Лятната вила на Шао Юки

Настроението на Нана съвсем се скапа.
- Тогава какво да правя? - изхлипа немощно тя.

Юки въздъхна раздразнено. На тези години, Нана трябваше сама да знае как да се държи в общество от човеци и как умело да ги манипулира, дори и без помощта на силите си. 
- Поработи над себе си и държанието си. През годините почти не ми се е налагало да използвам силите си, за да омая някого. Разбира се, за да ги подтикна да изкарат наяве истинската си същност и да разрушат владенията си, като некомпетентните владетели, които са, ми бяха крайно нужни, но никога за да ги спечеля на своя страна. Използвах уменията си върху онзи император от Калабрия, тъй като не бях сигурна за нрава му, но за негов късмет, се оказа адекватен владетел и не сметнах за нужно да докосвам империята му, поне засега. 

- Това е страхотно, но аз нямам достъп до силите си, когато наемният убиец е край мен. А на този етап, не смятам че би искал да ме слуша. Вероятно следващия път, в който се видим, директно ще ме нападне. - въздъхна розовокосата лисица.

- Не непременно. - невъзмутимо отвърна Юки, разглеждайки маникюра на лявата си ръка. - Аз сторих доста неприятни неща спрямо него, а доколкото знам все още гледа на мен с уважение. 

- Това е просто, защото се страхува от теб. - въздъхна Нана. 

- Възможно е и това да играе роля, но преди всичко ми е благодарен, че спасих жалкия му живот преди време. Не би посмял да тръгне срещу мен. 

Нана скръсти ръце.
- Аз също предложих да му помогна с тази нелепа история, но той отказваше всеки път. Направих каквото можах и накрая пак му излязох виновна!

- Остави тази глупост настрана. - пренебрежително махна с ръка Юки. - След като искаш да си върнеш талисмана, фокусирай се върху наемния убиец, а не върху онази Силиа. Освен ако не е дал на идиотката талисмана, нямаш причина да се занимаваш с нея. Пък и тя е жена му, колкото повече я споменаваш и наскърбяваш, толкова по-малко шансове ще имаш да го спечелиш на своя страна. Ти си млада и красива, добре се справи в ролята на жертва, страдаща от сериозно заболяване. 

- Тоест искаш пак да започна да се правя на болна?! - неразбиращо повтори Нана. 

Юки поклати глава и изгледа другата лисица с изключително разочарование в очите.
- Аз не искам абсолютно нищо от теб на този етап. - сухо отвърна тя. - Ти си тази, която поиска помощ от мен - давам ти я. Фокусирай се над ролите, в които си добра. От твоя страна, ти си просто една млада лисица, която не разбира твърде добре човешкото поведение и е нормално да прави грешки. Стараеш се да си мила с наемния убиец, но вместо това получаваш единствено заплахи. На мен лично това ми звучи доста тъжно. Сигурна съм, че когато разбере колко много те е наскърбил, няма да посмее да не се реваншира. 

- Звучи хубаво, казано от теб, но никога няма да реагира толкова добре, каквото и да кажа. - изсумтя лисицата. - От доста време вече се преструвам на неоправдана и наранена, не изглежда като да го жегва ни най-малко. 

- А защо би следвало да реагира, след като винаги обвиняваш странични хора? Ако ме накараш цял ден да слушам за ужасното държание на онази Силиа спрямо теб, аз също ще те убия. - невъзмутимо отвърна Юки.

- Искаш да кажеш, че трябва да спра да я споменавам пред него? Смятах, че ако го настроя срещу нея, ще е по-склонен да ми вярва и да ми върне талисмана. 

- Това са неща, които сама трябва да успяваш да разбереш за човеците, които срещаш, но наемният убиец е колкото глупав, толкова и инатлив. Няма да го накараш да се обърне срещу жена си с приказки как тя те тормози. - изсмя се саркастично Юки. - Просто я остави настрана, след като целта ти е талисмана. 

Нана се замисли. Думите на другата лисица звучаха логично.
- Права си. Ще помисля още над това. Благодаря ти.
След като беше чула, че Юки все пак ще я защити, ако наемният убиец реши да посегне на живота ѝ, Нана се чувстваше доста по-спокойна. Тя пожела лека вечер на среброкосата жена, сетне се запъти към къщата си. 

Юки въздъхна. Нана имаше толкова потенциал, но по някаква причина бе решила да го пропилява, занимавайки се с някакви незначителни човеци. Лисицата влезе във вилата си, щеше да остане още няколко дни тук, така или иначе дразнещото присъствие на Ято в Еритос съсипваше настроението ѝ.

Нана беше платила на един изработчик на покани да направи реклама на бизнеса ѝ, след което да го разпространи. Мъжът нарисува портрет на лисицата, след което се отправи към вилната зона, там вероятно щеше да бъде добро място да остави рекламата.