Имението на Пейтън Клемингс

Пейтън се замисли. Имаше логика. Долните курви като Беатрис не се държаха така, но това беше почтена жена. Не можеше да предлага брак толкова прибързано.
- Разбира се, прекрасна моя лейди. Ще Ви дам времето, от което се нуждаете. - обяви той.

- Благодаря Ви. - едва успя да отвърне Нана, без очевидния ѝ гняв да излезе наяве. - Сега ще се наложи да се прибера. Имам... стриктни родители.

- Разбира се, колко съобразително. - усмихна се Пейтън. - Желаете ли да Ви изпратя до дома Ви?

Лисицата побърза да поклати отрицателно глава.
- Не, не, моля Ви не. Казах Ви, стриктни са. По-добре да не знаят за... нас все още. - продължи да лъже тя. Трябваше бързо да се махне от тук.

Пейтън беше на върха на щастието. Най-после беше намерил нормална жена и тя несъмнено скоро щеше да му стане съпруга.
- Както желаете, прекрасна лейди. Надявам се скоро да се видим пак!

- Аз също! Ще чакам с нетърпение. - за пореден път излъга лисицата, след което побърза да се облече и почти бегом си тръгна от къщата на Пейтън. Това беше най-отвратителното нещо, което ѝ се беше случвало.