Два дни по-късно Лиреа вече беше стигнала до извода, че драконите приличат изненадващо много на хората.
Говорят прекалено много.
Правят лоши решения с огромна увереност.
И отказват да признаят, когато са уплашени.
В момента нейният конкретен дракон стоеше на ръба на дървен кей с изражението на същество, което лично е било предадено от самата концепция за вода.
— Не виждам защо това е необходимо — заяви той.
— Ти си дракон.
— Да. Не риба.
Лиреа седеше върху обърната бъчва край брега, с книга в скута и абсолютна липса на съчувствие в погледа.
— В Еритос има езера, реки, ледени води и океан. Научи се да плува.
— Или?
— Или ще се удавиш много драматично някой ден.
Дракончето изглеждаше offended от самото предположение.
Инструкторът по плуване - стар моряк с липсващи два пръста и физиономия на човек, който вероятно е оцелял напук на природата - се засмя дрезгаво.
— Всички сините се държат така първия път.
— Аз не се "държа така" — сопна се дракончето. — Просто не уважавам съмнителни локви.
Мъжът погледна огромното езеро.
После погледна него.
— Да. Локва.
Лиреа прелисти спокойно една страница.
— Ако започнеш да потъваш, ще те извадят.
— Това не беше успокояващо.
— Не беше замислено като такова.
Дракончето присви очи към водата.
После към Лиреа.
После пак към водата.
— А ти можеш ли да плуваш?
Настъпи кратка тишина.
Лиреа не вдигна поглед от книгата.
— Това не е за мен урокът днес.
— Значи не можеш.
— Мога достатъчно, за да не умра веднага.
— Това е най-неувереното "да", което съм чувал.
— И все пак още съм жива.
Инструкторът вече откровено се забавляваше.
— Хайде, синьо. Във водата.
Дракончето въздъхна тежко с цялото страдание на древно прокълнато същество, въпреки че буквално беше на няколко дни.
После внимателно протегна лапа към водата.
Докосна повърхността.
Замръзна.
— Студена е.
— Това е Еритос — отвърна Лиреа. — Свиквай.
— Мразя този континент.
— И аз така казах първата седмица.
Той я изгледа подозрително.
— А сега?
Лиреа се замисли за секунда.
После сви рамене леко.
— Сега просто съм инвестирала твърде много усилия, за да си тръгна.
Дракончето сякаш не разбра напълно думите, но я наблюдава няколко секунди по-дълго от обикновено.
После рязко скочи във водата.
Последва огромен плясък.
Инструкторът избухна в смях.
Лиреа спокойно вдигна поглед от книгата си точно навреме, за да види как малки сини криле и лапи панически се борят с езерото.
— О, това е трагично.
— ПОМАГАЙ!
— Инструкторът каза, че няма да се удавиш.
— НЕ СЪМ УБЕДЕН, ЧЕ ТОЙ ЗНАЕ ТОВА!
Старият моряк подсвирна силно.
— Ритмично с лапите! Не се бий с водата!
— ВОДАТА ЗАПОЧНА ПЪРВА!
Лиреа не успя да сдържи тихия смях, който ѝ се изплъзна.
Дракончето веднага се обърна към нея с предадено изражение.
— Ти се смееш?!
— Малко.
— Жестока жена.
— Да, но технически още не си умрял.
Той отвори уста за ново възмущение точно в момента, в който случайно успя да задържи правилен ритъм с лапите си.
Малкото му тяло внезапно спря да потъва хаотично.
После започна да се движи напред.
Бавно.
Криволичещо.
Но истински.
Дракончето мигна изненадано.
После:
— ...О.
Инструкторът кимна одобрително.
— Ето така.
Лиреа затвори книгата си.
— Виж ти. Оказва се, че можеш да оцелееш във враждебна локва.
Той изплиска вода към нея с опашка.
Точно в лицето.
Настъпи тишина.
Инструкторът направи крачка назад разумно.
Лиреа бавно избърса вода от бузата си.
После се усмихна леко.
Това беше много по-страшно от ядосване.
— Добре — каза тихо тя. — Значи така ще играем.
Нокс се научава да плува.
.png)