Пещерите

Пещерите ги посрещнаха със същия влажен, тежък въздух.
Миризма на кал.
На стар камък.
На неща, които не трябва да дишат.
Никс вървеше ниско до земята.
Но този път Адриан не беше просто наблюдател.
Ръката му естествено лежеше върху дръжката на меча.
Новото усещане още беше странно.
Но не неприятно.
Тих звук от движение отпред.
После втори.
Адриан спря.
Никс замръзна до него.
От сенките излезе див вълк.
Голям.
Гладен.
Разпенен.
След него — мутирал зелен гущер.
Люспест.
Отвратителен.
Съскащ.
Адриан издиша бавно.
— По-добре.
Двата звяра атакуваха почти едновременно.
Вълкът беше по-бърз.
Хвърли се директно към Адриан.
Грешка.
За пръв път ръката му не остана празна.
Мечът излезе с рязък метален звук.
Един чист удар.
Вълкът отстъпи с ръмжене.
Адриан повдигна вежда.
— Това е ново.
Гущерът се хвърли към Никс.
Тя го посрещна с Бълване на огън.
Пламъците го удариха фронтално.
Той все пак успя да я одраска.
Адриан погледна към вълка.
После към Никс.
— Бързото първо.
Никс се завъртя и използва Бълване на отрова към вълка.
Вълкът залитна.
Адриан пристъпи напред и довърши с втори удар.
Не достатъчно.
Вълкът се хвърли отчаяно.
Адриан успя да избегне частично захапката.
Никс изсъска.
Лош избор.
Раздиране
Труп.
Остана гущерът.
Вече отслабен.
Адриан погледна Никс.
— Довърши.
Черната драконица отвори паст.
Силово прехвърляне
Ударът буквално го помете.
Тишина.
Само тежко дишане.
Адриан избърса острието.
Погледна към меча.
После към Никс.
— Приемливо.
Адриан прибра наградата.
После погледна към Никс.
— Остава още един идиот.

Адриан Вейл получава 150 злато, а Никс получава 70 опит, но губи 15 ХП.

Пещерите този път бяха различни.
Не по-тихи.
По-стари.
Въздухът миришеше на прах, влага и нещо сухо, което Лиреа веднага намрази инстинктивно.
— Това място вони на гробница — промърмори тя, докато фенерът осветяваше древни каменни стени, покрити с избледнели символи.
Нокс вървеше по-бавно от обикновено.
Опашката му нервно потрепваше.
— Не ми харесва.
— Прекрасно. Значи и двамата мислим рационално.
Нещо изскърца напред в тъмнината.
Не ръмжене.
Не стъпки.
По-скоро звук на сухи кости и плат.
Лиреа веднага спря.
— Нокс.
— Видях ги.
Две фигури бавно изпълзяха от мрака.
Увити в пожълтели бинтове.
С хлътнали, тъмни очни кухини.
Мумиите се движеха бавно, но неестествено сигурно, сякаш изобщо не усещаха болка.
Настъпи кратка тишина.
После Нокс каза:
— Това е най-лошото нещо, което съм виждал тази седмица.
— А ти видя как паднах в кофа вчера.
— Именно.
Първата мумия внезапно се хвърли напред много по-бързо, отколкото би трябвало.
Нокс реагира мигновено.
Ледена мъгла избухна в тесния тунел.
Замразяване.
Скрежът полази по бинтовете на съществото и движенията му рязко се забавиха.
— Добре — каза Лиреа. — Не им позволявай да се приближават.
Нокс отвори уста.
Огън.
Синкавият пламък обгърна мумията и старите бинтове избухнаха моментално.
Миризмата беше ужасяваща.
— Богове... — измърмори Лиреа. — Това ще остане в носа ми завинаги.
Мумията продължи да се движи въпреки огъня.
По-бавно.
Но все още напред.
— Това е дълбоко нечестно — сопна се Нокс.
Втората мумия вече заобикаляше отстрани.
Нокс рязко се завъртя и издиша нова ледена вълна.
Замразяване.
Скрежът покри краката и ръцете ѝ, заковавайки я за момент.
После Нокс се хвърли напред.
Раздиране.
Ноктите му разкъсаха старите бинтове и част от изсъхналата плът под тях.
Лиреа искрено съжали, че има очи.
Първата мумия най-сетне стигна достатъчно близо и посегна към Нокс с рязко движение.
Той отскочи назад в последния момент.
— Не ме пипай!
Огън.
Пламъците заляха мумията повторно.
Този път тя се срина на колене.
После неподвижно.
Нокс веднага се обърна към втората.
Тя вече се освобождаваше от леда.
— О, не. Абсолютно не.
Замразяване.
Ледената мъгла я удари директно в гърдите и съществото застина повторно.
Нокс се приближи спокойно.
Твърде спокойно.
Лиреа вече познаваше този поглед.
— Нокс, не започвай-
Огън.
После още огън.
Мумията избухна като суха хартия.
Настъпи тишина.
Само пукането на пламъците и ехото от капеща вода.
Нокс стоеше пред горящите останки със самодоволно изражение.
— Това беше удовлетворяващо.
Лиреа покри носа си с ръкав.
— Мирише така, сякаш древна библиотека е умряла трагично.
Тя се приближи внимателно и огледа Нокс.
Никакви рани.
Никакви проклятия.
Никакви липсващи крайници.
Все по-хубав навик.
— Добре се справи — призна тя накрая.
Нокс вирна глава победоносно.
— Знам.
— Не прекалявай. Все още живеем в колиба.
Той погледна към овъглените мумии.
После към нея.
— Но вече сме по-богати в колиба.
Лиреа въздъхна тихо.
— Това е най-тъжното нещо, което сме казвали тази седмица.

Лиреа получава 300 злато, а Нокс получава 100 опит.

Пещерите ги посрещнаха със същия тежък, влажен въздух.
Миризма на кал.
На стар камък.
На неща, които никой нормален човек не би търсил доброволно.
Адриан вървеше спокойно, ръката му естествено близо до дръжката на меча.
Никс беше различна.
След арената в движенията ѝ имаше ново самочувствие.
Не просто сила.
Сигурност.
Това беше по-опасното.
Тих шум от движение отпред.
После още един.
Адриан спря.
Никс моментално замръзна до него.
От сенките изпълзя мутирал зелен гущер.
Познат.
Отвратителен.
После второ движение.
Бавно.
Влачещо.
От друг тунел се появи мумия.
Изсъхнала.
Увита в мръсни бинтове.
Движеща се по начин, който не трябваше да е възможен.
Адриан издиша тихо.
— Приемливо.
Двата противника атакуваха почти едновременно.
Гущерът беше по-бърз.
Хвърли се към Никс.
Черната драконица реагира мигновено.
Бълване на огън
Пламъците го удариха челно.
Той въпреки това успя да я одраска.
Мумията се приближаваше бавно.
Адриан хвърли кратък поглед.
— Първо бързото.
Никс се завъртя рязко.
Раздиране
Труп.
Остана мумията.
Тя вече беше достатъчно близо.
С неестествено рязко движение замахна.
Успя да я удари.
Черната драконица изсъска.
Адриан присви очи.
— Довърши.
Никс отвори паст.
Бълване на отрова
Създанието залитна.
Но продължи.
Разбира се.
Адриан погледна към Никс.
Кратко.
Достатъчно.
Тя разбра.
Силово прехвърляне
Ударът буквално я помете назад.
Разкъсани бинтове и прах по камъка.
Тишина.
Тежко дишане.
Миризма на изгоряло.
Адриан пристъпи напред и огледа останките.
— Да.
Пауза.
— Определено по-добре.
Никс стоеше с високо вдигната глава и онова абсолютно самодоволно изражение.
Адриан прибра наградата.
Адриан погледна към Никс.
После към изхода.
— Остана още един.

Адриан Вейл получава 250 злато, а Никс получава 90 опит, но губи 40 ХП.

Пещерите под Еритос вече започваха да изглеждат почти познати.
Това беше тревожна мисъл.
Лиреа вървеше внимателно през тесния каменен коридор с фенер в едната ръка и нож в другата, докато Нокс крачеше напред с далеч повече увереност от първите им ловове.
Може би дори прекалено много увереност.
— Ако днес пак подпалиш половин пещера, аз няма да обяснявам на стражата.
— Това беше един път.
— Това беше вчера.
Нокс изглеждаше така, сякаш това е разумен аргумент.
Студен въздух премина през тунела.
После тихо стържене.
Лиреа спря веднага.
— Чу ли-
Две мумии изпълзяха от тъмнината едновременно.
Този път бяха по-бързи.
И определено по-ядосани.
Бинтовете им се влачеха по камъка като мокра кожа, а кухите им очи сякаш проследиха светлината на фенера моментално.
Нокс въздъхна тежко.
— Отново тези.
Първата мумия се хвърли рязко напред.
Нокс реагира мигновено.
Замразяване.
Ледената мъгла удари съществото директно и скрежът полази по ръцете и гърдите му, забавяйки го рязко.
— Добре — каза Лиреа. — Дръж ги разделени.
Втората мумия вече заобикаляше странично.
Нокс рязко се обърна към нея.
Огън.
Синкавият пламък заля старите бинтове и мумията избухна в сухо пращене.
Но не спря.
— Мразя това — измърмори Нокс.
Първата вече се освобождаваше от леда.
Нокс не ѝ даде време.
Раздиране.
Ноктите му прорязаха бинтовете и част от изсъхналото тяло под тях.
После още един удар.
Мумията залитна назад.
Втората се хвърли към него през пламъците.
Лиреа веднага извика:
— Вляво!
Нокс се дръпна в последния момент и издиша нова ледена вълна.
Замразяване.
Мумията застина насред движение.
Точно достатъчно.
Огън.
Пламъците обхванаха цялото ѝ тяло и този път тя рухна тежко върху камъка.
Първата мумия все още се движеше.
По-бавно.
Но достатъчно.
Нокс изглеждаше вече истински раздразнен.
— За мъртви хора са ужасно мотивирани.
Той скочи напред.
Раздиране.
После още веднъж.
Бинтовете се разкъсаха напълно.
Мумията се опита да сграбчи крилото му, но Нокс я удари с къс изблик огън право в лицето.
Съществото рухна окончателно.
Настъпи тишина.
Само пукането на горящи бинтове и ехото от капеща вода.
Лиреа остана неподвижна няколко секунди.
После:
— Добре. Това официално ми влиза в списъка с неща, които мразя.
Нокс седна тежко на камъка и огледа овъглените останки.
— Все още предпочитам мумии пред коне.
— Не знам дали това е комплимент за мумиите или обида за конете.
— Да.
Лиреа се приближи и огледа:

• лапите,
• крилата,
• шията.

Никакви рани.
Само малко пепел и лед по люспите.
Тя кимна одобрително.
— Все по-малко ходим до лечебницата.
Нокс вирна глава самодоволно.
— Очевидно започваш да ме обучаваш добре.
Лиреа се засмя тихо през носа си и тръгна към изхода на пещерата.
— Не прекалявай. Все още живееш в колиба с течащ покрив.
— Но вече сме богати хора с течащ покрив.
— Това е най-еритоското нещо, което си казвал досега.

Лиреа получава 300 злато, а Нокс получава 100 опит.

Половината проблем с мумиите беше, че отказваха да стоят мъртви.
Другата половина беше миризмата.
Лиреа вървеше през старите катакомби под пещерите с шал, вързан пред носа, и фенер, който хвърляше дълги сенки по каменните арки.
Този път бяха слезли по-дълбоко.
Лош избор.
Очевидно.
По стените имаше избледнели рисунки на дракони и хора, а под ботушите ѝ пращяха древни кости, които тя много старателно се опитваше да не анализира.
Нокс вървеше напред необичайно тихо.
Това беше още по-лош знак.
— Кажи нещо саркастично — измърмори Лиреа. — Мълчанието тук ме притеснява.
— Мисля.
— Това ме притеснява повече.
Той спря пред полуразрушен коридор, където таванът беше пропукан, а студен въздух влизаше отвън през тесни цепнатини.
Нещо се движеше вътре.
Не бързо.
Не шумно.
Просто... влачене.
После второ.
Нокс наклони глава.
— Знаеш ли кое е най-лошото?
— Че вече започвам да свиквам с това?
— Че мисля, че и те свикват с нас.
Две мумии излязоха от мрака.
Но този път не се хвърлиха веднага.
Просто стояха.
Неподвижни.
С наклонени глави, сякаш ги наблюдаваха.
Лиреа усети как косъмчетата по ръцете ѝ настръхват.
— О, мразя това. Мразя това ужасно много.
После едната тръгна.
Бързо.
Твърде бързо за нещо, което би трябвало да е изсъхнал труп.
Нокс реагира мигновено.
Замразяване.
Ледената мъгла удари мумията право в гърдите и скрежът пропълзя по бинтовете ѝ, заковавайки я на място.
Но втората вече заобикаляше странично.
Лиреа видя движението първа.
— Отдясно!
Нокс рязко се завъртя и издиша огън.
Пламъците заляха коридора и за миг древните рисунки по стените оживяха в оранжева светлина.
Мумията се подпали мигновено.
И продължи да тича.
— Това е напълно неестествено! — сопна се Нокс.
Тя се хвърли към него през пламъците с протегнати ръце.
Нокс отскочи назад и я разсече с нокти.
Раздиране.
Бинтове и прах полетяха във въздуха.
Първата мумия вече се освобождаваше от леда.
Лиреа посегна към една от стъклениците на колана си.
— Наведи се!
Нокс се сниши инстинктивно.
Тя хвърли стъкленицата в краката на мумията.
Стъкло се счупи.
Зеленикав дим избухна в тесния коридор.
Мумията се залюля.
Нокс веднага използва момента.
Огън.
Пламъкът срещна химикала и избухна рязко с ярка светлина.
Лиреа прикри очи с ръка.
— Добре. Това беше малко прекалено.
— Но впечатляващо.
Втората мумия вече беше почти върху тях.
Нокс изръмжа ниско и ледена мъгла изби между зъбите му.
Замразяване.
Този път ледът обхвана цялото тяло на съществото и го закова насред движение.
Настъпи секунда тишина.
После Нокс просто го бутна с лапа.
Мумията се стовари на земята и се разпадна на замръзнали парчета.
Тишината след това беше почти оглушителна.
Само тежкото им дишане и тихото пукане на огън в далечината.
Лиреа се облегна на стената и прокара ръка през косата си.
— Започвам да разбирам защо нормалните хора не слизат в древни катакомби след залез.
Нокс оглеждаше разпилените останки с подозрение.
— Не мисля, че бяха нормално мъртви.
— Благодаря. Това ми помага изключително много.
Той тръгна към изхода, а ледът под лапите му тихо изпукваше.
— Все още предпочитам това пред конюшнята.
Лиреа го погледна дълго.
После въздъхна.
— Да. И аз. Което вероятно казва нещо много лошо за живота ни.

Лиреа получава 300 злато, а Нокс получава 100 опит.

Тази вечер снегът беше спрял.
Това само по себе си изглеждаше подозрително.
Лиреа вървеше през северните пещери с фенер в ръка и усещането, че природата подготвя нещо неприятно в отговор на необичайната тишина.
Нокс вървеше напред с почти раздразнена увереност.
Последните ловове явно му бяха вдигнали самочувствието до опасни нива.
— Ако днес видя още една мумия, започвам да паля древни гробници профилактично.
— Това вероятно е незаконно.
— Това не беше "не го прави".
Лиреа не можа да спори с това.
Те навлязоха по-дълбоко в старата част на катакомбите, където стените вече не изглеждаха естествени.
Имаше колони.
Стари издълбани фигури.
И счупени каменни саркофази, от които Лиреа старателно не искаше да знае какво е излизало.
Нокс спря рязко.
— Чуваш ли това?
Тя замръзна.
Тихо драскане.
После нещо като сухо влачене по камък.
Идваше отвсякъде.
— О, прекрасно — промърмори Лиреа. — Значи вече имат атмосфера.
От тъмнината бавно изпълзя първата мумия.
После втората.
Но този път едната носеше остатъци от стара ръждясала броня, а другата влачеше счупен меч зад себе си.
Нокс ги гледа няколко секунди.
— Защо тези изглеждат така, сякаш някога са имали работа?
— Може би защото са били войници.
— Това е дълбоко неуважение към войниците.
Първата мумия внезапно се хвърли напред с изненадваща скорост.
Нокс реагира мигновено.
Замразяване.
Ледената мъгла удари бронята и я покри със скреж. Мумията застина насред движение, а ръждивият меч изпадна от ръката ѝ.
Втората вече заобикаляше отстрани.
Лиреа веднага извади една от малките си стъкленици.
— Нокс, назад!
Той се дръпна рязко.
Стъкленицата се разби в краката на мумията и лепкава течност заля камъка.
Секунда по-късно Нокс издиша огън.
Пламъците избухнаха по пода и мумията буквално премина през стена от огън.
— Това беше красиво — заяви Нокс.
— Това беше скъпа отвара. Не го прави да звучи романтично.
Първата мумия вече се освобождаваше от леда.
Скрежът се пукаше по бронята ѝ с остър звук.
Нокс присви очи.
— Добре. Значи искаме втори рунд.
Той се стрелна напред.
Раздиране.
Ноктите му прорязаха остатъците от бронята и разкъсаха бинтовете под нея.
Мумията залитна назад.
После Нокс я удари с огън право в гърдите.
Пламъците избухнаха между старите превръзки и съществото рухна върху камъка.
Втората мумия изскочи от дима почти веднага.
Лиреа едва успя да извика:
— Вляво!
Нокс се извъртя и ледена мъгла изригна право в лицето на мумията.
Замразяване.
Ледът обви главата и ръцете ѝ.
Съществото замръзна за миг.
Точно достатъчно.
Нокс отвори уста.
Огън.
Този път пламъкът беше по-силен.
По-контролиран.
Мумията избухна в сухо пращене и се срина на земята като куп стари парцали.
Настъпи тишина.
Само тихото пукане на лед и огън.
Лиреа се облегна на една от колоните и прокара ръка през лицето си.
— Започвам да разбирам защо нормалните хора развиват хобита като риболов.
Нокс оглеждаше останките с онзи критичен поглед, който използваше за всичко.
— Мислиш ли, че ако подпалим цялото място, ще спрат да излизат?
— Не знам. Но уважавам начина ти на мислене.
Той вирна глава самодоволно.
— Благодаря.
Лиреа се отблъсна от колоната и тръгна към изхода на катакомбите.
— Хайде. Преди да сме събудили още нещо древно и озлобено.
Нокс я последва спокойно.
— Това вече звучи като редовен проблем за нас.
Тя въздъхна тежко.
— Да. И това е най-тревожното.

Лиреа получава 300 злато, а Нокс получава 100 опит.

Пещерите ги посрещнаха със същия тежък, влажен въздух.
Миризма на кал.
На стар камък.
На неща, които никой разумен човек не би търсил доброволно.
Адриан вървеше спокойно, ръката му близо до дръжката на меча.
До него Никс беше… различна.
След шестия боен урок в нея вече имаше нещо хищнически спокойно.
Не онази млада, избухлива агресия.
А увереност.
По-опасното качество.
Тих звук от движение отпред.
После още един.
Адриан спря.
Никс замръзна до него мигновено.
От мрака излезе див вълк.
Гладен.
Напрегнат.
Глупав.
После бавно, с неприятно влачене по камъка—
Мумия.
Адриан издиша тихо.
— Предвидимо.
Двата противника нападнаха почти едновременно.
Вълкът беше по-бърз.
И този път не избра Никс.
Хвърли се към Адриан.
Грешка.
Мечът излезе с рязък метален звук.
Чист удар.
Животното отстъпи с ръмжене.
Адриан леко наклони глава.
— Още не съм впечатлен.
Мумията се приближаваше към Никс.
Твърде бавно.
Черната драконица отвори паст.
Бълване на огън
Пламъците обвиха сухите бинтове мигновено.
Създанието продължи.
Разбира се.
Вълкът се хвърли отново.
Този път Никс го прихвана.
Раздиране
Труп почти.
Но още мърдаше.
Мумията използва секундата.
Успя да удари Никс.
Адриан присви очи.
— Неприятно.
Вълкът опита отчаяна последна атака.
Адриан го посрещна с втори удар.
…почти.
Адриан погледна към меча.
После към вълка.
— Дразнещо.
Никс буквално го изпари с Бълване на отрова.
Остана мумията.
Горяща.
Още движеща се.
Адриан въздъхна.
— Отвратително.
Никс вече беше приключила с търпението.
Силово прехвърляне
Ударът буквално я помете.
Разкъсани бинтове.
Прах.
Тишина.
Адриан пристъпи напред и огледа останките.
— Да.
Кратка пауза.
— Това започва да става лесно.
Никс стоеше с високо вдигната глава.
Самодоволна до безобразие.
Адриан прибра наградата.
Поглед към Никс.
После към изхода.
— Остана още един идиот.

Адриан Вейл получава 200 злато, а Никс получава 80 опит, но губи 20 ХП.

Този път Лиреа беше донесла тебешир.
Нокс я наблюдаваше подозрително, докато тя клякаше до входа на катакомбите и рисуваше нещо по камъка.
— Това магически символ ли е?
— Не.
— Тогава защо изглежда зловещо?
— Защото ако пак се изгубим тук, искам поне трупът ми да бъде намерен организирано.
Нокс се замисли за секунда.
— Това е най-практичното нещо, което си казвала тази седмица.
Катакомбите тази вечер бяха необичайно влажни.
От тавана капеше вода, а старите каменни коридори блестяха от тънък слой лед. Фенерът на Лиреа хвърляше странни отражения по стените и караше сенките да изглеждат живи.
Тя не харесваше това.
Изобщо.
— Знаеш ли кое ми липсва? — промърмори тя.
— Финансова стабилност?
— Живот, в който мъртвите хора остават мъртви.
Нокс кимна сериозно.
— Разумно желание.
Те свиха по тесен проход, където старите саркофази бяха натрупани един върху друг като счупени шкафове.
Нещо изскърца в мрака.
После още веднъж.
Но не отпред.
Зад тях.
Лиреа се обърна рязко точно когато едната мумия буквално се стовари отгоре на саркофаг зад тях, а втората изпълзя изпод счупен капак отстрани.
Настъпи половин секунда абсолютна тишина.
После Нокс каза:
— О, това е ново.
Първата мумия скочи директно към Лиреа.
Нокс реагира мигновено.
Замразяване.
Ледената мъгла удари мумията насред въздуха и тя се стовари на земята като замръзнал чувал с кости.
Втората обаче вече беше почти върху него.
Старите ѝ бинтове се влачеха по леда, а ръцете ѝ се протягаха с онова ужасяващо, нечовешко движение, което Лиреа мразеше повече всеки път.
Нокс издиша огън право в лицето ѝ.
Пламъците обгърнаха мумията мигновено.
Тя продължи да върви.
— Защо никога не спират да вървят?! — сопна се той.
Лиреа вече вадеше нова стъкленица.
— Защото боговете ни мразят.
Тя хвърли шишенцето в краката на мумията.
Течността избухна в гъст лилав дим.
Мумията залитна.
Нокс използва момента.
Раздиране.
Ноктите му прорязаха бинтовете по гърдите ѝ и половината ѝ тяло буквално се разпадна върху пода.
Първата мумия вече се освобождаваше от леда.
Ледът се пукаше по крайниците ѝ с неприятен звук.
Нокс я погледна.
После погледна Лиреа.
— Имам идея.
Тя веднага се намръщи.
— Това никога не води до нищо хубаво.
Мумията се хвърли напред.
Нокс рязко удари пода с опашка.
Леден пласт се разпростря по мокрия камък точно под мумията.
Съществото се подхлъзна.
Настъпи секунда абсолютно абсурдна тишина, докато мумията буквално полетя назад по гръб през коридора.
После се блъсна в саркофаг с ужасяващ трясък.
Лиреа примигна.
Нокс изглеждаше изключително горд от себе си.
— Това... всъщност беше впечатляващо.
— Благодаря.
Мумията се опита да се изправи.
Нокс не ѝ позволи.
Замразяване.
После огън.
Ледът изпука рязко под пламъците и мумията рухна окончателно.
Настъпи тишина.
Само капеща вода и пращене на огън.
Лиреа облегна глава на стената и се засмя тихо през носа си.
— Не мога да повярвам, че буквално победи древно зло, като го накара да се подхлъзне.
Нокс вирна глава самодоволно.
— Тактиката е изкуство.
Тя погледна към разбития саркофаг.
После към него.
— Ако някой ден станеш легендарен дракон, това ще е най-разочароващата част от историята ти.
— Но забавна.
— За съжаление... да.

Лиреа получава 300 злато, а Нокс получава 100 опит.

Пещерите ги посрещнаха със същия влажен, тежък въздух.
Миризма на кал.
На мокър камък.
На неща, които не би трябвало да дишат.
Адриан вървеше спокойно, ръката му близо до дръжката на меча.
До него Никс беше в отлично настроение.
Което за черен дракон означаваше нещо тревожно за околните.
След летателния урок.
След тренировъчния лагер.
След цял ден натрупана енергия.
Да.
Тя искаше това.
Тих шум отпред.
После втори.
Адриан спря.
Никс замръзна до него мигновено.
От мрака излезе мутирал зелен гущер.
Познат.
Грозен.
Лошо решение.
После, от друг проход—
див вълк.
Голям.
Гладен.
Нетърпелив.
Адриан издиша тихо.
— Леко.
Двата звяра атакуваха почти едновременно.
Вълкът беше по-бърз.
Хвърли се напред—
Никс не му даде шанс.
Бълване на огън
Пламъците буквално го изпекоха на място.
Жив.
Едва.
Гущерът използва секундата и се хвърли към нея.
Успя да я закачи.
Черната драконица изсъска раздразнено.
Адриан повдигна леко вежда.
— Това беше небрежно.
Вълкът опита отчаян последен скок.
Адриан извади меча.
Чист удар.
Първото истински смислено убийство на Адриан.
Той погледна към трупа.
После към меча.
— Приемливо.
Гущерът съскаше срещу Никс.
Лоша идея.
Тя пристъпи напред бавно.
Абсолютно уверена.
Бълване на отрова
Той залитна.
Още жив.
За секунда.
Раздиране
Труп.
Тишина.
Само тежко дишане и миризма на изгоряло.
Адриан прибра меча.
Поглед към Никс.
После към останките.
— Да.
Кратка пауза.
— Това беше ефективно.
Никс стоеше с онова абсолютно самодоволно изражение.
Разбира се.
Адриан прибра наградата.
Поглед към Никс.
После към изхода.
— Остава още един.

Адриан Вейл получава 150 злато, а Никс получава 70 опит, но губи 15 ХП.

Халон дойде заедно с Видомина в пещерите. Щом това чудовище обичаше такива местности, би било логично тук да се спотайва.

Паякоподобно същество изпълзя от едната пещера и се втурна към новодошлия.

Халон беше доволен. Добре че си бе взел този Цербер, иначе никога нямаше да може да победи подобно същество. Макар и битката да бе сравнително лесна, драконът му бе пострадал доста. Трябваше да заведе Видомина в лечебницата.

Повече информация за Хеликсор, предоставена от библиотеката на Варакх-Тул:

Пещерите ги посрещнаха с познатия тежък въздух.
Влага.
Кал.
Миризма на мокър камък и неща, които не би трябвало да живеят под земята.
Но днес атмосферата беше различна.
Не заради мястото.
Заради Никс.
Черната драконица вървеше до Адриан с онази спокойна, уверена походка на същество, което вече е наясно, че е опасно.
Супер уикенд.
Да.
Добър ден за лов.
Тих шум от движение отпред.
После втори.
Адриан спря.
Никс замръзна до него мигновено.
От сенките изпълзя мутирал зелен гущер.
Познат.
Грозен.
Лош жизнен избор.
После бавно, с неприятно влачене—
мумия.
Адриан издиша тихо.
— Прилично.
Гущерът беше по-бърз.
Хвърли се напред—
Никс дори не помръдна от мястото си.
Само отвори паст.
Бълване на огън
Пламъците го удариха челно.
Но не го довършиха.
Той все пак успя да се хвърли към нея.
И този път—
неуспешно.
Никс просто се отмести в последния момент.
Ноктите изстъргаха камъка.
Без щета.
Адриан повдигна леко вежда.
— По-добре.
Мумията продължаваше напред.
Бавно.
Отвратително.
Упорито.
Никс вече беше отегчена.
Раздиране
Труп.
Остана мумията.
Тя замахна тежко към Никс.
Черната драконица отстъпи встрани.
Отново.
Празен удар.
Адриан наблюдаваше спокойно.
— Най-накрая.
Никс отвори паст.
Бълване на отрова
Създанието залитна.
Но продължи.
Разбира се.
Адриан погледна към нея.
После към Никс.
Кратко.
Достатъчно.
Тя разбра.
Силово прехвърляне
Ударът буквално я разкъса.
Парцали.
Прах.
Тишина.
Адриан огледа останките.
После погледна към Никс.
Напълно невредима.
— Да.
Кратка пауза.
— Това ми харесва повече.
Никс стоеше с високо вдигната глава.
Самодоволна до безобразие.
Разбира се.
Адриан прибра наградата.
Адриан погледна към Никс.
После към изхода.
Лека суха усмивка.
— Това вече е истинска икономика.

Адриан Вейл получава 500 злато, а Никс получава 180 опит.
Супер уикенд бонус

Тази вечер Лиреа носеше лопата.
Нокс вървеше до нея през заснежения вход на катакомбите и я гледаше с дълбоко недоверие.
— Защо имаш лопата?
— Защото последния път една мумия излезе от пода.
— Това не отговори на въпроса.
Тя мушна инструмента обратно на рамо.
— Ако нещо опита да изпълзи под краката ми, ще го върна обратно в земята с лична обида.
Нокс се замисли за секунда.
— Честно казано, уважавам това.
Днес бяха слезли още по-дълбоко.
Лоша идея.
Но по-печеливша лоша идея.
Катакомбите тук вече не приличаха на погребални тунели. По-скоро на останки от древен подземен храм. Огромни колони се губеха в мрака нагоре, а подът беше покрит с тънък слой лед и стари, избледнели мозайки.
Лиреа насочи фенера към една от тях.
Изобразяваше дракон.
И нещо, което вероятно го убиваше.
— Това място става все по-неприятно.
Нокс също гледаше мозайката.
— Мисля, че древните хора са били много драматични.
Нещо изпука в тъмнината.
После тихо влачене.
Но този път не отпред.
Отгоре.
Лиреа вдигна фенера рязко точно когато една мумия буквално падна от полуразрушен балкон над тях.
Настъпи половин секунда абсолютен шок.
После Нокс изрева:
— О, НЕ!
Мумията се стовари право между тях и се хвърли към Лиреа.
Тя реагира инстинктивно.
С лопатата.
ТРЯС.
Мумията получи права лопата в лицето и се залюля назад.
Настъпи тишина.
Нокс я гледаше.
Лиреа гледаше мумията.
Мумията сякаш също беше объркана.
После Нокс започна да се смее.
Истински.
С онзи задавен драконов смях, който звучеше като лед, който се пука.
— Ти... току-що... удари древно зло с лопата.
— И проработи.
Втора мумия изпълзя между колоните още преди първата да се съвземе.
Нокс реагира мигновено.
Замразяване.
Ледената мъгла заля пода и мумията застина насред движение.
Първата вече отново скачаше напред.
Лиреа този път се дръпна назад.
— Нокс!
Огън.
Пламъците заляха мумията и старата материя избухна мигновено.
Но съществото продължи да върви през огъня.
Разбира се.
— Това започва да става лично — измърмори Нокс.
Той се стрелна напред.
Раздиране.
Ноктите му разкъсаха половината бинтове по тялото на мумията и я запратиха в една колона.
Камъкът изпука.
Втората мумия се освободи от леда.
Този път носеше стар ръждив кинжал.
Лиреа веднага се намръщи.
— О, абсолютно не.
Тя хвърли една малка стъкленица в краката ѝ.
Течността избухна в мазен слой по пода.
Нокс веднага разбра.
Огън.
Пламъкът се разля по камъка като жива вълна и мумията избухна в огън толкова рязко, че дори Нокс мигна изненадано.
— Това беше прекалено ефективно.
— Работя по въпроса.
Първата мумия вече отново ставаше.
Нокс въздъхна тежко.
— Те са ужасно досадни.
Той я замрази повторно.
После просто се засили и я блъсна с цялото си тяло право в една от колоните.
Ледът се разцепи.
Мумията се разпадна на парчета върху камъка.
Настъпи тишина.
Само тежкото дишане на Нокс и тихото пращене на огън по пода.
Лиреа се облегна на лопатата си и поклати глава.
— Ако някой ми беше казал преди месец, че ще ходя в древни катакомби и ще бия немъртви с градински инструменти...
Нокс още се хилеше.
— Това беше най-хубавото нещо, което съм виждал тази седмица.
Тя го изгледа мрачно.
— Няма да говорим за това.
— Ще говоря за това завинаги.

Лиреа получава 600 злато, а Нокс получава 200 опит.
СУПЕР уикенд бонус.

Пещерите тази вечер миришеха на мокър камък, лед... и кон.
Лиреа спря насред тунела.
После бавно присви очи.
— Не.
Нокс подуши въздуха още веднъж.
После още веднъж.
— Това наистина е кон.
— В пещера.
— В пещера.
Настъпи дълга, много осъдителна тишина.
Лиреа прокара ръка през лицето си.
— Ако съдбата има чувство за хумор, започвам да го мразя лично.
Те продължиха по тесния проход, а звукът на копита отекваше някъде напред в тъмното.
Не нормални копита.
Твърде тежки.
Твърде бързи.
После нещо профуча между колоните.
Нокс рязко се дръпна назад.
Огромен див кон изскочи от мрака като снежна лавина с психологически проблеми.
Козината му беше прошарена със стари белези, а очите - диви и побелели от страх или ярост.
Вероятно и двете.
Животното изцвили толкова силно, че ехото разтресе пещерата.
Лиреа застина.
После:
— Не. Абсолютно не. Отказвам да имам травматичен сюжет с кон в подземие.
Конят се хвърли право към тях.
Нокс реагира мигновено.
Замразяване.
Ледената мъгла удари пода пред животното и ледът полази по краката му. Конят залитна тежко, подхлъзна се и се блъсна в каменна стена.
Настъпи секунда тишина.
После Нокс каза:
— О, сега разбирам защо ги мразиш.
Конят изрева яростно и скочи отново.
Този път право към Нокс.
Огън.
Синкавият пламък удари животното странично и опърли козината му, но вместо да се уплаши, дивият кон буквално полудя.
— Това е ужасно количество емоции за тревопасно! — сопна се Нокс.
Конят ритна с предни крака.
Нокс едва отскочи назад навреме.
Лиреа вече ровеше в чантичката си.
— Не го убивай твърде близо до мен. Не искам да обяснявам защо мириша на печен кон.
— Това е изненадващо специфичен страх.
Животното отново се хвърли напред през леда.
Нокс присви очи.
После издиша тъмна струя отрова.
Бълване на отрова.
Течността се разби в рамото на коня и той изцвили яростно, залитайки настрани.
Но още се движеше.
Разбира се.
— Защо всичко в тези пещери отказва да умре нормално? — измърмори Лиреа.
Нокс този път не отстъпи.
Той се стрелна напред и заби нокти в хълбока на животното.
Раздиране.
Дълги резки прорязаха козината.
Конят ритна диво назад.
Нокс отскочи в последния момент и ледена мъгла отново избухна от муцуната му.
Замразяване.
Скрежът обви цялото тяло на животното този път и то рухна тежко върху ледения камък.
Дишаше тежко.
Опитваше се да стане.
Нокс отвори уста бавно.
Огън.
Пламъците заляха коня за последен път и той най-сетне остана неподвижен.
Настъпи тишина.
Само ехото от тежкото дишане на Нокс.
Лиреа гледаше мъртвия кон няколко секунди.
После бавно каза:
— Знаеш ли кое е най-тъжното?
— Какво?
— Че това вероятно беше най-разумният кон, който съм срещала този месец.
Нокс седна тежко върху един камък.
— Мразя да го призная, но... това беше страшно.
— Да.
— Сега разбирам защо постоянно ги заплашваш.
Лиреа кимна мъдро.
— Най-сетне започваш да разбираш света.

Лиреа получава 400 злато, а Нокс получава 140 опит.
СУПЕР уикенд бонус.

Пещерите ги посрещнаха със същия тежък, влажен въздух.
Миризма на мокър камък.
Кал.
И неща, които никой разумен човек не би търсил доброволно.
Но днес?
Супер уикенд.
Разумът очевидно не беше водещ фактор.
Адриан вървеше спокойно, ръката му близо до дръжката на меча.
До него Никс беше в отлично настроение.
След ковачницата.
След тренировъчния лагер.
Напълно здрава.
Пълна с енергия.
Опасна комбинация.
Тих шум отпред.
После тежък тропот.
Адриан спря.
Никс замръзна до него мигновено.
От сенките излезе див кон.
Голям.
Мускулест.
И с очевидно лошо настроение.
После, с неприятно влачене по камъка—
мумия.
Адриан повдигна леко вежда.
— По-добре.
Конят нападна пръв.
Бърз.
Много по-бърз от повечето неща тук.
Хвърли се към Никс—
но тя вече реагираше по-добре след лагера.
Рязко отместване.
Празен удар.
Адриан наблюдаваше спокойно.
— Това ми харесва.
Никс отвори паст.
Бълване на огън
Пламъците удариха тежко.
Животното изрева яростно.
Мумията продължаваше напред.
Разбира се.
Конят опита втори заход.
Този път по-умен.
По-рязък.
Успя да закачи Никс.
Черната драконица изсъска раздразнено.
Адриан леко наклони глава.
— Допустимо.
Мумията вече беше близо.
Замах.
Никс се отмести.
Празно.
Отново.
Добре.
Тя отвърна с Бълване на отрова.
Създанието залитна.
Но продължи.
Разбира се.
Конят вече очевидно беше сгрешил професионално.
Никс се стрелна напред.
Раздиране
Още жив.
Упорит.
Адриан извади меча.
Чист удар.
Поглед към меча.
После към коня.
— Това беше по-скоро символично.
Никс очевидно реши да прекрати това.
Силово прехвърляне
Край.
Остана мумията.
Все още движеща се.
Отвратително.
Никс дори не чака команда.
Бълване на огън
После мигновено:
Раздиране
Тишина.
Само тежко дишане и миризма на изгоряло.
Адриан огледа останките.
После Никс.
Много приемливо.
Той прибра наградата.
Адриан погледна към Никс.
После към изхода.
Лека суха усмивка.
— Това вече започва да прилича на истински доход.

Адриан Вейл получава 700 злато, а Никс получава 240 опит, но губи 30 ХП.
Супер уикенд бонус

Първият знак, че нещо не е наред, беше ехото.
Не стъпки.
Копита.
Две различни.
Лиреа спря насред тесния тунел и бавно затвори очи.
— Не може да са два.
Нокс подуши въздуха.
После много нещастно каза:
— Два са.
Настъпи тежка тишина.
Някъде напред в мрака нещо изцвили.
После второ му отвърна.
Лиреа хвана фенера малко по-здраво.
— Ако умра, искам да е от древно зло, не от психически нестабилни тревопасни.
Пещерата пред тях се разшири в огромна подземна зала, където ледът покриваше пода като тънко огледало.
И там ги чакаха.
Два диви коня.
Единият черен като мокър камък, другият сив и покрит със стари белези. И двата изглеждаха достатъчно озлобени, за да обявят война на природата лично.
Нокс ги гледаше с дълбоко недоверие.
— Те не мигат нормално.
— Благодаря. Това беше последната капка спокойствие, която ми беше останала.
Черният кон изцвили рязко и се хвърли напред.
Нокс реагира мигновено.
Замразяване.
Ледената мъгла удари пода пред животното и ледът полази по краката му. Конят се подхлъзна тежко и се блъсна в една от колоните.
Но сивият вече заобикаляше отстрани.
Бързо.
Твърде бързо.
— О, богове, те ловуват като глутница — сопна се Лиреа.
Нокс издиша огън право към сивия.
Пламъците заляха рамото му и опърлиха гривата, но конят само изрева яростно и продължи напред.
— Това е ужасно количество агресия за животно, което яде трева!
Сивият скочи.
Нокс отскочи встрани в последния момент и ноктите му прорязаха хълбока на коня.
Раздиране.
Животното залитна, но черният вече се беше освободил от леда.
Разбира се.
Лиреа вече вадеше една от стъклениците си.
— Нокс, назад!
Той се дръпна инстинктивно.
Стъкленицата се разби в краката на двата коня и мазна течност се разля по ледения под.
Секунда по-късно Нокс издиша огън.
Пламъците избухнаха по камъка и двата коня се подплашиха достатъчно, че да се разделят.
— Добре — каза Лиреа. — Един по един. Както всички психически стабилни убийства.
Черният кон отново се хвърли напред през огъня.
Нокс присви очи.
Замразяване.
Този път ледът обхвана почти цялото тяло на животното и то рухна тежко на земята.
Нокс не му даде време.
Огън.
Пламъкът заля замръзналото тяло и ледът изпука рязко от температурата.
Конят остана неподвижен.
Сивият изцвили яростно и се хвърли към Нокс отстрани.
Нокс отвърна с отрова.
Бълване на отрова.
Тъмната течност удари шията на животното и то залитна, беснеейки още повече.
— Защо това го ядоса?! — изрева Нокс.
Конят ритна диво.
Нокс едва избегна удара.
После се стрелна напред и разсече рамото му с нокти.
Раздиране.
Сивият кон се опита да се обърне повторно към него.
Твърде бавно.
Замразяване.
Ледената мъгла удари животното директно в гърдите и ледът полази по цялото му тяло.
Конят застина.
Нокс отвори уста бавно.
Огън.
Пламъците обгърнаха леда и животното рухна окончателно върху каменния под.
Настъпи тишина.
Само тежкото дишане на Нокс и пукането на разтопен лед.
Лиреа гледаше двата мъртви коня с дълбоко лично изтощение.
После въздъхна.
— Това официално беше най-лошият ден за хората и конете като концепция.
Нокс седна тежко върху ледения под.
— Разбирам те много по-добре вече.
— Благодаря. Това е ужасно развитие за всички замесени.

Лиреа получава 400 злато, а Нокс получава 140 опит.

Пещерите под Еритос този път бяха необичайно тихи.
Това никога не означаваше нищо хубаво.
Лиреа вървеше внимателно по тесния леден проход с фенер в ръка, докато Нокс подушваше въздуха отпред с подозрително намръщено изражение.
— Мирише на кон.
Лиреа спря моментално.
— Не.
Нокс подуши пак.
После много сериозно:
— Два.
Настъпи тишина.
Лиреа бавно прокара ръка през лицето си.
— Какво направих в предишния си живот, че съдбата продължава да ме наказва с коне?
Отговор не получи.
Вместо това от мрака напред се чу тропот.
После втори.
Два диви коня изскочиха между колоните на старата подземна зала като живи лавини:

• единият черен,
• другият бял със сива грива и белег през муцуната.

И двата изглеждаха абсолютно готови за насилие.
Нокс ги гледаше с дълбоко лично неодобрение.
— Защо всички коне, които срещаме, изглеждат емоционално нестабилни?
— Мисля, че това е расова характеристика.
Черният кон изцвили рязко и се хвърли право напред.
Нокс реагира мигновено.
Замразяване.
Ледената мъгла удари пода под копитата му и скрежът полази по краката на животното. Конят се подхлъзна тежко и се блъсна в една от каменните колони.
Белият обаче вече заобикаляше странично.
Бърз.
Прекалено бърз.
— Отдясно! — извика Лиреа.
Нокс се завъртя рязко и издиша огън.
Пламъците заляха рамото на белия кон, но вместо да спре, той буквално скочи през огъня.
— О, хайде вече! — сопна се Нокс.
Конят ритна с предни крака.
Нокс едва отскочи назад навреме.
Черният вече се освобождаваше от леда.
Разбира се.
Лиреа вече вадеше една от стъклениците си.
— Нокс, раздели ги!
Той веднага разбра.
Отрова.
Тъмната струя удари белия кон в шията и животното залитна яростно настрани.
Точно тогава Нокс се хвърли към черния.
Раздиране.
Ноктите му прорязаха хълбока на коня и той изцвили диво, завъртайки се към него.
Твърде бавно.
Огън.
Пламъците заляха муцуната и гърдите му.
Конят рухна тежко върху ледения под.
Белият изрева яростно и се хвърли към Нокс отстрани.
Лиреа видя движението първа.
— Нокс!
Той се завъртя рязко.
Замразяване.
Ледът полази по цялото тяло на животното и го закова насред движение.
Настъпи секунда тишина.
Нокс пристъпи напред бавно.
— Мразя, че започвам да разбирам омразата ти към тях.
После отвори уста.
Огън.
Пламъците обгърнаха замръзналия кон и ледът изпука рязко от температурата.
Животното рухна неподвижно.
Тишината след това беше почти оглушителна.
Само тежкото дишане на Нокс и тихото капене на разтопен лед.
Лиреа гледаше двата мъртви коня няколко секунди.
После въздъхна дълбоко.
— Това вече започва да се чувства лично.
Нокс седна тежко върху един камък.
— Ако някой ден влезем в пещера и няма коне, ще се разчувствам.
— Не го казвай на глас. Ще чуят.
Той я погледна ужасено.
— Мислиш ли, че ни следят?
Лиреа хвана фенера си и тръгна към изхода.
— След онази вечер? Абсолютно.

Лиреа получава 400 злато, а Нокс получава 140 опит.

Пещерите тази вечер бяха тихи по онзи начин, който караше Лиреа да подозира, че нещо планира да ги нападне от тавана.
Нокс вървеше напред през стария каменен проход с ледена пара, излизаща от муцуната му.
— Ако пак са коне, отказвам.
— И аз.
Секунда по-късно се чу тропот.
Лиреа затвори очи.
— Разбира се.
Два диви коня изскочиха от тъмнината почти едновременно - единият кафяв, другият черен, и двата достатъчно едри, че да изглеждат като лична обида от природата.
Нокс въздъхна драматично.
— Започвам да мисля, че те ни преследват.
Черният се хвърли напред пръв.
Замразяване.
Ледът полази по предните му крака и животното се подхлъзна тежко по камъка, блъскайки се в стената.
Кафявият обаче вече заобикаляше отстрани.
— Отляво! — извика Лиреа.
Нокс се извъртя и издиша огън.
Пламъците удариха коня в рамото, но той продължи напред с пълна скорост.
— Защо всички тук отказват да уважават огъня?!
Животното ритна диво.
Нокс едва избегна удара и отвърна с раздиране.
Ноктите му прорязаха хълбока на коня и той изцвили яростно.
Черният вече се освобождаваше от леда.
Лиреа веднага хвърли една стъкленица между двата коня.
Течността избухна в гъст дим.
Нокс използва момента.
Отрова.
Тъмната струя удари черния кон в шията и той залитна назад.
После дойде огънят.
Пламъците заляха животното и то рухна тежко върху камъка.
Кафявият се хвърли отново към Нокс.
Този път драконът не отстъпи.
Замразяване.
Ледът обви почти цялото тяло на коня.
Раздиране.
Нокс разкъса рамото му, преди животното изобщо да се освободи напълно.
Последен огнен удар и конят рухна неподвижно.
Настъпи тишина.
Лиреа гледаше телата няколко секунди.
После въздъхна тежко.
— Един ден ще влезем в пещера и няма да има коне.
Нокс седна върху един камък.
— Не вярвам вече в такива приказки.

Лиреа получава 400 злато, а Нокс получава 140 опит.

Пещерите бяха необичайно тихи.
Адриан вървеше напред с Никс до себе си, когато от по-дълбок тунел се чу шум.
После още един.
Не един противник.
Два.
От сенките излязоха мумифициран войн и мутирал зелен гущер.
— Разделяй ги.
Никс изсумтя и се хвърли напред.
Гущерът скочи пръв.
Никс го посрещна с раздиране.
Раздиране.
Звярът изсъска и се опита да захапе драконицата.
Зъбите се плъзнаха по люспите ѝ.
Без сериозна вреда.
Никс отвори уста.
Бълване на огън.
Гущерът рухна на земята.
Мъртъв.
Докато Никс приключваше с гущера, мумията се насочи към Адриан.
Той извади меча си.
Мумията замахна.
Адриан отстъпи встрани и отвърна.
Не впечатляващо.
Но достатъчно да привлече вниманието ѝ.
Мумията посегна отново.
Адриан блокира удара и се отдръпна.
— Никс.
Черната драконица се обърна веднага.
Изстреля струя отрова.
Бълване на отрова.
Мумията се олюля.
Но продължи напред.
Никс не ѝ даде тази възможност.
Скочи и се стовари върху нея.
Раздиране.
Тялото на немъртвия се разкъса на места.
Все още се движеше.
За съжаление.
Адриан въздъхна.
После нанесе още един удар.
Мумията се обърна към него.
Лош избор.
Никс отвори уста.
Мощен взрив от огън изпълни пещерата.
Бълване на огън.
Останките рухнаха на земята.
Настъпи тишина.
Адриан прибра меча.
Поглед към двата трупа.
После към Никс.
— Започваш да вършиш по-голямата част от работата.
Черната драконица изсумтя гордо.
С право.

Адриан Вейл получава 250 злато, а Никс получава 90 опит, но губи 40 ХП.

Пещерите бяха тихи.
Твърде тихи.
Адриан вървеше напред с ръка върху дръжката на меча, докато Никс души въздуха около тях.
Влагата се стичаше по каменните стени.
Някъде в далечината се чуваше капеща вода.
После нещо изръмжа.
Ниско.
Глухо.
От един от страничните тунели излезе див кон.
Голям.
Мускулест.
И очевидно не особено щастлив от присъствието им.
— Разбира се.
Конят изцвили яростно и се хвърли напред.
Никс реагира първа.
Скочи срещу него и замахна с нокти.
Раздиране.
Конят се олюля, но продължи напред.
Успя да заобиколи драконицата и я ритна с предните си крака.
— Никс.
Не беше нужно да казва повече.
Черната драконица отвори уста.
Пламъците озариха пещерата.
Бълване на огън.
Конят рухна на земята.
Мъртъв.
Но шумът беше привлякъл още нещо.
От по-дълбоката част на тунела се появи мумия.
Увита в пожълтели бинтове.
Бавно.
Но целенасочено.
Адриан извади меча си.
Мумията се насочи право към него.
Замах.
Съществото почти не реагира.
Продължи да се приближава.
После посегна към него.
Адриан успя да се отдръпне, но не напълно.
Бинтованата ръка го закачи по рамото.
Никс изръмжа.
И се хвърли напред.
Раздиране.
Мумията се разтресе.
Но не падна.
Продължи да се движи.
Както винаги.
— Мразя тези неща.
Никс отвори уста за втори път.
Този път не огън.
Отрова.
Бълване на отрова.
Мумията направи още две крачки.
После се разпадна на купчина бинтове и прах.
В пещерата отново настъпи тишина.
Адриан прибра меча си.
Погледна към двата трупа.
После към Никс.
Черната драконица изглеждаше доволна от себе си.
С право.
— Добра работа.
Никс изсумтя гордо.
След кратко претърсване на останките двамата прибраха наградата си.
След приключението ги чакаше още една спирка преди края на деня.
Драконоубиецът.

Адриан Вейл получава 700 злато, а Никс получава 240 опит, но губи 30 ХП.
Супер уикенд

Пещерите тази вечер бяха подозрително тихи.
Не "спокойни".
Подозрително тихи.
Лиреа вървеше внимателно по заледения проход с фенер в ръка, докато Нокс крачеше напред с физиономия на дракон, който вече очаква лична обида от природата.
— Ако пак са коне, започвам да вярвам в проклятия.
Тропотът отекна почти веднага.
Нокс затвори очи.
— Мразя, че беше права.
Два диви коня изскочиха между колоните:

• единият тъмносив,
• другият рижав с разкъсано ухо.

И двата изглеждаха готови да убият нещо просто за настроение.
Рижавият се хвърли пръв.
Замразяване.
Ледът полази по краката му и животното се подхлъзна тежко по камъка.
Сивият обаче веднага атакува отстрани.
Нокс издиша огън право в муцуната му.
Конят изцвили яростно, но продължи напред.
— Това е абсолютно ненормално количество агресия за тревопасно! — сопна се Нокс.
Животното ритна диво.
Нокс се стрелна встрани и отвърна с раздиране.
Ноктите му прорязаха рамото на коня.
Рижавият вече се освобождаваше от леда.
Лиреа хвърли една стъкленица между двата.
Гъст дим изпълни прохода.
Нокс използва момента.
Отрова.
Тъмната струя удари рижавия кон в шията и той залитна назад.
После огън.
Пламъците го обгърнаха и животното рухна тежко върху камъка.
Сивият изрева яростно и се хвърли към Нокс още веднъж.
Замразяване.
Ледът покри предните му крака.
Раздиране.
Нокс разкъса хълбока му и веднага довърши атаката с огън.
Конят се срина неподвижно.
Настъпи тишина.
Лиреа гледаше телата няколко секунди.
После въздъхна.
— Един ден ще разказвам за това на някого и никой няма да ми повярва.
Нокс седна тежко върху един камък.
— Аз още не вярвам, че това е реален проблем.

Лиреа получава 800 злато, а Нокс получава 280 опит.
СУПЕР уикенд бонус.

Пещерите под Еритос тази вечер бяха различни. Не тихи - по-скоро напрегнати. Въздухът миришеше на дим и нещо животинско, а ехото от тежко дишане се носеше из каменните проходи.
Лиреа спря и повдигна фенера малко по-високо.
— Това не ми харесва.
Нокс също беше замръзнал на място, с леко настръхнали люспи по врата.
— Това е дракон.
Настъпи кратка тишина.
— Разбира се, че е дракон — измърмори Лиреа. — Липсваше само това.
Те навлязоха в огромна подземна зала, чиито стени бяха покрити със стари следи от огън и дълбоки драскотини. Нещо се размърда между колоните. После още едно.
Два малки дракона.
Не бебета. Истински хищници - млади, гладни и достатъчно опасни, че човек да не иска да остане сам с тях в тъмна пещера. Единият беше тъмночервен, другият почти черен, а жълтите им очи проблясваха в мрака.
Нокс издаде тихо раздразнен звук.
— Не може ли поне един път нещо да е само едно?
Червеният се хвърли напред пръв.
Замразяване.
Ледената мъгла удари гърдите му и скрежът полази по люспите му, забавяйки го достатъчно. Вторият дракон обаче веднага заобиколи отстрани.
— Вдясно! — извика Лиреа.
Нокс се извъртя и издиша огън. Пламъците се сблъскаха с муцуната на другия дракон и за момент цялата пещера проблесна в оранжево.
Малкият дракон изрева яростно и отвърна със собствен огън.
Лиреа се хвърли зад една колона.
— О, прекрасно. Бием се с неща, които имат същите идеи като нас.
Първият дракон вече се освобождаваше от леда. Нокс се хвърли срещу него.
Раздиране.
Ноктите му прорязаха рамото на съществото и го запратиха назад. Вторият нападна почти веднага след това.
Отрова.
Тъмната струя удари дракона в шията и той залитна с ядосан рев.
Но и двата още стояха.
— Това вече официално е лош ден — измърмори Лиреа, докато вадеше нова стъкленица.
Първият дракон се хвърли отново към Нокс.
Замразяване.
Този път ледът обви почти половината му тяло.
Огън.
Пламъците удариха замръзналите люспи и драконът рухна тежко върху камъка.
Вторият изрева яростно и се засили право към Лиреа.
Нокс буквално се хвърли между тях.
Раздиране.
Ноктите му прорязаха гърдите на дракона.
После още огън.
Пещерата се разтресе от удара и съществото залитна тежко назад, но още се движеше.
— Защо всичко тук е толкова упорито?! — сопна се Нокс.
Драконът отвори уста за нова огнена атака.
Замразяване.
Ледът обви главата и гърдите му за секунда.
Последен огнен удар и съществото рухна неподвижно върху камъка.
Настъпи тишина. Само тежкото дишане на Нокс и пращенето на разтопен лед се чуваха из залата.
Лиреа бавно излезе иззад колоната и огледа телата.
— Е, това беше неприятно.
Нокс седна тежко на земята.
— Не ми хареса да се бия с нещо, което също диша огън.
Кратка пауза.
— Но честно казано? Това беше доста впечатляващо.
Лиреа не можа да сдържи леката усмивка.
— Да. Беше.

Лиреа получава 1000 злато, а Нокс получава 200 опит.
СУПЕР уикенд бонус.

Каво доязди с звънчетата и зе да чакали караконжола и препсува курвата че не беши дояздила тука да я въртят на чевермето.