Пещерите

Конър почти го победи, но Амбър беше тежко ранена. 

Конър беше доволен, че убиха съществото, но Амбър отново беше тежко ранена. Пак тряяше да я заведе в клиниката.

Информация за Ратул, предоставена от библиотеката на Аурека:

Пещерата мирише на влага, кал и нещо диво.
Никс стои ниско до земята, златните ѝ очи фиксират движението напред.
Ръмжене.
Вълк.
Голям. Гладен. Бърз.
Поглеждам Никс.
— Твой е.
Вълкът напада пръв.
Никс отскача встрани и веднага отвръща с Бълване на огън.
Козината му се подпалва частично, което само го вбесява.
Той я връхлита и я събаря.
Тя съска яростно и впива нокти.
Вълкът хапе отново.
Погледът на Никс става студен.
Лош избор.
Тя се хвърля напред и използва Силово прехвърляне.
Звярът рухва тежко върху каменния под.
Никс стои задъхана, с настръхнали люспи и изражение на малък сериен убиец.
— Ефективно.

Адриан Вейл получава 50 злато, а Никс получава 30 опит, но губи 25 ХП.

Пещерите северно от Еритос миришеха на влажна пръст, студен камък и нещо животинско.
Лиреа не ги харесваше още от входа.
— Това е отвратителна идея — промърмори тя, докато фенерът в ръката ѝ хвърляше трепкащи сенки по стените.
Нокс вървеше няколко крачки пред нея с необичайно сериозна физиономия.
— Това казваш за почти всичко.
— Защото почти всичко се опитва да ни убие.
— Вдъхновяващо.
Тя сви очи към тъмния тунел отпред.
Ловът бил „добър за младите дракони“. Така казаха в арената.
„Изграждал инстинкти.“
„Правел ги по-силни.“
Лиреа лично подозираше, че просто изпращат млади дракони в дупки с хищници и се надяват статистически достатъчно от тях да оцелеят.
Тихо ръмжене отекна напред в мрака.
Нокс застина.
Лиреа веднага посегна към ножа си.
После от сенките излязоха два вълка.
Слаби.
Гладни.
Очите им проблясваха жълто на светлината на фенера.
Нокс издиша бавно.
— Добре. Това изглежда управляемо.
— Не позволявай да те захапят за гърлото и вероятно ще се справиш.
— Твоят стил на подкрепа е тревожен.
Първият вълк скочи рязко.
Нокс реагира инстинктивно.
Ледена мъгла изригна от муцуната му и удари животното право в гърдите.
Скреж полази по козината му мигновено.
Вълкът се срина на земята, треперейки сковано.
— Замразяване — отбеляза Лиреа. — Добър избор.
Вълкът все още дишаше, но едва се движеше.
Втори вълк обаче връхлетя странично и заби зъби в рамото на Нокс.
Драконът изсъска рязко.
— О, това беше лично.
Той изблъска животното с лапа и отвори уста.
Синкав пламък заля пещерата.
Огънят удари вълка директно и миризма на изгоряла козина изпълни въздуха.
Животното се отдръпна с вой.
Лиреа вече беше коленичила до стената, приготвяйки някакъв прах между пръстите си.
— Нокс, наляво!
Той се дръпна в последния момент точно когато първият вълк, вече раздвижен частично, се хвърли отново напред.
Нокс замахна с нокти.
Раздиране.
Дълги резки прорязаха муцуната на звяра.
После още един удар.
И още един.
Вълкът рухна най-сетне в снега и калта край входа на пещерата.
Нокс дишаше тежко.
По рамото му се стичаше кръв.
Не много.
Но достатъчно, за да накара Лиреа да стисне челюст.
Вторият вълк обикаляше нервно, вече по-предпазливо.
— Добре — измърмори Нокс. — Сега вече съм раздразнен.
Той издиша рязко тъмна струя отрова.
Течността удари предните лапи на животното.
Вълкът изскимтя и залитна.
Лиреа наблюдаваше внимателно.
— Не прекалявай с отровата. Искаме да ловуваш, не да разтопиш половината пещера.
— Никакво въображение нямаш.
Вълкът скочи отчаяно за последен път.
Нокс го посрещна с нова ледена вълна.
Замразяване.
Скрежът полази по тялото на звяра и го закова на място достатъчно дълго.
Последва огън.
Кратък.
Точен.
Животното рухна неподвижно.
Настъпи тишина.
Само тежкото дишане на Нокс и пукането на фенера.
Лиреа се приближи веднага.
— Покажи рамото.
— Това е драскотина.
— Това е захапка.
— Технически.
Тя избута внимателно главата му настрани и огледа раната.
Не беше дълбока.
Но щеше да се възпали, ако я оставят.
Нокс наблюдаваше лицето ѝ няколко секунди.
— Притесни ли се?
— Не си въобразявай неща.
— Значи да.
Тя извади малка стъкленица от чантичката си.
Миризмата беше ужасна.
Нокс веднага се намръщи.
— Това изглежда незаконно.
— Почти сигурно е.
Тя изля течността върху раната.
Нокс подскочи рязко.
— БОГОВЕ-
— Не драматизирай.
— Горя!
— Това означава, че действа.
— Това означава, че ме мразиш.
Лиреа превърза рамото му внимателно.
После се облегна уморено на стената на пещерата.
— За първи лов беше добре.
Нокс мълча няколко секунди.
После седна до нея.
— Бях великолепен.
Тя въздъхна тихо.
— Да. Това също.

Лиреа получава 100 злато, а Нокс получава 60 опит, но губи 40 кръв.

Пещерата мирише на влага, отрова и разложение.
Никс върви ниско до земята, по-бавно заради раната, но не и уплашено. Напротив. След тренировъчния лагер в нея има нова тежест. Повече увереност. Повече глад.
Съскане прорязва тъмнината.
От сенките изпълзява мутирал зелен гущер — дълъг, люспест и отблъскващ, с жълти очи и отровна слюнка, стичаща се по камъка.
Адриан го оглежда без особен ентусиазъм.
— Отвратително.
Гущерът атакува пръв.
Хвърля се рязко напред и успява да захапе Никс по рамото.
Черната драконица изпищява яростно и мигновено отвръща с Бълване на огън.
Пламъците обливат мутиралия звяр.
Но копелето не пада.
Вместо това се хвърля отново, озверяло от болка.
Никс не отстъпва.
Сблъсъкът ги запраща в прах и камъчета, нокти и люспи се стържат една в друга, а Адриан просто наблюдава със скръстени ръце.
— Хайде.
Никс отваря паст и изригва Бълване на отрова право в лицето му.
Създанието се мята панически, но още е живо.
И достатъчно упорито, за да направи нов опит за атака.
Грешка.
Погледът на Никс става леден.
Черната драконица се хвърля напред и използва Силово прехвърляне.
Въздухът сякаш натежава.
Силата буквално се изтръгва от съществото.
Звярът рухва тежко върху камъка.
Мъртъв.
Настъпва тишина.
Никс стои задъхана, с настръхнали люспи, рана по рамото и изражение на малко психопатче, което очевидно се чувства много доволно от себе си.
Адриан пристъпва към нея, оглежда пораженията.
— Започваш да ми харесваш.
Черната драконица изсумтява ниско.
Той прибира наградата.
— Добре.
Погледът му се плъзва по тъмните тунели.
— Остава въпросът дали днес ще убием и човек.

Адриан Вейл печели 100 злато, а Никс 40 опит, но губи 15 ХП.

Пещерите този път изглеждаха още по-студени.
Лед беше полепнал по стените на тесните тунели, а всяка стъпка кънтеше прекалено силно в тъмнината.
Лиреа вървеше малко по-назад с фенер в ръка, докато Нокс се движеше отпред с далеч повече увереност от предишния лов.
Това я притесняваше.
Прекалено уверените същества обикновено свършваха зле.
— Ако днес пак се хвърлиш срещу нещо с повече зъби от разум, лично ще те вържа за печката вкъщи.
— Обидно е колко ниско е мнението ти за мен.
— Миналия път почти те изядоха.
— Но не успяха.
— Това не е победата, за която си мислиш.
Нокс отвори уста да отговори, но замръзна.
Ниско ръмжене отекна от тунела отпред.
После второ.
Два вълка.
По-едри от предишните.
И гладни.
Жълтите им очи проблеснаха в мрака.
Нокс присви очи леко.
Този път не изглеждаше развълнуван.
Само концентриран.
Първият вълк се стрелна напред.
Нокс реагира мигновено.
Ледена мъгла изригна от муцуната му и удари животното право в движение.
Замразяване.
Скрежът обви лапите и гърдите му, забавяйки го рязко.
Вълкът се препъна тежко в леда.
Без да чака, Нокс отвори уста повторно.
Огън.
Синкавият пламък заля звяра и го запрати назад с болезнен вой.
— Добре — измърмори Лиреа. — Това вече прилича на мислене.
Вторият вълк обаче заобиколи странично, търсейки слабо място.
Нокс този път не му позволи да се приближи.
Тъмна струя отрова се разби в камъка пред лапите му.
Вълкът инстинктивно отскочи назад.
Точно това чакаше Нокс.
Той скочи напред и разсече муцуната му с нокти.
Раздиране.
После още веднъж.
И още.
Вълкът отстъпи с ръмжене.
Първият вече се беше съвзел частично от замразяването и пак се хвърли напред.
Нокс се завъртя рязко.
Нов изблик ледена мъгла удари животното директно в главата.
Вълкът замръзна на място достатъчно дълго.
Последва огън.
Кратък.
Точен.
Животното рухна неподвижно.
Вторият вълк се поколеба.
Лиреа веднага го забеляза.
— Сега, Нокс!
Той не се хвърли безразсъдно този път.
Само се приближи бавно, със скреж полепнал около муцуната му.
Вълкът ръмжеше несигурно.
После Нокс издиша тънка струя лед право в предните му лапи.
Замразяване.
Животното загуби равновесие за секунда.
Достатъчно.
Огън.
После раздиране.
Вълкът се свлече тежко върху ледения камък.
Настъпи тишина.
Само тежкото дишане на Нокс и ехото на капеща вода някъде навътре в пещерата.
Лиреа се приближи веднага.
— Покажи ми се.
Нокс въздъхна драматично.
— Това започва да става унизително.
— Жив си. Свиквай.
Тя огледа:

• лапите,
• крилата,
• рамото,
• шията.

Никаква кръв.
Никакви ухапвания.
Само малко лед и прах по люспите.
Лиреа повдигна вежда леко.
— Виж ти. Научил си нещо.
Нокс вирна глава самодоволно.
— Шокиращо, знам.
— Не прекалявай. Още си способен да направиш нещо глупаво до края на вечерта.
Той тръгна към изхода на пещерата с опашка, вдигната победоносно.
— Важното е, че този път никой не ходи в лечебницата.
Лиреа погледна към двата мъртви вълка.
После към него.
И за пръв път от дни усети как напрежението в гърдите ѝ се отпуска истински.
— Да — каза тихо. — Това е хубаво за разнообразие.

Лиреа печели 100 злато, а Нокс печели 60 опит.

Пътят към пещерите вече беше почти познат.
Почти.
Все още миришеше на влага, кал и смърт.
Никс вървеше до Адриан с различна походка от предишните пъти. Не просто по-здрава.
По-опасна.
След арената в движенията ѝ имаше нова увереност. Повече контрол. Повече глад.
Адриан го забелязваше.
Добре.
Дълбоко в тунелите се чу познато съскане.
От сенките изпълзя мутирал зелен гущер.
Същият отвратителен вид като предишния.
Адриан го изгледа с видимо разочарование.
— Пак ли това.
Гущерът не оцени коментара.
Хвърли се пръв.
Но този път Никс беше по-бърза.
Черната драконица рязко завъртя тяло и изригна Бълване на огън.
Пламъците облизаха люспите му.
Създанието изсъска яростно и атакува повторно.
Успя да я одраска по хълбока.
Адриан не помръдна.
— По-добре.
Никс се стрелна напред и отвърна с Бълване на отрова.
Гущерът вече залиташе.
Но още дишаше.
Грешка.
Никс впи златните си очи в него, напрегна тяло и използва Силово прехвърляне.
Тялото на чудовището се стовари тежко върху влажния камък.
Тишина.
После тихото, доволно изсумтяване на Никс.
Адриан пристъпи към падналия звяр, огледа го за секунда.
— Значително по-малко досадно.
Черната драконица вдигна глава с очевидно самодоволство.
Той прокара ръка по врата ѝ.
— Да не свикваш.
Прибра наградата.
Адриан погледна Никс.
— Остана още един човек за убиване.

Адриан Вейл получава 200 злато, а Никс получава 80 опит, но губи 15 ХП.
Супер уикенд бонус

Пещерите бяха необичайно тихи тази вечер.
Това не харесваше на Лиреа.
Тишината в места като тези обикновено означаваше едно от две неща:

• или няма нищо живо,
• или нещо достатъчно опасно вече е изяло останалото.

Нокс вървеше напред с по-бавна крачка от обикновено, а ледено-синият му поглед шареше по тъмните тунели.
— Мирише странно.
— Това не стеснява особено възможностите в пещера.
— Не. Наистина странно.
Лиреа също го усети секунда по-късно.
Кисела, тежка миризма.
Като развалени билки и отрова.
Тя моментално сложи ръка върху чантичката си с отвари.
— Добре. Това вече не ми харесва.
Ниско съскане отекна някъде отпред.
После второ.
От сенките изпълзяха два огромни зелени гущера.
Люспите им бяха деформирани и подути на места, а между зъбите им се стичаше гъста зеленикава слюнка, която съскаше при допир с камъка.
Нокс присви очи.
— Това изглежда нездравословно.
— Ако те ухапят, лично ще те удавя преди отровата да го направи.
— Винаги знаеш как да ме мотивираш.
Първият гущер се стрелна напред с неочаквана скорост.
Нокс реагира мигновено.
Ледена мъгла избухна от муцуната му.
Замразяване.
Скрежът полази по тялото на съществото и го закова на място за момент.
— Добре — измърмори Лиреа. — Един по един.
Нокс не губи време.
Огън.
Синкавият пламък удари замръзналия гущер право в гърдите и ледът изпука шумно от температурата.
Животното изсъска яростно и се освободи.
Вторият гущер заобиколи рязко отстрани и плюнка от отрова се разби в камъка до лапите на Нокс.
Камъкът започна да пуши.
Настъпи кратка тишина.
— О. Това е ново — каза Нокс.
— Не позволявай да те уцели!
Първият гущер скочи повторно.
Нокс го посрещна с раздиране.
Ноктите му прорязаха люспестата шия на съществото.
После нов изблик огън.
Гущерът се свлече тежко на земята.
Вторият вече беше озверял.
Съскането му изпълни цялата пещера, докато се хвърляше право към Нокс.
Този път Нокс не отстъпи.
Ледена мъгла удари звяра директно в лицето.
Замразяване.
Тялото му рязко се скова.
Лиреа веднага посочи:
— Сега!
Огън.
Ледът и пламъкът избухнаха едновременно с рязко съскане на пара.
Гущерът залитна назад, но още се движеше.
— Упорито копеле — измърмори Нокс.
Той се стрелна напред и заби нокти в гърдите му.
Раздиране.
После още един удар.
Гущерът рухна неподвижно върху влажния камък.
Настъпи тишина.
Само тежкото дишане на Нокс и тихото капене на разтопен лед.
Лиреа се приближи веднага.
— Покажи лапите.
— Защо всички след битка искат да ми гледат крайниците?
— Защото предпочитам да имаш всичките.
Тя огледа внимателно:

• лапите,
• муцуната,
• крилата,
• очите.

Никаква отрова.
Никакви изгаряния.
Само малко зелена слуз по една от люспите.
Лиреа веднага извади парцал и я изтри.
— Отвратително.
Нокс наблюдаваше мъртвите гущери няколко секунди.
После:
— Тези бяха по-грозни от вълците.
— Това е много висока летва.
Той вирна глава самодоволно.
— Но и по-скъпи.
Лиреа повдигна вежда.
— Вече мислиш като човек от Еритос.
— Това комплимент ли беше?
Тя прибра ножа си обратно в колана и тръгна към изхода на пещерата.
— Не прекалявай. Още не си започнал да взимаш лоши финансови решения.
Нокс я последва през снега.
— Дай ми време. Живея с теб.

Лиреа получава 400 злато, а Нокс получава 160 опит.
Супер уикенд

Пещерата този път беше по-тиха.
Твърде тиха.
Влажният въздух лепнеше по кожата, а стъпките на Адриан отекваха неприятно между каменните стени.
Никс вървеше ниско до земята.
Фокусирана.
Адриан го усещаше.
Нещо имаше.
После звук.
Бавно влачене.
Шум от сух плат по камък.
От мрака изпълзя първата фигура.
Мумия.
Изсъхнало тяло, увито в мръсни бинтове, с движения, които не трябваше да са възможни за нещо толкова мъртво.
Адриан въздъхна.
— Отвратително.
После втори звук.
Ръмжене.
От друг проход излезе див вълк.
Гладен.
Разпенен.
Нетърпелив.
Адриан наклони леко глава.
— По-добре.
Двата звяра атакуваха почти едновременно.
Никс реагира мигновено.
Изригна Бълване на огън към мумията.
Сухите бинтове пламнаха мигновено.
Създанието продължи да се движи.
Разбира се.
Вълкът използва момента и се хвърли встрани, успявайки да захапе Никс.
Черната драконица изсъска яростно.
Адриан остана спокоен.
— Убий първо бързото.
Никс се завъртя рязко и използва Раздиране.
Вълкът отстъпи с болезнен вой.
Мумията междувременно се приближи и с неестествено движение успя да я удари.
Адриан присви очи.
— Това не ми харесва.
Никс отвори паст.
Бълване на отрова
към вълка.
Животното почти се строполи.
Но още дишаше.
Лош избор.
Никс го довърши мигновено с ново Раздиране.
Първи паднал.
Оставаше мумията.
Тя вече гореше.
Но продължаваше.
Адриан погледна Никс.
— Стига игра.
Черните ѝ очи станаха ледени.
Силово прехвърляне
Ударът буквално я разкъса.
Останките се стовариха по каменния под.
Тишина.
Тежко дишане.
Миризма на изгоряло.
Адриан пристъпи напред, огледа руините.
— Това беше по-приемливо.
Никс стоеше напрегната, но очевидно доволна.
Адриан прибра наградата.
Той погледна към Никс.
После към изхода.
— Остана още един човек.

Адриан Вейл получава 400 злато, а Никс получава 160 опит, но губи 45 ХП.
Супер уикенд бонус

Пещерите ги посрещнаха със същия влажен, тежък въздух.
Миризма на кал.
На стар камък.
На неща, които не трябва да дишат.
Никс вървеше ниско до земята.
Но този път Адриан не беше просто наблюдател.
Ръката му естествено лежеше върху дръжката на меча.
Новото усещане още беше странно.
Но не неприятно.
Тих звук от движение отпред.
После втори.
Адриан спря.
Никс замръзна до него.
От сенките излезе див вълк.
Голям.
Гладен.
Разпенен.
След него — мутирал зелен гущер.
Люспест.
Отвратителен.
Съскащ.
Адриан издиша бавно.
— По-добре.
Двата звяра атакуваха почти едновременно.
Вълкът беше по-бърз.
Хвърли се директно към Адриан.
Грешка.
За пръв път ръката му не остана празна.
Мечът излезе с рязък метален звук.
Един чист удар.
Вълкът отстъпи с ръмжене.
Адриан повдигна вежда.
— Това е ново.
Гущерът се хвърли към Никс.
Тя го посрещна с Бълване на огън.
Пламъците го удариха фронтално.
Той все пак успя да я одраска.
Адриан погледна към вълка.
После към Никс.
— Бързото първо.
Никс се завъртя и използва Бълване на отрова към вълка.
Вълкът залитна.
Адриан пристъпи напред и довърши с втори удар.
Не достатъчно.
Вълкът се хвърли отчаяно.
Адриан успя да избегне частично захапката.
Никс изсъска.
Лош избор.
Раздиране
Труп.
Остана гущерът.
Вече отслабен.
Адриан погледна Никс.
— Довърши.
Черната драконица отвори паст.
Силово прехвърляне
Ударът буквално го помете.
Тишина.
Само тежко дишане.
Адриан избърса острието.
Погледна към меча.
После към Никс.
— Приемливо.
Адриан прибра наградата.
После погледна към Никс.
— Остава още един идиот.

Адриан Вейл получава 150 злато, а Никс получава 70 опит, но губи 15 ХП.

Пещерите този път бяха различни.
Не по-тихи.
По-стари.
Въздухът миришеше на прах, влага и нещо сухо, което Лиреа веднага намрази инстинктивно.
— Това място вони на гробница — промърмори тя, докато фенерът осветяваше древни каменни стени, покрити с избледнели символи.
Нокс вървеше по-бавно от обикновено.
Опашката му нервно потрепваше.
— Не ми харесва.
— Прекрасно. Значи и двамата мислим рационално.
Нещо изскърца напред в тъмнината.
Не ръмжене.
Не стъпки.
По-скоро звук на сухи кости и плат.
Лиреа веднага спря.
— Нокс.
— Видях ги.
Две фигури бавно изпълзяха от мрака.
Увити в пожълтели бинтове.
С хлътнали, тъмни очни кухини.
Мумиите се движеха бавно, но неестествено сигурно, сякаш изобщо не усещаха болка.
Настъпи кратка тишина.
После Нокс каза:
— Това е най-лошото нещо, което съм виждал тази седмица.
— А ти видя как паднах в кофа вчера.
— Именно.
Първата мумия внезапно се хвърли напред много по-бързо, отколкото би трябвало.
Нокс реагира мигновено.
Ледена мъгла избухна в тесния тунел.
Замразяване.
Скрежът полази по бинтовете на съществото и движенията му рязко се забавиха.
— Добре — каза Лиреа. — Не им позволявай да се приближават.
Нокс отвори уста.
Огън.
Синкавият пламък обгърна мумията и старите бинтове избухнаха моментално.
Миризмата беше ужасяваща.
— Богове... — измърмори Лиреа. — Това ще остане в носа ми завинаги.
Мумията продължи да се движи въпреки огъня.
По-бавно.
Но все още напред.
— Това е дълбоко нечестно — сопна се Нокс.
Втората мумия вече заобикаляше отстрани.
Нокс рязко се завъртя и издиша нова ледена вълна.
Замразяване.
Скрежът покри краката и ръцете ѝ, заковавайки я за момент.
После Нокс се хвърли напред.
Раздиране.
Ноктите му разкъсаха старите бинтове и част от изсъхналата плът под тях.
Лиреа искрено съжали, че има очи.
Първата мумия най-сетне стигна достатъчно близо и посегна към Нокс с рязко движение.
Той отскочи назад в последния момент.
— Не ме пипай!
Огън.
Пламъците заляха мумията повторно.
Този път тя се срина на колене.
После неподвижно.
Нокс веднага се обърна към втората.
Тя вече се освобождаваше от леда.
— О, не. Абсолютно не.
Замразяване.
Ледената мъгла я удари директно в гърдите и съществото застина повторно.
Нокс се приближи спокойно.
Твърде спокойно.
Лиреа вече познаваше този поглед.
— Нокс, не започвай-
Огън.
После още огън.
Мумията избухна като суха хартия.
Настъпи тишина.
Само пукането на пламъците и ехото от капеща вода.
Нокс стоеше пред горящите останки със самодоволно изражение.
— Това беше удовлетворяващо.
Лиреа покри носа си с ръкав.
— Мирише така, сякаш древна библиотека е умряла трагично.
Тя се приближи внимателно и огледа Нокс.
Никакви рани.
Никакви проклятия.
Никакви липсващи крайници.
Все по-хубав навик.
— Добре се справи — призна тя накрая.
Нокс вирна глава победоносно.
— Знам.
— Не прекалявай. Все още живеем в колиба.
Той погледна към овъглените мумии.
После към нея.
— Но вече сме по-богати в колиба.
Лиреа въздъхна тихо.
— Това е най-тъжното нещо, което сме казвали тази седмица.

Лиреа получава 300 злато, а Нокс получава 100 опит.

Пещерите ги посрещнаха със същия тежък, влажен въздух.
Миризма на кал.
На стар камък.
На неща, които никой нормален човек не би търсил доброволно.
Адриан вървеше спокойно, ръката му естествено близо до дръжката на меча.
Никс беше различна.
След арената в движенията ѝ имаше ново самочувствие.
Не просто сила.
Сигурност.
Това беше по-опасното.
Тих шум от движение отпред.
После още един.
Адриан спря.
Никс моментално замръзна до него.
От сенките изпълзя мутирал зелен гущер.
Познат.
Отвратителен.
После второ движение.
Бавно.
Влачещо.
От друг тунел се появи мумия.
Изсъхнала.
Увита в мръсни бинтове.
Движеща се по начин, който не трябваше да е възможен.
Адриан издиша тихо.
— Приемливо.
Двата противника атакуваха почти едновременно.
Гущерът беше по-бърз.
Хвърли се към Никс.
Черната драконица реагира мигновено.
Бълване на огън
Пламъците го удариха челно.
Той въпреки това успя да я одраска.
Мумията се приближаваше бавно.
Адриан хвърли кратък поглед.
— Първо бързото.
Никс се завъртя рязко.
Раздиране
Труп.
Остана мумията.
Тя вече беше достатъчно близо.
С неестествено рязко движение замахна.
Успя да я удари.
Черната драконица изсъска.
Адриан присви очи.
— Довърши.
Никс отвори паст.
Бълване на отрова
Създанието залитна.
Но продължи.
Разбира се.
Адриан погледна към Никс.
Кратко.
Достатъчно.
Тя разбра.
Силово прехвърляне
Ударът буквално я помете назад.
Разкъсани бинтове и прах по камъка.
Тишина.
Тежко дишане.
Миризма на изгоряло.
Адриан пристъпи напред и огледа останките.
— Да.
Пауза.
— Определено по-добре.
Никс стоеше с високо вдигната глава и онова абсолютно самодоволно изражение.
Адриан прибра наградата.
Адриан погледна към Никс.
После към изхода.
— Остана още един.

Адриан Вейл получава 250 злато, а Никс получава 90 опит, но губи 40 ХП.

Пещерите под Еритос вече започваха да изглеждат почти познати.
Това беше тревожна мисъл.
Лиреа вървеше внимателно през тесния каменен коридор с фенер в едната ръка и нож в другата, докато Нокс крачеше напред с далеч повече увереност от първите им ловове.
Може би дори прекалено много увереност.
— Ако днес пак подпалиш половин пещера, аз няма да обяснявам на стражата.
— Това беше един път.
— Това беше вчера.
Нокс изглеждаше така, сякаш това е разумен аргумент.
Студен въздух премина през тунела.
После тихо стържене.
Лиреа спря веднага.
— Чу ли-
Две мумии изпълзяха от тъмнината едновременно.
Този път бяха по-бързи.
И определено по-ядосани.
Бинтовете им се влачеха по камъка като мокра кожа, а кухите им очи сякаш проследиха светлината на фенера моментално.
Нокс въздъхна тежко.
— Отново тези.
Първата мумия се хвърли рязко напред.
Нокс реагира мигновено.
Замразяване.
Ледената мъгла удари съществото директно и скрежът полази по ръцете и гърдите му, забавяйки го рязко.
— Добре — каза Лиреа. — Дръж ги разделени.
Втората мумия вече заобикаляше странично.
Нокс рязко се обърна към нея.
Огън.
Синкавият пламък заля старите бинтове и мумията избухна в сухо пращене.
Но не спря.
— Мразя това — измърмори Нокс.
Първата вече се освобождаваше от леда.
Нокс не ѝ даде време.
Раздиране.
Ноктите му прорязаха бинтовете и част от изсъхналото тяло под тях.
После още един удар.
Мумията залитна назад.
Втората се хвърли към него през пламъците.
Лиреа веднага извика:
— Вляво!
Нокс се дръпна в последния момент и издиша нова ледена вълна.
Замразяване.
Мумията застина насред движение.
Точно достатъчно.
Огън.
Пламъците обхванаха цялото ѝ тяло и този път тя рухна тежко върху камъка.
Първата мумия все още се движеше.
По-бавно.
Но достатъчно.
Нокс изглеждаше вече истински раздразнен.
— За мъртви хора са ужасно мотивирани.
Той скочи напред.
Раздиране.
После още веднъж.
Бинтовете се разкъсаха напълно.
Мумията се опита да сграбчи крилото му, но Нокс я удари с къс изблик огън право в лицето.
Съществото рухна окончателно.
Настъпи тишина.
Само пукането на горящи бинтове и ехото от капеща вода.
Лиреа остана неподвижна няколко секунди.
После:
— Добре. Това официално ми влиза в списъка с неща, които мразя.
Нокс седна тежко на камъка и огледа овъглените останки.
— Все още предпочитам мумии пред коне.
— Не знам дали това е комплимент за мумиите или обида за конете.
— Да.
Лиреа се приближи и огледа:

• лапите,
• крилата,
• шията.

Никакви рани.
Само малко пепел и лед по люспите.
Тя кимна одобрително.
— Все по-малко ходим до лечебницата.
Нокс вирна глава самодоволно.
— Очевидно започваш да ме обучаваш добре.
Лиреа се засмя тихо през носа си и тръгна към изхода на пещерата.
— Не прекалявай. Все още живееш в колиба с течащ покрив.
— Но вече сме богати хора с течащ покрив.
— Това е най-еритоското нещо, което си казвал досега.

Лиреа получава 300 злато, а Нокс получава 100 опит.

Половината проблем с мумиите беше, че отказваха да стоят мъртви.
Другата половина беше миризмата.
Лиреа вървеше през старите катакомби под пещерите с шал, вързан пред носа, и фенер, който хвърляше дълги сенки по каменните арки.
Този път бяха слезли по-дълбоко.
Лош избор.
Очевидно.
По стените имаше избледнели рисунки на дракони и хора, а под ботушите ѝ пращяха древни кости, които тя много старателно се опитваше да не анализира.
Нокс вървеше напред необичайно тихо.
Това беше още по-лош знак.
— Кажи нещо саркастично — измърмори Лиреа. — Мълчанието тук ме притеснява.
— Мисля.
— Това ме притеснява повече.
Той спря пред полуразрушен коридор, където таванът беше пропукан, а студен въздух влизаше отвън през тесни цепнатини.
Нещо се движеше вътре.
Не бързо.
Не шумно.
Просто... влачене.
После второ.
Нокс наклони глава.
— Знаеш ли кое е най-лошото?
— Че вече започвам да свиквам с това?
— Че мисля, че и те свикват с нас.
Две мумии излязоха от мрака.
Но този път не се хвърлиха веднага.
Просто стояха.
Неподвижни.
С наклонени глави, сякаш ги наблюдаваха.
Лиреа усети как косъмчетата по ръцете ѝ настръхват.
— О, мразя това. Мразя това ужасно много.
После едната тръгна.
Бързо.
Твърде бързо за нещо, което би трябвало да е изсъхнал труп.
Нокс реагира мигновено.
Замразяване.
Ледената мъгла удари мумията право в гърдите и скрежът пропълзя по бинтовете ѝ, заковавайки я на място.
Но втората вече заобикаляше странично.
Лиреа видя движението първа.
— Отдясно!
Нокс рязко се завъртя и издиша огън.
Пламъците заляха коридора и за миг древните рисунки по стените оживяха в оранжева светлина.
Мумията се подпали мигновено.
И продължи да тича.
— Това е напълно неестествено! — сопна се Нокс.
Тя се хвърли към него през пламъците с протегнати ръце.
Нокс отскочи назад и я разсече с нокти.
Раздиране.
Бинтове и прах полетяха във въздуха.
Първата мумия вече се освобождаваше от леда.
Лиреа посегна към една от стъклениците на колана си.
— Наведи се!
Нокс се сниши инстинктивно.
Тя хвърли стъкленицата в краката на мумията.
Стъкло се счупи.
Зеленикав дим избухна в тесния коридор.
Мумията се залюля.
Нокс веднага използва момента.
Огън.
Пламъкът срещна химикала и избухна рязко с ярка светлина.
Лиреа прикри очи с ръка.
— Добре. Това беше малко прекалено.
— Но впечатляващо.
Втората мумия вече беше почти върху тях.
Нокс изръмжа ниско и ледена мъгла изби между зъбите му.
Замразяване.
Този път ледът обхвана цялото тяло на съществото и го закова насред движение.
Настъпи секунда тишина.
После Нокс просто го бутна с лапа.
Мумията се стовари на земята и се разпадна на замръзнали парчета.
Тишината след това беше почти оглушителна.
Само тежкото им дишане и тихото пукане на огън в далечината.
Лиреа се облегна на стената и прокара ръка през косата си.
— Започвам да разбирам защо нормалните хора не слизат в древни катакомби след залез.
Нокс оглеждаше разпилените останки с подозрение.
— Не мисля, че бяха нормално мъртви.
— Благодаря. Това ми помага изключително много.
Той тръгна към изхода, а ледът под лапите му тихо изпукваше.
— Все още предпочитам това пред конюшнята.
Лиреа го погледна дълго.
После въздъхна.
— Да. И аз. Което вероятно казва нещо много лошо за живота ни.

Лиреа получава 300 злато, а Нокс получава 100 опит.

Тази вечер снегът беше спрял.
Това само по себе си изглеждаше подозрително.
Лиреа вървеше през северните пещери с фенер в ръка и усещането, че природата подготвя нещо неприятно в отговор на необичайната тишина.
Нокс вървеше напред с почти раздразнена увереност.
Последните ловове явно му бяха вдигнали самочувствието до опасни нива.
— Ако днес видя още една мумия, започвам да паля древни гробници профилактично.
— Това вероятно е незаконно.
— Това не беше "не го прави".
Лиреа не можа да спори с това.
Те навлязоха по-дълбоко в старата част на катакомбите, където стените вече не изглеждаха естествени.
Имаше колони.
Стари издълбани фигури.
И счупени каменни саркофази, от които Лиреа старателно не искаше да знае какво е излизало.
Нокс спря рязко.
— Чуваш ли това?
Тя замръзна.
Тихо драскане.
После нещо като сухо влачене по камък.
Идваше отвсякъде.
— О, прекрасно — промърмори Лиреа. — Значи вече имат атмосфера.
От тъмнината бавно изпълзя първата мумия.
После втората.
Но този път едната носеше остатъци от стара ръждясала броня, а другата влачеше счупен меч зад себе си.
Нокс ги гледа няколко секунди.
— Защо тези изглеждат така, сякаш някога са имали работа?
— Може би защото са били войници.
— Това е дълбоко неуважение към войниците.
Първата мумия внезапно се хвърли напред с изненадваща скорост.
Нокс реагира мигновено.
Замразяване.
Ледената мъгла удари бронята и я покри със скреж. Мумията застина насред движение, а ръждивият меч изпадна от ръката ѝ.
Втората вече заобикаляше отстрани.
Лиреа веднага извади една от малките си стъкленици.
— Нокс, назад!
Той се дръпна рязко.
Стъкленицата се разби в краката на мумията и лепкава течност заля камъка.
Секунда по-късно Нокс издиша огън.
Пламъците избухнаха по пода и мумията буквално премина през стена от огън.
— Това беше красиво — заяви Нокс.
— Това беше скъпа отвара. Не го прави да звучи романтично.
Първата мумия вече се освобождаваше от леда.
Скрежът се пукаше по бронята ѝ с остър звук.
Нокс присви очи.
— Добре. Значи искаме втори рунд.
Той се стрелна напред.
Раздиране.
Ноктите му прорязаха остатъците от бронята и разкъсаха бинтовете под нея.
Мумията залитна назад.
После Нокс я удари с огън право в гърдите.
Пламъците избухнаха между старите превръзки и съществото рухна върху камъка.
Втората мумия изскочи от дима почти веднага.
Лиреа едва успя да извика:
— Вляво!
Нокс се извъртя и ледена мъгла изригна право в лицето на мумията.
Замразяване.
Ледът обви главата и ръцете ѝ.
Съществото замръзна за миг.
Точно достатъчно.
Нокс отвори уста.
Огън.
Този път пламъкът беше по-силен.
По-контролиран.
Мумията избухна в сухо пращене и се срина на земята като куп стари парцали.
Настъпи тишина.
Само тихото пукане на лед и огън.
Лиреа се облегна на една от колоните и прокара ръка през лицето си.
— Започвам да разбирам защо нормалните хора развиват хобита като риболов.
Нокс оглеждаше останките с онзи критичен поглед, който използваше за всичко.
— Мислиш ли, че ако подпалим цялото място, ще спрат да излизат?
— Не знам. Но уважавам начина ти на мислене.
Той вирна глава самодоволно.
— Благодаря.
Лиреа се отблъсна от колоната и тръгна към изхода на катакомбите.
— Хайде. Преди да сме събудили още нещо древно и озлобено.
Нокс я последва спокойно.
— Това вече звучи като редовен проблем за нас.
Тя въздъхна тежко.
— Да. И това е най-тревожното.

Лиреа получава 300 злато, а Нокс получава 100 опит.

Пещерите ги посрещнаха със същия тежък, влажен въздух.
Миризма на кал.
На стар камък.
На неща, които никой разумен човек не би търсил доброволно.
Адриан вървеше спокойно, ръката му близо до дръжката на меча.
До него Никс беше… различна.
След шестия боен урок в нея вече имаше нещо хищнически спокойно.
Не онази млада, избухлива агресия.
А увереност.
По-опасното качество.
Тих звук от движение отпред.
После още един.
Адриан спря.
Никс замръзна до него мигновено.
От мрака излезе див вълк.
Гладен.
Напрегнат.
Глупав.
После бавно, с неприятно влачене по камъка—
Мумия.
Адриан издиша тихо.
— Предвидимо.
Двата противника нападнаха почти едновременно.
Вълкът беше по-бърз.
И този път не избра Никс.
Хвърли се към Адриан.
Грешка.
Мечът излезе с рязък метален звук.
Чист удар.
Животното отстъпи с ръмжене.
Адриан леко наклони глава.
— Още не съм впечатлен.
Мумията се приближаваше към Никс.
Твърде бавно.
Черната драконица отвори паст.
Бълване на огън
Пламъците обвиха сухите бинтове мигновено.
Създанието продължи.
Разбира се.
Вълкът се хвърли отново.
Този път Никс го прихвана.
Раздиране
Труп почти.
Но още мърдаше.
Мумията използва секундата.
Успя да удари Никс.
Адриан присви очи.
— Неприятно.
Вълкът опита отчаяна последна атака.
Адриан го посрещна с втори удар.
…почти.
Адриан погледна към меча.
После към вълка.
— Дразнещо.
Никс буквално го изпари с Бълване на отрова.
Остана мумията.
Горяща.
Още движеща се.
Адриан въздъхна.
— Отвратително.
Никс вече беше приключила с търпението.
Силово прехвърляне
Ударът буквално я помете.
Разкъсани бинтове.
Прах.
Тишина.
Адриан пристъпи напред и огледа останките.
— Да.
Кратка пауза.
— Това започва да става лесно.
Никс стоеше с високо вдигната глава.
Самодоволна до безобразие.
Адриан прибра наградата.
Поглед към Никс.
После към изхода.
— Остана още един идиот.

Адриан Вейл получава 200 злато, а Никс получава 80 опит, но губи 20 ХП.

Този път Лиреа беше донесла тебешир.
Нокс я наблюдаваше подозрително, докато тя клякаше до входа на катакомбите и рисуваше нещо по камъка.
— Това магически символ ли е?
— Не.
— Тогава защо изглежда зловещо?
— Защото ако пак се изгубим тук, искам поне трупът ми да бъде намерен организирано.
Нокс се замисли за секунда.
— Това е най-практичното нещо, което си казвала тази седмица.
Катакомбите тази вечер бяха необичайно влажни.
От тавана капеше вода, а старите каменни коридори блестяха от тънък слой лед. Фенерът на Лиреа хвърляше странни отражения по стените и караше сенките да изглеждат живи.
Тя не харесваше това.
Изобщо.
— Знаеш ли кое ми липсва? — промърмори тя.
— Финансова стабилност?
— Живот, в който мъртвите хора остават мъртви.
Нокс кимна сериозно.
— Разумно желание.
Те свиха по тесен проход, където старите саркофази бяха натрупани един върху друг като счупени шкафове.
Нещо изскърца в мрака.
После още веднъж.
Но не отпред.
Зад тях.
Лиреа се обърна рязко точно когато едната мумия буквално се стовари отгоре на саркофаг зад тях, а втората изпълзя изпод счупен капак отстрани.
Настъпи половин секунда абсолютна тишина.
После Нокс каза:
— О, това е ново.
Първата мумия скочи директно към Лиреа.
Нокс реагира мигновено.
Замразяване.
Ледената мъгла удари мумията насред въздуха и тя се стовари на земята като замръзнал чувал с кости.
Втората обаче вече беше почти върху него.
Старите ѝ бинтове се влачеха по леда, а ръцете ѝ се протягаха с онова ужасяващо, нечовешко движение, което Лиреа мразеше повече всеки път.
Нокс издиша огън право в лицето ѝ.
Пламъците обгърнаха мумията мигновено.
Тя продължи да върви.
— Защо никога не спират да вървят?! — сопна се той.
Лиреа вече вадеше нова стъкленица.
— Защото боговете ни мразят.
Тя хвърли шишенцето в краката на мумията.
Течността избухна в гъст лилав дим.
Мумията залитна.
Нокс използва момента.
Раздиране.
Ноктите му прорязаха бинтовете по гърдите ѝ и половината ѝ тяло буквално се разпадна върху пода.
Първата мумия вече се освобождаваше от леда.
Ледът се пукаше по крайниците ѝ с неприятен звук.
Нокс я погледна.
После погледна Лиреа.
— Имам идея.
Тя веднага се намръщи.
— Това никога не води до нищо хубаво.
Мумията се хвърли напред.
Нокс рязко удари пода с опашка.
Леден пласт се разпростря по мокрия камък точно под мумията.
Съществото се подхлъзна.
Настъпи секунда абсолютно абсурдна тишина, докато мумията буквално полетя назад по гръб през коридора.
После се блъсна в саркофаг с ужасяващ трясък.
Лиреа примигна.
Нокс изглеждаше изключително горд от себе си.
— Това... всъщност беше впечатляващо.
— Благодаря.
Мумията се опита да се изправи.
Нокс не ѝ позволи.
Замразяване.
После огън.
Ледът изпука рязко под пламъците и мумията рухна окончателно.
Настъпи тишина.
Само капеща вода и пращене на огън.
Лиреа облегна глава на стената и се засмя тихо през носа си.
— Не мога да повярвам, че буквално победи древно зло, като го накара да се подхлъзне.
Нокс вирна глава самодоволно.
— Тактиката е изкуство.
Тя погледна към разбития саркофаг.
После към него.
— Ако някой ден станеш легендарен дракон, това ще е най-разочароващата част от историята ти.
— Но забавна.
— За съжаление... да.

Лиреа получава 300 злато, а Нокс получава 100 опит.

Пещерите ги посрещнаха със същия влажен, тежък въздух.
Миризма на кал.
На мокър камък.
На неща, които не би трябвало да дишат.
Адриан вървеше спокойно, ръката му близо до дръжката на меча.
До него Никс беше в отлично настроение.
Което за черен дракон означаваше нещо тревожно за околните.
След летателния урок.
След тренировъчния лагер.
След цял ден натрупана енергия.
Да.
Тя искаше това.
Тих шум отпред.
После втори.
Адриан спря.
Никс замръзна до него мигновено.
От мрака излезе мутирал зелен гущер.
Познат.
Грозен.
Лошо решение.
После, от друг проход—
див вълк.
Голям.
Гладен.
Нетърпелив.
Адриан издиша тихо.
— Леко.
Двата звяра атакуваха почти едновременно.
Вълкът беше по-бърз.
Хвърли се напред—
Никс не му даде шанс.
Бълване на огън
Пламъците буквално го изпекоха на място.
Жив.
Едва.
Гущерът използва секундата и се хвърли към нея.
Успя да я закачи.
Черната драконица изсъска раздразнено.
Адриан повдигна леко вежда.
— Това беше небрежно.
Вълкът опита отчаян последен скок.
Адриан извади меча.
Чист удар.
Първото истински смислено убийство на Адриан.
Той погледна към трупа.
После към меча.
— Приемливо.
Гущерът съскаше срещу Никс.
Лоша идея.
Тя пристъпи напред бавно.
Абсолютно уверена.
Бълване на отрова
Той залитна.
Още жив.
За секунда.
Раздиране
Труп.
Тишина.
Само тежко дишане и миризма на изгоряло.
Адриан прибра меча.
Поглед към Никс.
После към останките.
— Да.
Кратка пауза.
— Това беше ефективно.
Никс стоеше с онова абсолютно самодоволно изражение.
Разбира се.
Адриан прибра наградата.
Поглед към Никс.
После към изхода.
— Остава още един.

Адриан Вейл получава 150 злато, а Никс получава 70 опит, но губи 15 ХП.

Халон дойде заедно с Видомина в пещерите. Щом това чудовище обичаше такива местности, би било логично тук да се спотайва.