Пътуващи кораби към Еритос

За да пътувате между Еритос и Кросфайър Муунлайт, трябва да използвате кораб.

Цена на пътуване: 100 злато

След като остави листа от Нана, Юки се върна на пристанището и показа декрета си за жителство в Еритос, след което се качи на кораб, плаващ за северното кралство.

Юки се качи на кораб, плаващ към Еритос и показа декрета си за жителство там.

Пристанището на Кросфайър Муунлайт беше шумно дори по това време на нощта. Светлините от вилите се отразяваха по тъмната вода, музиката още се чуваше някъде в далечината, а Лиреа вече се чувстваше така, сякаш е остаряла с поне три години за една вечер.
Тя стоеше на кея с палто, преметнато през рамото, и чакаше качването за кораба към Еритос.
Честно казано, никога не беше изпитвала такава емоционална благодарност към студено северно кралство.
Един моряк мина покрай нея и измърмори:
— За Еритос ли сте?
— За съжаление да.
Той я погледна объркано.
— Повечето хора звучат по-щастливи.
Лиреа хвърли поглед назад към светлините на партито.
После въздъхна.
— В момента Еритос ми изглежда като духовно възстановяване.
Морякът явно реши да не задава повече въпроси.
Докато чакаше качването, Лиреа се облегна на едно от дървените заграждения и затвори очи за секунда.
Тази вечер включваше:

• караници,
• крещене,
• почти сигурна бъдеща драма,
• и Каво.

Прекалено много Каво.
Тя потърка слепоочието си уморено.
— Следващия път просто ще се бия с мумии. Значително по-малко стресиращо е.
Малко по-късно най-сетне започнаха да качват пътниците. Лиреа се качи на кораба и застана близо до парапета, докато брегът бавно започваше да се отдалечава.
Студеният въздух от морето беше почти успокояващ след хаоса на вилата.
Тя погледна към тъмната вода и не можа да сдържи тихото изсумтяване.
— Не мога да повярвам, че започвам да предпочитам Еритос пред други места.
Кратка пауза.
— Това вероятно е тревожен знак.

Лиреа плаща 100 злато.

Партито приключи малко преди залез.
След като се сбогува с останалите, Адриан напусна лятната вила и пое към пристанището на Кросфайър Муунлайт.
Вечерният въздух беше по-хладен от следобеда.
Достатъчно, че да не съжалява особено, че вече не е край басейна.
Корабът за Еритос все още приемаше пътници.
Няколко търговци товареха последните си сандъци.
Моряците отвързваха въжетата.
Всичко изглеждаше готово за отплаване.
Адриан се качи на борда и намери свободно място до парапета.
Този път пътуването щеше да е по-кратко.
А и имаше чувството, че вече е свикнал с маршрута.
Когато корабът напусна пристанището, той хвърли последен поглед към светлините на Кросфайър Муунлайт.
Домът му.
И все пак място, в което напоследък прекарваше все по-малко време.
Странно.
Преди няколко седмици едва ли би предположил, че ще започне да мисли за Еритос като за мястото, към което се връща.
Вълните тихо се разбиваха в корпуса на кораба.
Нощта постепенно падаше над морето.
Адриан се облегна на парапета и затвори очи за момент.
Утре го чакаха същите неща както винаги.
Никс.
Уроци.
Работа.
Пещери.
Вероятно и нещо, което ще се опита да ги убие.
Честно казано, след разговорите на партито това звучеше доста спокойно.

Адриан Вейл плаща 100 злато.