Поляната Рассил

Тук драконите се учат да летят. Курсът на обучение се състои от 20 урока, които могат да бъдат направени когато пожелаете.
С 1 урок - драконът може да лети, без да пада.
С 10 урока - драконът може да лети, както и да прави маневри във въздуха. Скоростта на летене се подобрява
С 20 урока - драконът овладява въздуха до краен предел, което му позволява, да го използва за атаки, независимо от вида му. Уменията по летене също се подобряват значително.

Интересен факт, който е важно да се отбележи: Сините дракони са най-добрите летци. Ако притежавате такъв дракон, няма нужда да минавате курса по летене.

Поляната Рассил е почти болезнено открита след арената. Студеният въздух е чист, тревата се движи под вятъра, а небето изглежда твърде голямо за нещо с размерите на Никс.
Поставям я на земята.
Тя веднага се отдалечава с онзи вид достойнство, който само много малки същества с огромно его успяват да демонстрират.
Скръствам ръце.
— Добре. Полети.
Никс ме поглежда.
Не мърда.
— Това не беше предложение.
Тя разперва крила. Размахва ги. Подскача.
Нищо.
Повдигам вежда.
— Впечатляващо. Почти си заплаха за тревата.
Никс изсъсква обидено.
След няколко нови опита успява да се отдели от земята за... може би секунда.
После се стоварва странично.
Пауза.
— Това технически беше летене.
Тя става веднага, още по-ядосана.
Добре.
Това вече го разбирам.
Следващите опити са по-добри. Не защото някой я учи нежно, а защото омразата ѝ към провала явно е изключително мотивираща.
Подскок.
Размах.
Кратко зависване.
Падане.
Повторение.
Отново.
И отново.
В един момент вятърът я улавя правилно.
Никс рязко се издига по-високо, отколкото явно е планирала.
Замръзва насред въздуха в чиста паника.
— Не смей.
Твърде късно.
Тя се завърта некоординирано, губи контрол и се сгромолясва право в мен.
Ударът ме събаря назад.
Никс изпълзява от палтото ми, преструвайки се, че всичко е било умишлено.
Лежа няколко секунди в тревата.
— Започвам да разбирам защо хората просто яздят вече пораснали дракони.
Сядам и я поглеждам.
Тя този път сама отива обратно на поляната.
Опитва отново.
И този път...
по-добре.
Кратък полет.
Нисък, нестабилен, но истински.
Изправям се бавно.
— Да.
Никс каца тежко и гордо.
— Ужасно изпълнение.
Пауза.
— Но напредък.

Никс се научава да лети.

Тренировъчният лагер беше още по-шумен сутринта.
Навсякъде имаше:

• дракончета,
• инструктори,
• дим,
• крясъци,
• и поне един човек, който очевидно преосмисляше житейските си избори, докато гонеше зелен дракон около оградата.

Лиреа вече го разбираше на духовно ниво.
Инструкторът по летене - висока жена с късо подстригана коса и глас, способен вероятно да спре сърдечен ритъм - ги изгледа скептично.
— Това ли е новият син дракон?
Дракончето вирна глава.
— Да.
— Изглежда дребен.
— А вие изглеждате неприятна.
Лиреа затвори лице в дланта си.
Жената обаче само се ухили леко.
— Добре. Значи поне има характер.
— Това беше ли комплимент? — прошепна Лиреа.
— Не знам. Страх ме е да попитам.
Инструкторката посочи към високите дървени платформи в края на двора.
— Първи урок. Скок и плъзгане с крилата. Няма да лети истински още, просто трябва да свикне с движенията.
Лиреа погледна платформата.
После погледна дракончето.
После пак платформата.
— Това изглежда като ужасна идея.
— Повечето летящи същества започват така.
— Повечето летящи същества имат повече инстинкт за самосъхранение.
Дракончето вече крачеше към стълбата.
— Ако умра, искам да е записано, че бях прав за чая.
— Ако умреш, ще те съживя само за да те удуша лично.
— Това прозвуча почти емоционално.
Лиреа го изгледа тесно.
— Не свиквай.
Той се качи до ръба на платформата и замръзна за секунда, загледан надолу.
Вятърът раздвижи малките му крила.
За първи път откакто се беше излюпил, млъкна.
Инструкторката скръсти ръце.
— Хайде. Или скачаш, или слизаш и приемаме, че си кокошка.
Дракончето изглеждаше дълбоко обидено.
— Това е расизъм.
— Това е обучение.
Кратка пауза.
После той скочи.
Лиреа инстинктивно се изправи рязко.
Малкото синьо тяло полетя надолу твърде бързо за около една ужасна секунда.
После крилата се разпериха рязко.
Неловко.
Криво.
Но достатъчно.
Вместо да се разбие в земята, дракончето се плъзна през въздуха и се стовари по корем в сеното с възмутен писък.
Настъпи тишина.
После от купчината сено се чу приглушен глас:
— Планирах го така.
Лиреа бавно седна обратно.
— Боговете наистина ме мразят.

Нокс се научава да лети.

Училището за летене беше различно от арената.
По-малко кръв.
Повече шум.
Викове на инструктори.
Удари на крила.
Прах, вдигнат от не особено грациозни опити за излитане.
Никс спря още на входа.
Огледа.
Наклони глава.
Не изглеждаше впечатлена.
Адриан хвърли кратък поглед към нея.
— Да. И аз имам съмнения.
Инструкторът ги видя и се приближи.
Погледът му първо падна върху Никс.
После върху крилете ѝ.
— Летателен урок?
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Така изглежда.
Мъжът обходи Никс с поглед.
— Лети ли?
Адриан погледна към черната драконица.
После обратно.
— Технически.
Инструкторът изсумтя.
Справедливо.
Никс очевидно не разбираше защо е тук.
Тя можеше да лети.
Нали?
Това беше достатъчно.
Не.
Първият опит беше… груб.
Излитането стана рязко, почти агресивно.
С твърде много сила.
Твърде малко контрол.
Никс се вдигна рязко, залитна във въздуха, коригира твърде късно и кацна тежко.
Прах навсякъде.
Инструкторът въздъхна.
— Сила има.
Адриан скръсти ръце.
— Това никога не е било проблемът.
Втори опит.
По-добър.
По-малко хаотичен.
Но още груб.
Крилете работеха.
Контролът — не напълно.
Никс започваше да се дразни.
Адриан го виждаше.
Златните ѝ очи се присвиваха всеки път, когато нещо не ставаше идеално.
Добре.
Това означаваше, че ѝ пука.
След няколко повторения движенията започнаха да се изглаждат.
Не перфектно.
Но по-добре.
По-малко brute force.
Повече баланс.
Инструкторът кимна.
— Има потенциал.
Адриан хвърли кратък поглед към него.
— Очарователно откритие.
Мъжът игнорира това.
Никс кацна този път далеч по-чисто.
Не елегантно.
Но контролирано.
Черната драконица изглеждаше почти обидена, че има какво още да учи.
Адриан пристъпи до нея.
Положи ръка върху врата ѝ.
— По-добре.
Тя изсумтя.
Не достатъчно доволна.
Разбираемо.
Адриан погледна нагоре към откритото небе.
После обратно към нея.
Лека пауза.
— Още деветнайсет пъти и може дори да стане грациозно.

Никс премина втория си урок по летене.

Училището за летене беше по-тихо от по-рано.
Не празно.
Просто по-малко хаотично.
По-малко млади дракони, които се опитват да победят гравитацията с чиста самоувереност.
Адриан прекрачи прага спокойно.
Никс вече разпозна мястото.
Този път реакцията ѝ беше различна.
Не объркване.
По-скоро съсредоточено раздразнение.
Тя вече знаеше, че тук има неща, които не владее напълно.
И това очевидно не ѝ харесваше.
Адриан хвърли кратък поглед към нея.
— Добре. Значи поне учиш.
Инструкторът ги видя и повдигна вежда.
— Пак?
Адриан свали ръкавиците си спокойно.
— Имам предплатени уроци.
Мъжът кимна бавно.
Разбираемо.
— Добре. Да видим дали хвърленият камък е еволюирал.
Никс изсумтя шумно.
Обидена.
Справедливо.
Първият опит беше значително по-добър.
Излитането вече не беше хаотично.
Все още силово.
Но контролирано.
Крилете работеха по-равномерно.
Кацането… почти прилично.
Инструкторът кимна леко.
— По-добре.
Адриан скръсти ръце.
— Невероятно.
Вторият опит беше още по-чист.
Никс коригира позицията си по-рано.
Задържа височината по-стабилно.
Движенията бяха по-малко груби.
Все още не грациозни.
Но определено по-умели.
Черната драконица започваше да разбира.
Това беше видимо.
И това я правеше още по-решителна.
Адриан наблюдаваше спокойно.
После, когато тя кацна без да вдигне половината двор във въздуха, пристъпи напред.
Положи ръка върху врата ѝ.
— Това вече беше приемливо.
Никс издаде нисък звук.
Не напълно доволна.
Но не и разочарована.
Инструкторът поклати глава.
— Има потенциал.
Адриан хвърли кратък поглед към него.
— Това вече го чух.
Поглед към Никс.
После към небето.
Лека пауза.
— Още няколко урока и може дори да започнеш да изглеждаш умишлено компетентна.

Никс премина третия си урок по летене.

Поляната Рассил беше изпълнена с дракони от различни размери.
Някои вече кръжаха високо над тренировъчното поле.
Други тепърва се опитваха да останат във въздуха повече от няколко секунди.
Никс наблюдаваше всичко това с видим интерес.
Инструкторът ги забеляза и кимна.
— Четвърти урок?
— Да.
Мъжът погледна към Никс.
— Добре. Днес работим върху излитане и контрол на височината.
Никс изглеждаше доста доволна от първата половина на изречението.
По-малко от втората.
След няколко инструкции драконицата зае позиция.
Разпери криле.
Оттласна се.
Първият опит беше... съществуващ.
Излетя.
За кратко.
След което рязко загуби височина и тупна обратно в тревата.
Не пострада.
Самочувствието ѝ също не изглеждаше засегнато.
Инструкторът въздъхна.
— Тя винаги ли приема провалите толкова спокойно?
Адриан наблюдаваше.
— Не мисля, че е осъзнала, че това беше провал.
Никс вече опитваше отново.
Вторият опит беше по-добър.
Успя да се задържи във въздуха няколко секунди повече.
След което започна да се накланя настрани.
Прекалено много.
Инструкторът извика указания.
Никс коригира положението.
Малко.
После още малко.
И за първи път успя да направи кратък кръг над поляната, преди да кацне.
Малко тежко.
Но контролирано.
Мъжът кимна одобрително.
— По-добре.
Адриан хвърли поглед към драконицата.
Тя изглеждаше изключително доволна от себе си.
— Започваш да откриваш гравитацията от правилната страна.
Никс изсумтя.
Очевидно приемайки това като комплимент.

Никс премина четвъртия си урок по летене.

Никс застана в началото на тренировъчното поле и разпери криле.
Инструкторът даде сигнал.
Черната драконица се оттласна от земята.
Този път успя да набере височина по-бързо от предишните уроци.
Крилете ѝ вече се движеха по-уверено.
Не идеално.
Но достатъчно, за да остане стабилна във въздуха.
— По-високо! — извика инструкторът.
Никс изсумтя недоволно, но се подчини.
Издигна се още малко.
После още.
За няколко секунди успя да поддържа почти постоянна височина над поляната.
Без да се накланя опасно настрани.
Без да губи контрол.
Инструкторът кимна одобрително.
— Добре. Сега завой наляво.
Там започнаха проблемите.
Никс опита да завие прекалено рязко.
Едното крило се наклони повече от необходимото.
Драконицата загуби височина и едва успя да се стабилизира преди да се забие в земята.
Няколко дракона на поляната се обърнаха да видят какво става.
Никс веднага се престори, че всичко е било напълно планирано.
Адриан въздъхна.
Инструкторът поклати глава.
— Плавно. Не се опитвай да правиш всичко наведнъж.
Вторият опит беше по-добър.
Този път тя направи широк завой над тренировъчното поле.
Малко тромав.
Малко неравен.
Но успешен.
След още няколко обиколки кацна обратно на земята.
Малко тежко.
Но на лапи.
Което беше подобрение.
Инструкторът направи няколко бележки.
— Определено има напредък. Все още е далеч от истински добър летец, но започва да контролира полета си.
Адриан погледна към Никс.
Черната драконица изглеждаше изключително доволна от себе си.
— Това е притеснителната част.
Никс изсумтя гордо.
С право.
За пръв път от началото на обучението си беше прекарала повече време във въздуха, отколкото в падане към земята.

Никс премина петия си урок по летене.