлата.

Информация за Ормир, предоставена от библиотеката на Нимора:

Езерото Саир изглежда спокойно. Подозрително спокойно.
Стоя на брега, докато Никс оглежда водата с открито недоверие.
— Да, точно така изглежда.
Тя ме поглежда.
— И аз не ѝ вярвам.
Никс пристъпва напред, подушва водата и веднага отскача назад, сякаш лично я е обидила.
— Очаквах това.
Клякам до нея.
— Едно нещо трябва да изясним отрано. Не всичко, което не ти харесва, ще може да бъде изгорено.
Пауза.
— Поне не веднага.
Никс съска и отново гледа езерото така, сякаш водата е морално съмнителна.
Първият опит е катастрофален.
Тя влиза до лапите, подхлъзва се и моментално започва да се бори с водата така, сякаш езерото ѝ е обявило война.
Пръски навсякъде.
Нулево достойнство.
Присвивам очи.
— Това е точно толкова зле, колкото изглежда.
Инструкторът явно има по-малко чувство за самосъхранение от мен, защото просто я насочва обратно.
Втори опит.
Този път Никс влиза по-предпазливо.
После губи дъно.
И изпада в пълна паника.
Крилата ѝ се мятат, лапите драскат водата хаотично.
За момент изглежда, че ще потъне.
После нещо щраква.
Инстинкт.
Ритъм.
Лапите започват да се движат правилно.
Главата остава над водата.
Повдигам леко вежда.
— Ето.
Никс спира да се дави и започва да плува.
Не грациозно.
Не елегантно.
Но не потъва.
Което, според правилата, технически е успех.
Тя стига обратно до брега мокра, бесна и дълбоко унизена.
Изтръсква се.
Право върху мен.
Пауза.
Вода се стича от палтото ми.
Поглеждам я.
Тя изглежда напълно доволна от себе си.
— Това беше умишлено.
Никс не отрича.
— Добре.
Изправям се.
— Значи можеш да плуваш. Отвратително, но можеш.

Никс се научава да плува.

Два дни по-късно Лиреа вече беше стигнала до извода, че драконите приличат изненадващо много на хората.
Говорят прекалено много.
Правят лоши решения с огромна увереност.
И отказват да признаят, когато са уплашени.
В момента нейният конкретен дракон стоеше на ръба на дървен кей с изражението на същество, което лично е било предадено от самата концепция за вода.
— Не виждам защо това е необходимо — заяви той.
— Ти си дракон.
— Да. Не риба.
Лиреа седеше върху обърната бъчва край брега, с книга в скута и абсолютна липса на съчувствие в погледа.
— В Еритос има езера, реки, ледени води и океан. Научи се да плува.
— Или?
— Или ще се удавиш много драматично някой ден.
Дракончето изглеждаше offended от самото предположение.
Инструкторът по плуване - стар моряк с липсващи два пръста и физиономия на човек, който вероятно е оцелял напук на природата - се засмя дрезгаво.
— Всички сините се държат така първия път.
— Аз не се "държа така" — сопна се дракончето. — Просто не уважавам съмнителни локви.
Мъжът погледна огромното езеро.
После погледна него.
— Да. Локва.
Лиреа прелисти спокойно една страница.
— Ако започнеш да потъваш, ще те извадят.
— Това не беше успокояващо.
— Не беше замислено като такова.
Дракончето присви очи към водата.
После към Лиреа.
После пак към водата.
— А ти можеш ли да плуваш?
Настъпи кратка тишина.
Лиреа не вдигна поглед от книгата.
— Това не е за мен урокът днес.
— Значи не можеш.
— Мога достатъчно, за да не умра веднага.
— Това е най-неувереното "да", което съм чувал.
— И все пак още съм жива.
Инструкторът вече откровено се забавляваше.
— Хайде, синьо. Във водата.
Дракончето въздъхна тежко с цялото страдание на древно прокълнато същество, въпреки че буквално беше на няколко дни.
После внимателно протегна лапа към водата.
Докосна повърхността.
Замръзна.
— Студена е.
— Това е Еритос — отвърна Лиреа. — Свиквай.
— Мразя този континент.
— И аз така казах първата седмица.
Той я изгледа подозрително.
— А сега?
Лиреа се замисли за секунда.
После сви рамене леко.
— Сега просто съм инвестирала твърде много усилия, за да си тръгна.
Дракончето сякаш не разбра напълно думите, но я наблюдава няколко секунди по-дълго от обикновено.
После рязко скочи във водата.
Последва огромен плясък.
Инструкторът избухна в смях.
Лиреа спокойно вдигна поглед от книгата си точно навреме, за да види как малки сини криле и лапи панически се борят с езерото.
— О, това е трагично.
— ПОМАГАЙ!
— Инструкторът каза, че няма да се удавиш.
— НЕ СЪМ УБЕДЕН, ЧЕ ТОЙ ЗНАЕ ТОВА!
Старият моряк подсвирна силно.
— Ритмично с лапите! Не се бий с водата!
— ВОДАТА ЗАПОЧНА ПЪРВА!
Лиреа не успя да сдържи тихия смях, който ѝ се изплъзна.
Дракончето веднага се обърна към нея с предадено изражение.
— Ти се смееш?!
— Малко.
— Жестока жена.
— Да, но технически още не си умрял.
Той отвори уста за ново възмущение точно в момента, в който случайно успя да задържи правилен ритъм с лапите си.
Малкото му тяло внезапно спря да потъва хаотично.
После започна да се движи напред.
Бавно.
Криволичещо.
Но истински.
Дракончето мигна изненадано.
После:
— ...О.
Инструкторът кимна одобрително.
— Ето така.
Лиреа затвори книгата си.
— Виж ти. Оказва се, че можеш да оцелееш във враждебна локва.
Той изплиска вода към нея с опашка.
Точно в лицето.
Настъпи тишина.
Инструкторът направи крачка назад разумно.
Лиреа бавно избърса вода от бузата си.
После се усмихна леко.
Това беше много по-страшно от ядосване.
— Добре — каза тихо тя. — Значи така ще играем.

Нокс се научава да плува.

Басейнът за дракони миришеше на влажна каменна настилка, застояла вода и съмнителни решения.
Никс спря още на ръба.
Гледаше водата.
После Адриан.
После пак водата.
Мълчаливо обвинение.
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Не ме гледай така. Вече сме правили това.
Черната драконица изсумтя.
Да.
Веднъж.
Което очевидно не означаваше, че го приема.
Инструкторът ги забеляза и повдигна вежда.
— Плуване?
Адриан кимна леко.
— За съжаление.
Никс го изгледа така, сякаш това е лично предателство.
Справедливо.
Първият опит беше… груб.
Никс влезе във водата с ентусиазма на същество, което би предпочело да подпали самата концепция за вода.
Твърде рязко.
Твърде много сила.
Твърде малко контрол.
Огромен плясък.
Инструкторът въздъхна.
— Да. Това си личи.
Адриан скръсти ръце.
— Утешително.
Никс не потъна.
Което технически беше успех.
Но движенията ѝ бяха некоординирани.
Повече борба с водата, отколкото плуване.
Тя очевидно мразеше всяка секунда.
И това беше изключително видно.
След няколко опита започна да се адаптира.
Не добре.
Но по-добре.
По-малко хаотично.
По-малко драматично.
Все още далеч от грациозно.
В един момент дори успя сравнително прилично да прекоси басейна.
После излезе от водата с онова изражение на дълбоко лично оскърбление.
Адриан я огледа.
Мокра.
Раздразнена.
Обидена на целия свят.
После кимна леко.
— Приемливо.
Черните златни очи се присвиха.
Инструкторът изсумтя тихо.
— Има още много работа.
Адриан хвърли кратък поглед към Никс.
После сухо:
— Очевидно.
Тя го отърси с рязко движение.
Вода навсякъде.
Адриан замръзна за секунда.
Мокър.
Абсолютно умишлено.
Погледна я бавно.
Никс изглеждаше напълно доволна от себе си.
Той въздъхна.
— Да. Това вероятно си го заслужих.

Никс преминава втория си урок по плуване.