Лятната вила на Шао Юки

Нана дойде до вилата на Юки. Беше помолила другата лисица да дойде, за да разговарят. Това не можеше да продължава повече така.

С изострения си слух Юки чу пристигането на Нана, затова отиде да я посрещне на прага.
- Влизай. Не съм сигурна какво беше толкова спешно, но предполагам скоро ще науча. - лисицата се отмести от входа, за да позволи на другата да влезе.

Нана побърза да влезе и се настани във всекидневната.
- Имам голям проблем. - въздъхна жената и наведе глава. - Имам нужда от помощта ти. 

Юки присви очи, сетне въздъхна.
- Ти кога ли нямаш проблеми напоследък... - отнесено отвърна лисицата. - Какво е станало този път? 

- Наемният убиец съвсем прекали! Продължава да ме заплашва, преди не се притеснявах особено, но нещата съвсем излизат извън контрол. Трябва да разрушиш онзи талисман! 

Юки изгледа невярващо другата лисица пред себе си.
- Имам по-добро предложение. Замисляла ли си се, че е възможно просто да спреш да контактуваш с него? - невъзмутимо отвърна Юки.

- Няма как да стане! - повиши тон Нана. - Дори и когато не го търся, той решава да дойде при мен, само за нова порция заплахи. Последното, което е случи е, че някой изнасили онази Силиа, накрая пак аз му излязох виновна! 

Зениците на Юки се разшириха от удивление.
- Изнасилила си онази Силиа?

Нана се извърна назад от изненада.
- Какво? Разбира се, че не съм го сторила аз! Напротив, онази си мисли, че той я е изнасилил. 

Юки беше съвсем объркана.
- Наистина не разбирам в каква каша си се забъркала за пореден път с тези двамата. Отдавна ти казах, че няма нужда да продължаваш да комуникираш с тях. Виж докъде си се докарала. Защо изобщо те интересуват подобни простотии? 

- Не ме интересуват. - заоправдава се Нана. - Аз просто си искам талисмана, наемният убиец ми създава достатъчно проблеми. 

- Помагах ти достатъчно до тук, но след като сама си се въвлякла в това, не виждам как е моя работа. Не планирам да се занимавам с когото и да било от тях двамата, отдавна осъзнах, че не са нищо повече от поредните безполезни човеци. Ако те не се месят в делата ми, не виждам причина да комуникирам с тях. - невъзмутимо отвърна Юки. Нана никога нямаше да стане по-силна, ако продължаваше да разчита на нея за всичко. - Бих ти помогнала за всичко, свързано с расата ни и разбира се, от солидарност не бих позволила някой да те убие, но това е единственото, което мога да направя за теб. 

Нана изсумтя тихо. 
- Но това касае живота ми! Наемният убиец наистина ще ме убие този път! Разказах историята за изнасилването на онази пред други хора и той разбра. Сигурна съм, че вече крои как да се отърве от мен. Ако не си върна талисмана, ще умра преди дори да разбереш, че нещо се случва с мен.

- Това не е вярно. - усмихна се Юки. - Макар и да не си истински йокай, си създадена чрез остатък от моята спиритуална енергия, както и... на онези магически жаби. - гневно продължи лисицата. Не можеше да повярва на какви мерзости бяха способни онези изчадия от Долината на Кошмарите. - Ако бъдеш ранена, веднага ще разбера. 

- И вероятно ще бъда мъртва, докато успееш да стигнеш до мен... - продължи да се вайка Нана.

- Това също не е вярно. - невъзмутимо продължи другата лисица. - Нима смяташ, че един нож е способен да убие спиритуално същество толкова лесно? Гномът никога не е разбирал как точно работи това нещо. Вярно е, че запечатва спиритуалната ти енергия и те прави безсилна, но това не означава, че те превръща наистина в безполезна човешка жена. Единственият начин да бъдем убити с теб е чрез силна отрова, а в момента единствено... Всъщност, не можем да бъдем убити. Не и от тези идиоти тук. - злокобно се усмихна Юки. 

- Това не означава, че не може да ме нарани с онзи отвратителен нож, опитвайки се! Не искам това да ми се случва. - запротестира Нана. 

- Тогава вземи талисмана. - все така невъзмутимо продължи жената. - Наистина не разбирам какъв точно ти е проблема. 

- Опитах се многократно, не желае да ми го върне! - извъртя очи Нана. - След като не мога да използвам силите си върху него, няма как да го принудя.