Магазин за дракони

В магазина имаше безброй драконови яйца с различни цветове и окраски. Всяко едно струваше 100 злато.


Бял Дракон


Червен Дракон


Черен Дракон


Морски Дракон


Син Дракон


Огнен Дракон


Лилав Дракон


Характеристики на драконите:
Сила:3
Защита:4
Бързина:1
Точност:2
Разстояние на огъня:3 м.

Сто злато за яйце.
Еритос явно е беден само за бедните.
Влизам в магазина без излишно възхищение. Погледът ми минава по редиците яйца — бяло, червено, черно, морско, синьо, огнено, лилаво.
Еднакви характеристики.
Значи изборът не е статистика.
Изборът е темперамент.
Белият е твърде показен. Червеният — очевиден избор за хора, които искат всички да знаят колко са опасни. Огненият е почти същото, само с по-малко въображение. Морски дракон в замръзнал Еритос? Иронично.
Спирам пред черното яйце.
Разумно.
Не крещи за внимание. Не обещава благородство. Не изглежда като създание, което ще търси одобрение.
Познато.
Поставям кесията със 100 злато на тезгяха.
Купувам: Черен дракон.
Вземам яйцето внимателно, с онзи особен респект, който човек изпитва към неща, способни един ден да го убият.
Да видим какво ще излезе от теб.

Плащам 100 злато и се сдобивам с Черен дракон.

Дъждът в Еритос беше различен от този в Шиера.
По-лек.
По-тих.
Все още достатъчно студен, за да прониква през дрехите, но тук въздухът не миришеше на сол и гниене. Миришеше на бор, мокра пръст и дим от комини. Почти приятно.
Почти.
Лиреа стоеше под широкия навес на търговския център, с ръце пъхнати в джобовете на тъмното си палто, и наблюдаваше хаоса вътре с изражението на човек, който вече съжалява за всяко житейско решение, довело го дотук.
Клетки.
Сандъци.
Сено.
Търговци, крещящи цени.
Някакъв мъж спореше шумно защо черният дракон бил „по-мъжествен избор“. Някой друг почти беше подпалил собствената си коса, опитвайки се да впечатли огнен дракон.
Лиреа въздъхна тихо.
— Фантастично. Цял континент, управляван от огромни магически гущери, и все пак хората тук още намират начини да изглеждат нелепо.
— Това е, защото сте бозайници.
Гласът дойде отляво ѝ.
Лиреа замръзна за секунда.
После бавно обърна глава.
Малък син дракон — или по-скоро драконче — лежеше върху ръба на един празен варел, увил опашка около себе си. Люспите му имаха тъмносин оттенък, почти мастилен на места, а светлите му очи я наблюдаваха с онова специфично високомерие, което досега беше виждала само у котки и богати благородници.
Той наклони леко глава.
— И миришеш на отрова.
Лиреа го изгледа няколко секунди.
— А ти говориш.
— Очевидно.
— Надявах се поне яйцата да не го правят.
— За щастие не сме чак толкова досадни.
Тя примигна бавно.
После:
— Това ли е моментът, в който трябва да се впечатля?
— Това е моментът, в който трябва да признаеш, че имам право.
Лиреа усети как ъгълчето на устата ѝ трепва.
О, това беше лош знак.
Търговецът зад дракончето се прокашля шумно.
— Тоя е проблемен.
— Виждам.
— Не, не, госпожице, говоря сериозно. Не млъква. От три дни обижда клиентите.
— Само интелектуално уязвимите.
— Нарече един лорд „ферментирала тиква“.
— Защото беше.
Лиреа затвори очи за кратко.
— Разбира се, че беше.
Погледът ѝ се плъзна към останалите яйца и млади дракони.
Белият спеше, свит върху купчина плат.
Червеният ръмжеше на всичко живо.
Черният изглеждаше така, сякаш активно планира убийство.
Огненият вече димеше.
Морският се беше намокрил по някакъв необясним начин въпреки покрива.
Лилавият гледаше в празното пространство като философ с тежка депресия.
Лиреа въздъхна.
— А ти какъв си?
— Син дракон.
— Това беше впечатляващо безполезен отговор.
— А ти каква си?
— Човек.
Дракончето я изгледа няколко секунди.
После кимна бавно.
— Добре. Харесвам те малко повече вече.
Търговецът изглеждаше на ръба на нервен срив.
— Ако го вземете днес, ще сваля цената.
— Чувствам се обиден.
— Ти изяде договор.
— Беше слаб юридически документ.
Лиреа разтри уморено слепоочието си.
Това беше ужасна идея.
Абсолютно ужасна.
Тя нямаше нужда от дракон.
Нямаше нужда от отговорност.
Нямаше нужда от същество, което вероятно щеше да я съди ежедневно.
От друга страна…
Сини дракони.
Студен климат.
Север.
А и нещо в интелигентния, твърде наблюдателен поглед на съществото пред нея ѝ напомняше неприятно много на самата нея.
Което вероятно беше още една причина да НЕ го взима.
— Колко? — попита тя накрая.
Търговецът моментално назова сумата.
Лиреа преброи монетите си с физиономия на човек, който наблюдава собственото си финансово самоунищожение в реално време.
После остави кесията върху масата.
— Ако започне да рецитира поезия посред нощ, го връщам.
— Не пиша поезия — отвърна дракончето с достойнство. — Имам стандарти.
— Боговете са ми свидетели, ще съжалявам за това.
— Почти сигурно.
Тя взе внимателно яйцето, което търговецът ѝ подаде — гладка синя черупка с тъмни жилки по повърхността, студена на допир.
Топлината под нея обаче беше жива.
Пулсираща.
Нещо вътре помръдна леко.
Лиреа застина за момент.
Странно чувство се сви в гърдите ѝ.
Не страх.
Не точно.
Нещо по-лошо.
Привързаност.
Тя веднага реши да игнорира проблема.
— Добре — измърмори сухо, пъхвайки яйцето внимателно в сатъла си. — Да видим колко катастрофално ще приключи това.

Лиреа плаща 100 злато и се сдобива с яйце на син дракон.