Пещерите

Паякоподобно същество изпълзя от едната пещера и се втурна към новодошлия.

Халон беше доволен. Добре че си бе взел този Цербер, иначе никога нямаше да може да победи подобно същество. Макар и битката да бе сравнително лесна, драконът му бе пострадал доста. Трябваше да заведе Видомина в лечебницата.

Повече информация за Хеликсор, предоставена от библиотеката на Варакх-Тул:

Пещерите ги посрещнаха с познатия тежък въздух.
Влага.
Кал.
Миризма на мокър камък и неща, които не би трябвало да живеят под земята.
Но днес атмосферата беше различна.
Не заради мястото.
Заради Никс.
Черната драконица вървеше до Адриан с онази спокойна, уверена походка на същество, което вече е наясно, че е опасно.
Супер уикенд.
Да.
Добър ден за лов.
Тих шум от движение отпред.
После втори.
Адриан спря.
Никс замръзна до него мигновено.
От сенките изпълзя мутирал зелен гущер.
Познат.
Грозен.
Лош жизнен избор.
После бавно, с неприятно влачене—
мумия.
Адриан издиша тихо.
— Прилично.
Гущерът беше по-бърз.
Хвърли се напред—
Никс дори не помръдна от мястото си.
Само отвори паст.
Бълване на огън
Пламъците го удариха челно.
Но не го довършиха.
Той все пак успя да се хвърли към нея.
И този път—
неуспешно.
Никс просто се отмести в последния момент.
Ноктите изстъргаха камъка.
Без щета.
Адриан повдигна леко вежда.
— По-добре.
Мумията продължаваше напред.
Бавно.
Отвратително.
Упорито.
Никс вече беше отегчена.
Раздиране
Труп.
Остана мумията.
Тя замахна тежко към Никс.
Черната драконица отстъпи встрани.
Отново.
Празен удар.
Адриан наблюдаваше спокойно.
— Най-накрая.
Никс отвори паст.
Бълване на отрова
Създанието залитна.
Но продължи.
Разбира се.
Адриан погледна към нея.
После към Никс.
Кратко.
Достатъчно.
Тя разбра.
Силово прехвърляне
Ударът буквално я разкъса.
Парцали.
Прах.
Тишина.
Адриан огледа останките.
После погледна към Никс.
Напълно невредима.
— Да.
Кратка пауза.
— Това ми харесва повече.
Никс стоеше с високо вдигната глава.
Самодоволна до безобразие.
Разбира се.
Адриан прибра наградата.
Адриан погледна към Никс.
После към изхода.
Лека суха усмивка.
— Това вече е истинска икономика.

Адриан Вейл получава 500 злато, а Никс получава 180 опит.
Супер уикенд бонус

Тази вечер Лиреа носеше лопата.
Нокс вървеше до нея през заснежения вход на катакомбите и я гледаше с дълбоко недоверие.
— Защо имаш лопата?
— Защото последния път една мумия излезе от пода.
— Това не отговори на въпроса.
Тя мушна инструмента обратно на рамо.
— Ако нещо опита да изпълзи под краката ми, ще го върна обратно в земята с лична обида.
Нокс се замисли за секунда.
— Честно казано, уважавам това.
Днес бяха слезли още по-дълбоко.
Лоша идея.
Но по-печеливша лоша идея.
Катакомбите тук вече не приличаха на погребални тунели. По-скоро на останки от древен подземен храм. Огромни колони се губеха в мрака нагоре, а подът беше покрит с тънък слой лед и стари, избледнели мозайки.
Лиреа насочи фенера към една от тях.
Изобразяваше дракон.
И нещо, което вероятно го убиваше.
— Това място става все по-неприятно.
Нокс също гледаше мозайката.
— Мисля, че древните хора са били много драматични.
Нещо изпука в тъмнината.
После тихо влачене.
Но този път не отпред.
Отгоре.
Лиреа вдигна фенера рязко точно когато една мумия буквално падна от полуразрушен балкон над тях.
Настъпи половин секунда абсолютен шок.
После Нокс изрева:
— О, НЕ!
Мумията се стовари право между тях и се хвърли към Лиреа.
Тя реагира инстинктивно.
С лопатата.
ТРЯС.
Мумията получи права лопата в лицето и се залюля назад.
Настъпи тишина.
Нокс я гледаше.
Лиреа гледаше мумията.
Мумията сякаш също беше объркана.
После Нокс започна да се смее.
Истински.
С онзи задавен драконов смях, който звучеше като лед, който се пука.
— Ти... току-що... удари древно зло с лопата.
— И проработи.
Втора мумия изпълзя между колоните още преди първата да се съвземе.
Нокс реагира мигновено.
Замразяване.
Ледената мъгла заля пода и мумията застина насред движение.
Първата вече отново скачаше напред.
Лиреа този път се дръпна назад.
— Нокс!
Огън.
Пламъците заляха мумията и старата материя избухна мигновено.
Но съществото продължи да върви през огъня.
Разбира се.
— Това започва да става лично — измърмори Нокс.
Той се стрелна напред.
Раздиране.
Ноктите му разкъсаха половината бинтове по тялото на мумията и я запратиха в една колона.
Камъкът изпука.
Втората мумия се освободи от леда.
Този път носеше стар ръждив кинжал.
Лиреа веднага се намръщи.
— О, абсолютно не.
Тя хвърли една малка стъкленица в краката ѝ.
Течността избухна в мазен слой по пода.
Нокс веднага разбра.
Огън.
Пламъкът се разля по камъка като жива вълна и мумията избухна в огън толкова рязко, че дори Нокс мигна изненадано.
— Това беше прекалено ефективно.
— Работя по въпроса.
Първата мумия вече отново ставаше.
Нокс въздъхна тежко.
— Те са ужасно досадни.
Той я замрази повторно.
После просто се засили и я блъсна с цялото си тяло право в една от колоните.
Ледът се разцепи.
Мумията се разпадна на парчета върху камъка.
Настъпи тишина.
Само тежкото дишане на Нокс и тихото пращене на огън по пода.
Лиреа се облегна на лопатата си и поклати глава.
— Ако някой ми беше казал преди месец, че ще ходя в древни катакомби и ще бия немъртви с градински инструменти...
Нокс още се хилеше.
— Това беше най-хубавото нещо, което съм виждал тази седмица.
Тя го изгледа мрачно.
— Няма да говорим за това.
— Ще говоря за това завинаги.

Лиреа получава 600 злато, а Нокс получава 200 опит.
СУПЕР уикенд бонус.

Пещерите тази вечер миришеха на мокър камък, лед... и кон.
Лиреа спря насред тунела.
После бавно присви очи.
— Не.
Нокс подуши въздуха още веднъж.
После още веднъж.
— Това наистина е кон.
— В пещера.
— В пещера.
Настъпи дълга, много осъдителна тишина.
Лиреа прокара ръка през лицето си.
— Ако съдбата има чувство за хумор, започвам да го мразя лично.
Те продължиха по тесния проход, а звукът на копита отекваше някъде напред в тъмното.
Не нормални копита.
Твърде тежки.
Твърде бързи.
После нещо профуча между колоните.
Нокс рязко се дръпна назад.
Огромен див кон изскочи от мрака като снежна лавина с психологически проблеми.
Козината му беше прошарена със стари белези, а очите - диви и побелели от страх или ярост.
Вероятно и двете.
Животното изцвили толкова силно, че ехото разтресе пещерата.
Лиреа застина.
После:
— Не. Абсолютно не. Отказвам да имам травматичен сюжет с кон в подземие.
Конят се хвърли право към тях.
Нокс реагира мигновено.
Замразяване.
Ледената мъгла удари пода пред животното и ледът полази по краката му. Конят залитна тежко, подхлъзна се и се блъсна в каменна стена.
Настъпи секунда тишина.
После Нокс каза:
— О, сега разбирам защо ги мразиш.
Конят изрева яростно и скочи отново.
Този път право към Нокс.
Огън.
Синкавият пламък удари животното странично и опърли козината му, но вместо да се уплаши, дивият кон буквално полудя.
— Това е ужасно количество емоции за тревопасно! — сопна се Нокс.
Конят ритна с предни крака.
Нокс едва отскочи назад навреме.
Лиреа вече ровеше в чантичката си.
— Не го убивай твърде близо до мен. Не искам да обяснявам защо мириша на печен кон.
— Това е изненадващо специфичен страх.
Животното отново се хвърли напред през леда.
Нокс присви очи.
После издиша тъмна струя отрова.
Бълване на отрова.
Течността се разби в рамото на коня и той изцвили яростно, залитайки настрани.
Но още се движеше.
Разбира се.
— Защо всичко в тези пещери отказва да умре нормално? — измърмори Лиреа.
Нокс този път не отстъпи.
Той се стрелна напред и заби нокти в хълбока на животното.
Раздиране.
Дълги резки прорязаха козината.
Конят ритна диво назад.
Нокс отскочи в последния момент и ледена мъгла отново избухна от муцуната му.
Замразяване.
Скрежът обви цялото тяло на животното този път и то рухна тежко върху ледения камък.
Дишаше тежко.
Опитваше се да стане.
Нокс отвори уста бавно.
Огън.
Пламъците заляха коня за последен път и той най-сетне остана неподвижен.
Настъпи тишина.
Само ехото от тежкото дишане на Нокс.
Лиреа гледаше мъртвия кон няколко секунди.
После бавно каза:
— Знаеш ли кое е най-тъжното?
— Какво?
— Че това вероятно беше най-разумният кон, който съм срещала този месец.
Нокс седна тежко върху един камък.
— Мразя да го призная, но... това беше страшно.
— Да.
— Сега разбирам защо постоянно ги заплашваш.
Лиреа кимна мъдро.
— Най-сетне започваш да разбираш света.

Лиреа получава 400 злато, а Нокс получава 140 опит.
СУПЕР уикенд бонус.

Пещерите ги посрещнаха със същия тежък, влажен въздух.
Миризма на мокър камък.
Кал.
И неща, които никой разумен човек не би търсил доброволно.
Но днес?
Супер уикенд.
Разумът очевидно не беше водещ фактор.
Адриан вървеше спокойно, ръката му близо до дръжката на меча.
До него Никс беше в отлично настроение.
След ковачницата.
След тренировъчния лагер.
Напълно здрава.
Пълна с енергия.
Опасна комбинация.
Тих шум отпред.
После тежък тропот.
Адриан спря.
Никс замръзна до него мигновено.
От сенките излезе див кон.
Голям.
Мускулест.
И с очевидно лошо настроение.
После, с неприятно влачене по камъка—
мумия.
Адриан повдигна леко вежда.
— По-добре.
Конят нападна пръв.
Бърз.
Много по-бърз от повечето неща тук.
Хвърли се към Никс—
но тя вече реагираше по-добре след лагера.
Рязко отместване.
Празен удар.
Адриан наблюдаваше спокойно.
— Това ми харесва.
Никс отвори паст.
Бълване на огън
Пламъците удариха тежко.
Животното изрева яростно.
Мумията продължаваше напред.
Разбира се.
Конят опита втори заход.
Този път по-умен.
По-рязък.
Успя да закачи Никс.
Черната драконица изсъска раздразнено.
Адриан леко наклони глава.
— Допустимо.
Мумията вече беше близо.
Замах.
Никс се отмести.
Празно.
Отново.
Добре.
Тя отвърна с Бълване на отрова.
Създанието залитна.
Но продължи.
Разбира се.
Конят вече очевидно беше сгрешил професионално.
Никс се стрелна напред.
Раздиране
Още жив.
Упорит.
Адриан извади меча.
Чист удар.
Поглед към меча.
После към коня.
— Това беше по-скоро символично.
Никс очевидно реши да прекрати това.
Силово прехвърляне
Край.
Остана мумията.
Все още движеща се.
Отвратително.
Никс дори не чака команда.
Бълване на огън
После мигновено:
Раздиране
Тишина.
Само тежко дишане и миризма на изгоряло.
Адриан огледа останките.
После Никс.
Много приемливо.
Той прибра наградата.
Адриан погледна към Никс.
После към изхода.
Лека суха усмивка.
— Това вече започва да прилича на истински доход.

Адриан Вейл получава 700 злато, а Никс получава 240 опит, но губи 30 ХП.
Супер уикенд бонус

Първият знак, че нещо не е наред, беше ехото.
Не стъпки.
Копита.
Две различни.
Лиреа спря насред тесния тунел и бавно затвори очи.
— Не може да са два.
Нокс подуши въздуха.
После много нещастно каза:
— Два са.
Настъпи тежка тишина.
Някъде напред в мрака нещо изцвили.
После второ му отвърна.
Лиреа хвана фенера малко по-здраво.
— Ако умра, искам да е от древно зло, не от психически нестабилни тревопасни.
Пещерата пред тях се разшири в огромна подземна зала, където ледът покриваше пода като тънко огледало.
И там ги чакаха.
Два диви коня.
Единият черен като мокър камък, другият сив и покрит със стари белези. И двата изглеждаха достатъчно озлобени, за да обявят война на природата лично.
Нокс ги гледаше с дълбоко недоверие.
— Те не мигат нормално.
— Благодаря. Това беше последната капка спокойствие, която ми беше останала.
Черният кон изцвили рязко и се хвърли напред.
Нокс реагира мигновено.
Замразяване.
Ледената мъгла удари пода пред животното и ледът полази по краката му. Конят се подхлъзна тежко и се блъсна в една от колоните.
Но сивият вече заобикаляше отстрани.
Бързо.
Твърде бързо.
— О, богове, те ловуват като глутница — сопна се Лиреа.
Нокс издиша огън право към сивия.
Пламъците заляха рамото му и опърлиха гривата, но конят само изрева яростно и продължи напред.
— Това е ужасно количество агресия за животно, което яде трева!
Сивият скочи.
Нокс отскочи встрани в последния момент и ноктите му прорязаха хълбока на коня.
Раздиране.
Животното залитна, но черният вече се беше освободил от леда.
Разбира се.
Лиреа вече вадеше една от стъклениците си.
— Нокс, назад!
Той се дръпна инстинктивно.
Стъкленицата се разби в краката на двата коня и мазна течност се разля по ледения под.
Секунда по-късно Нокс издиша огън.
Пламъците избухнаха по камъка и двата коня се подплашиха достатъчно, че да се разделят.
— Добре — каза Лиреа. — Един по един. Както всички психически стабилни убийства.
Черният кон отново се хвърли напред през огъня.
Нокс присви очи.
Замразяване.
Този път ледът обхвана почти цялото тяло на животното и то рухна тежко на земята.
Нокс не му даде време.
Огън.
Пламъкът заля замръзналото тяло и ледът изпука рязко от температурата.
Конят остана неподвижен.
Сивият изцвили яростно и се хвърли към Нокс отстрани.
Нокс отвърна с отрова.
Бълване на отрова.
Тъмната течност удари шията на животното и то залитна, беснеейки още повече.
— Защо това го ядоса?! — изрева Нокс.
Конят ритна диво.
Нокс едва избегна удара.
После се стрелна напред и разсече рамото му с нокти.
Раздиране.
Сивият кон се опита да се обърне повторно към него.
Твърде бавно.
Замразяване.
Ледената мъгла удари животното директно в гърдите и ледът полази по цялото му тяло.
Конят застина.
Нокс отвори уста бавно.
Огън.
Пламъците обгърнаха леда и животното рухна окончателно върху каменния под.
Настъпи тишина.
Само тежкото дишане на Нокс и пукането на разтопен лед.
Лиреа гледаше двата мъртви коня с дълбоко лично изтощение.
После въздъхна.
— Това официално беше най-лошият ден за хората и конете като концепция.
Нокс седна тежко върху ледения под.
— Разбирам те много по-добре вече.
— Благодаря. Това е ужасно развитие за всички замесени.

Лиреа получава 400 злато, а Нокс получава 140 опит.

Пещерите под Еритос този път бяха необичайно тихи.
Това никога не означаваше нищо хубаво.
Лиреа вървеше внимателно по тесния леден проход с фенер в ръка, докато Нокс подушваше въздуха отпред с подозрително намръщено изражение.
— Мирише на кон.
Лиреа спря моментално.
— Не.
Нокс подуши пак.
После много сериозно:
— Два.
Настъпи тишина.
Лиреа бавно прокара ръка през лицето си.
— Какво направих в предишния си живот, че съдбата продължава да ме наказва с коне?
Отговор не получи.
Вместо това от мрака напред се чу тропот.
После втори.
Два диви коня изскочиха между колоните на старата подземна зала като живи лавини:

• единият черен,
• другият бял със сива грива и белег през муцуната.

И двата изглеждаха абсолютно готови за насилие.
Нокс ги гледаше с дълбоко лично неодобрение.
— Защо всички коне, които срещаме, изглеждат емоционално нестабилни?
— Мисля, че това е расова характеристика.
Черният кон изцвили рязко и се хвърли право напред.
Нокс реагира мигновено.
Замразяване.
Ледената мъгла удари пода под копитата му и скрежът полази по краката на животното. Конят се подхлъзна тежко и се блъсна в една от каменните колони.
Белият обаче вече заобикаляше странично.
Бърз.
Прекалено бърз.
— Отдясно! — извика Лиреа.
Нокс се завъртя рязко и издиша огън.
Пламъците заляха рамото на белия кон, но вместо да спре, той буквално скочи през огъня.
— О, хайде вече! — сопна се Нокс.
Конят ритна с предни крака.
Нокс едва отскочи назад навреме.
Черният вече се освобождаваше от леда.
Разбира се.
Лиреа вече вадеше една от стъклениците си.
— Нокс, раздели ги!
Той веднага разбра.
Отрова.
Тъмната струя удари белия кон в шията и животното залитна яростно настрани.
Точно тогава Нокс се хвърли към черния.
Раздиране.
Ноктите му прорязаха хълбока на коня и той изцвили диво, завъртайки се към него.
Твърде бавно.
Огън.
Пламъците заляха муцуната и гърдите му.
Конят рухна тежко върху ледения под.
Белият изрева яростно и се хвърли към Нокс отстрани.
Лиреа видя движението първа.
— Нокс!
Той се завъртя рязко.
Замразяване.
Ледът полази по цялото тяло на животното и го закова насред движение.
Настъпи секунда тишина.
Нокс пристъпи напред бавно.
— Мразя, че започвам да разбирам омразата ти към тях.
После отвори уста.
Огън.
Пламъците обгърнаха замръзналия кон и ледът изпука рязко от температурата.
Животното рухна неподвижно.
Тишината след това беше почти оглушителна.
Само тежкото дишане на Нокс и тихото капене на разтопен лед.
Лиреа гледаше двата мъртви коня няколко секунди.
После въздъхна дълбоко.
— Това вече започва да се чувства лично.
Нокс седна тежко върху един камък.
— Ако някой ден влезем в пещера и няма коне, ще се разчувствам.
— Не го казвай на глас. Ще чуят.
Той я погледна ужасено.
— Мислиш ли, че ни следят?
Лиреа хвана фенера си и тръгна към изхода.
— След онази вечер? Абсолютно.

Лиреа получава 400 злато, а Нокс получава 140 опит.

Пещерите тази вечер бяха тихи по онзи начин, който караше Лиреа да подозира, че нещо планира да ги нападне от тавана.
Нокс вървеше напред през стария каменен проход с ледена пара, излизаща от муцуната му.
— Ако пак са коне, отказвам.
— И аз.
Секунда по-късно се чу тропот.
Лиреа затвори очи.
— Разбира се.
Два диви коня изскочиха от тъмнината почти едновременно - единият кафяв, другият черен, и двата достатъчно едри, че да изглеждат като лична обида от природата.
Нокс въздъхна драматично.
— Започвам да мисля, че те ни преследват.
Черният се хвърли напред пръв.
Замразяване.
Ледът полази по предните му крака и животното се подхлъзна тежко по камъка, блъскайки се в стената.
Кафявият обаче вече заобикаляше отстрани.
— Отляво! — извика Лиреа.
Нокс се извъртя и издиша огън.
Пламъците удариха коня в рамото, но той продължи напред с пълна скорост.
— Защо всички тук отказват да уважават огъня?!
Животното ритна диво.
Нокс едва избегна удара и отвърна с раздиране.
Ноктите му прорязаха хълбока на коня и той изцвили яростно.
Черният вече се освобождаваше от леда.
Лиреа веднага хвърли една стъкленица между двата коня.
Течността избухна в гъст дим.
Нокс използва момента.
Отрова.
Тъмната струя удари черния кон в шията и той залитна назад.
После дойде огънят.
Пламъците заляха животното и то рухна тежко върху камъка.
Кафявият се хвърли отново към Нокс.
Този път драконът не отстъпи.
Замразяване.
Ледът обви почти цялото тяло на коня.
Раздиране.
Нокс разкъса рамото му, преди животното изобщо да се освободи напълно.
Последен огнен удар и конят рухна неподвижно.
Настъпи тишина.
Лиреа гледаше телата няколко секунди.
После въздъхна тежко.
— Един ден ще влезем в пещера и няма да има коне.
Нокс седна върху един камък.
— Не вярвам вече в такива приказки.

Лиреа получава 400 злато, а Нокс получава 140 опит.

Пещерите бяха необичайно тихи.
Адриан вървеше напред с Никс до себе си, когато от по-дълбок тунел се чу шум.
После още един.
Не един противник.
Два.
От сенките излязоха мумифициран войн и мутирал зелен гущер.
— Разделяй ги.
Никс изсумтя и се хвърли напред.
Гущерът скочи пръв.
Никс го посрещна с раздиране.
Раздиране.
Звярът изсъска и се опита да захапе драконицата.
Зъбите се плъзнаха по люспите ѝ.
Без сериозна вреда.
Никс отвори уста.
Бълване на огън.
Гущерът рухна на земята.
Мъртъв.
Докато Никс приключваше с гущера, мумията се насочи към Адриан.
Той извади меча си.
Мумията замахна.
Адриан отстъпи встрани и отвърна.
Не впечатляващо.
Но достатъчно да привлече вниманието ѝ.
Мумията посегна отново.
Адриан блокира удара и се отдръпна.
— Никс.
Черната драконица се обърна веднага.
Изстреля струя отрова.
Бълване на отрова.
Мумията се олюля.
Но продължи напред.
Никс не ѝ даде тази възможност.
Скочи и се стовари върху нея.
Раздиране.
Тялото на немъртвия се разкъса на места.
Все още се движеше.
За съжаление.
Адриан въздъхна.
После нанесе още един удар.
Мумията се обърна към него.
Лош избор.
Никс отвори уста.
Мощен взрив от огън изпълни пещерата.
Бълване на огън.
Останките рухнаха на земята.
Настъпи тишина.
Адриан прибра меча.
Поглед към двата трупа.
После към Никс.
— Започваш да вършиш по-голямата част от работата.
Черната драконица изсумтя гордо.
С право.

Адриан Вейл получава 250 злато, а Никс получава 90 опит, но губи 40 ХП.

Пещерите бяха тихи.
Твърде тихи.
Адриан вървеше напред с ръка върху дръжката на меча, докато Никс души въздуха около тях.
Влагата се стичаше по каменните стени.
Някъде в далечината се чуваше капеща вода.
После нещо изръмжа.
Ниско.
Глухо.
От един от страничните тунели излезе див кон.
Голям.
Мускулест.
И очевидно не особено щастлив от присъствието им.
— Разбира се.
Конят изцвили яростно и се хвърли напред.
Никс реагира първа.
Скочи срещу него и замахна с нокти.
Раздиране.
Конят се олюля, но продължи напред.
Успя да заобиколи драконицата и я ритна с предните си крака.
— Никс.
Не беше нужно да казва повече.
Черната драконица отвори уста.
Пламъците озариха пещерата.
Бълване на огън.
Конят рухна на земята.
Мъртъв.
Но шумът беше привлякъл още нещо.
От по-дълбоката част на тунела се появи мумия.
Увита в пожълтели бинтове.
Бавно.
Но целенасочено.
Адриан извади меча си.
Мумията се насочи право към него.
Замах.
Съществото почти не реагира.
Продължи да се приближава.
После посегна към него.
Адриан успя да се отдръпне, но не напълно.
Бинтованата ръка го закачи по рамото.
Никс изръмжа.
И се хвърли напред.
Раздиране.
Мумията се разтресе.
Но не падна.
Продължи да се движи.
Както винаги.
— Мразя тези неща.
Никс отвори уста за втори път.
Този път не огън.
Отрова.
Бълване на отрова.
Мумията направи още две крачки.
После се разпадна на купчина бинтове и прах.
В пещерата отново настъпи тишина.
Адриан прибра меча си.
Погледна към двата трупа.
После към Никс.
Черната драконица изглеждаше доволна от себе си.
С право.
— Добра работа.
Никс изсумтя гордо.
След кратко претърсване на останките двамата прибраха наградата си.
След приключението ги чакаше още една спирка преди края на деня.
Драконоубиецът.

Адриан Вейл получава 700 злато, а Никс получава 240 опит, но губи 30 ХП.
Супер уикенд

Пещерите тази вечер бяха подозрително тихи.
Не "спокойни".
Подозрително тихи.
Лиреа вървеше внимателно по заледения проход с фенер в ръка, докато Нокс крачеше напред с физиономия на дракон, който вече очаква лична обида от природата.
— Ако пак са коне, започвам да вярвам в проклятия.
Тропотът отекна почти веднага.
Нокс затвори очи.
— Мразя, че беше права.
Два диви коня изскочиха между колоните:

• единият тъмносив,
• другият рижав с разкъсано ухо.

И двата изглеждаха готови да убият нещо просто за настроение.
Рижавият се хвърли пръв.
Замразяване.
Ледът полази по краката му и животното се подхлъзна тежко по камъка.
Сивият обаче веднага атакува отстрани.
Нокс издиша огън право в муцуната му.
Конят изцвили яростно, но продължи напред.
— Това е абсолютно ненормално количество агресия за тревопасно! — сопна се Нокс.
Животното ритна диво.
Нокс се стрелна встрани и отвърна с раздиране.
Ноктите му прорязаха рамото на коня.
Рижавият вече се освобождаваше от леда.
Лиреа хвърли една стъкленица между двата.
Гъст дим изпълни прохода.
Нокс използва момента.
Отрова.
Тъмната струя удари рижавия кон в шията и той залитна назад.
После огън.
Пламъците го обгърнаха и животното рухна тежко върху камъка.
Сивият изрева яростно и се хвърли към Нокс още веднъж.
Замразяване.
Ледът покри предните му крака.
Раздиране.
Нокс разкъса хълбока му и веднага довърши атаката с огън.
Конят се срина неподвижно.
Настъпи тишина.
Лиреа гледаше телата няколко секунди.
После въздъхна.
— Един ден ще разказвам за това на някого и никой няма да ми повярва.
Нокс седна тежко върху един камък.
— Аз още не вярвам, че това е реален проблем.

Лиреа получава 800 злато, а Нокс получава 280 опит.
СУПЕР уикенд бонус.

Пещерите под Еритос тази вечер бяха различни. Не тихи - по-скоро напрегнати. Въздухът миришеше на дим и нещо животинско, а ехото от тежко дишане се носеше из каменните проходи.
Лиреа спря и повдигна фенера малко по-високо.
— Това не ми харесва.
Нокс също беше замръзнал на място, с леко настръхнали люспи по врата.
— Това е дракон.
Настъпи кратка тишина.
— Разбира се, че е дракон — измърмори Лиреа. — Липсваше само това.
Те навлязоха в огромна подземна зала, чиито стени бяха покрити със стари следи от огън и дълбоки драскотини. Нещо се размърда между колоните. После още едно.
Два малки дракона.
Не бебета. Истински хищници - млади, гладни и достатъчно опасни, че човек да не иска да остане сам с тях в тъмна пещера. Единият беше тъмночервен, другият почти черен, а жълтите им очи проблясваха в мрака.
Нокс издаде тихо раздразнен звук.
— Не може ли поне един път нещо да е само едно?
Червеният се хвърли напред пръв.
Замразяване.
Ледената мъгла удари гърдите му и скрежът полази по люспите му, забавяйки го достатъчно. Вторият дракон обаче веднага заобиколи отстрани.
— Вдясно! — извика Лиреа.
Нокс се извъртя и издиша огън. Пламъците се сблъскаха с муцуната на другия дракон и за момент цялата пещера проблесна в оранжево.
Малкият дракон изрева яростно и отвърна със собствен огън.
Лиреа се хвърли зад една колона.
— О, прекрасно. Бием се с неща, които имат същите идеи като нас.
Първият дракон вече се освобождаваше от леда. Нокс се хвърли срещу него.
Раздиране.
Ноктите му прорязаха рамото на съществото и го запратиха назад. Вторият нападна почти веднага след това.
Отрова.
Тъмната струя удари дракона в шията и той залитна с ядосан рев.
Но и двата още стояха.
— Това вече официално е лош ден — измърмори Лиреа, докато вадеше нова стъкленица.
Първият дракон се хвърли отново към Нокс.
Замразяване.
Този път ледът обви почти половината му тяло.
Огън.
Пламъците удариха замръзналите люспи и драконът рухна тежко върху камъка.
Вторият изрева яростно и се засили право към Лиреа.
Нокс буквално се хвърли между тях.
Раздиране.
Ноктите му прорязаха гърдите на дракона.
После още огън.
Пещерата се разтресе от удара и съществото залитна тежко назад, но още се движеше.
— Защо всичко тук е толкова упорито?! — сопна се Нокс.
Драконът отвори уста за нова огнена атака.
Замразяване.
Ледът обви главата и гърдите му за секунда.
Последен огнен удар и съществото рухна неподвижно върху камъка.
Настъпи тишина. Само тежкото дишане на Нокс и пращенето на разтопен лед се чуваха из залата.
Лиреа бавно излезе иззад колоната и огледа телата.
— Е, това беше неприятно.
Нокс седна тежко на земята.
— Не ми хареса да се бия с нещо, което също диша огън.
Кратка пауза.
— Но честно казано? Това беше доста впечатляващо.
Лиреа не можа да сдържи леката усмивка.
— Да. Беше.

Лиреа получава 1000 злато, а Нокс получава 200 опит.
СУПЕР уикенд бонус.

Каво доязди с звънчетата и зе да чакали караконжола и препсува курвата че не беши дояздила тука да я въртят на чевермето.

Страховито чудовище изскочи изневиделица и нападна новодошлия.

Каво маризи яко враголетието ама Курвито му са строши носа Каво напрао са чуди де да са дява.

Макар и чудовището да не беше характерно за Нимора, Илвари все пак бе успяла да открие повече информация за него: