Пещерите

Серена и Алис дойдоха отново до пещерите. Престолонаследницата трябваше да изпълни мисията си, за да може да вземе четвъртата си скоро. В далечината Алис видя два възрастни дракона и без да чака заповеди се втурна срещу тях. Раздра единия, сетне избълва огън срещу другия, поваляйки ги. Принцесата забеляза, че преди да е започнала, битката вече бе приключила и изключително много се зарадва. Тя откри кесия със злато, която подхвърли на дракона си.
- Занеси я в замъка. Аз ще използвам кристала за телепортация и ще отида да взема друга мисия.
Алис кимна и се запъти към замъка, а Серена към странноприемницата в Кросфайър Муунлайт.

Серена получа 4 000 злато, а Алис 1 200 опит.
СУПЕР уикенд
4/4 дракона за мисията

Серена и Алис дойдоха при пещерите и тъкмо когато момичето забеляза захвърлена кесия със злато на земята и понечи да я вземе, два възрастни дракона изпълзяха от близката пещера.
- Алис, нападни ги с Крясък. - заповяда тя.
Драконът използва специалното си умение, поваляйки и двата дракона. Серена взе кесията благополучно и двете се отправиха към вкъщи.

Серена получа 2 000 злато, а Алис 600 опит.
2/10 чудовища за мисията

Серена и Алис за пореден път пристигнаха при пещерите. За радост на принцесата, два възрастни дракона лежаха пред входа на една пещера. Алис също ги забеляза и директно използва специалното си умение - Крясък, за да ги убие, почти без усилие. Серена отчупи малък къс злато от входа на пещерата, сетне двете се отправиха към вкъщи.

Серена получа 2 000 злато, а Алис 600 опит.
4/10 чудовища за мисията

Серена дойде с Алис при пещерите. Двете тъкмо избраха една и влязоха вътре, когато забелязаха два възрастни дракона да пазят малко златно находище.
- Алис, нападни ги с Крясък. Нека вземем това злато. - заповяда Серена.
- Разбрано, господарке. - отвърна драконът и използва специалното си умение.
След като се увери, че противниците са загинали, Серена взе златото и двете с Алис се отправиха към замъка.

Серена получа 2 000 злато, а Алис 600 опит.
6/10 чудовища за мисията

Евдемия и Зерафина дойдоха до пещерите и попаднаха на два възрастни дракона.
- Използвай крясък! - нареди елфката.
Зерафина изрева силно срещу драконите, убивайки ги мигновено. Евдемия отсече главите им, сетне ги прибра в един чувал и се отправи към мрачната бездна с дракона си.

Евдемия получава 2000 злато, а Зерафина получава 600 опит.
2/10 чудовища за мисията

Евдемия и Зерафина дойдоха до пещерите. Елфката забеляза два възрастни дракона.
- Убий ги с крясък! - нареди тя.
Драконът изрева срещу противниците си, убивайки ги моментално. Евдемия взе главите им и двете се отправиха към мрачната бездна.

Евдемия получава 2 000 злато, а Зерафина получава 600 опит.
6/10 чудовища за мисията

Серена и Алис отново дойдоха при пещерите. Още с пристигането Алис забеляза два възрастни дракона и побърза да използва специалното си умение - Крясък върху тях. Противниците дори не успяха да реагират, преди да затворят очи завинаги. Серена отчупи малък къс злато от входа на пещерата, след което двете се отправиха към вкъщи.

Серена получа 2 000 злато, а Алис 600 опит.
8/10 чудовища за мисията

Серена и Алис дойдоха при пещерите, където забелязаха два възрастни дракона да пазят малко златно находище.
- Алис, използвай Крясък. - нареди момичето.
Драконът се втурна срещу враговете използвайки специалносто си умение, за да ги повали. Серена събра злато от находището, след което го сложи в чувал, връчвайки го на Алис, за да го занесе в замъка. Самата тя използва кристала си за телепортация, за да отиде да вземе последната си мисия.

Серена получа 4 000 злато, а Алис 1200 опит.
10/10 чудовища за мисията
СУПЕР УИКЕНД

Евдемия и Зерафина дойдоха до пещерите, за да убият последните две чудовища. Попаднаха на два възрастни дракона.
- Убий ги с крясък! - нареди княгинята.
Зерафина изрева мощно срещу опонентите си, убивайки ги мигновено. Евдемия взе главите им и тръгна към странноприемницата.

Евдемия получава 2 000 злато, а Зерафина получава 600 опит.
10/10 чудовища за мисията

Халон реши да дойде до пещерите. Двамата с Видомина се озъртаха за чудовището. 

От едната пещера излезе мистериозно чудовище и се втурна към Халон и Видомина.

Повече информация за Дрелкар, предоставена от библиотеката на Морглас:

Конър и Амбър додаха до пещерите. Тъмния елф са надяваше туй чудовище да е тука поне. 

Причудливо създание забеляза в полезрението си новодошъл и го нападна.

Конър почти го победи, но Амбър беше тежко ранена. 

Конър беше доволен, че убиха съществото, но Амбър отново беше тежко ранена. Пак тряяше да я заведе в клиниката.

Информация за Ратул, предоставена от библиотеката на Аурека:

Пещерата мирише на влага, кал и нещо диво.
Никс стои ниско до земята, златните ѝ очи фиксират движението напред.
Ръмжене.
Вълк.
Голям. Гладен. Бърз.
Поглеждам Никс.
— Твой е.
Вълкът напада пръв.
Никс отскача встрани и веднага отвръща с Бълване на огън.
Козината му се подпалва частично, което само го вбесява.
Той я връхлита и я събаря.
Тя съска яростно и впива нокти.
Вълкът хапе отново.
Погледът на Никс става студен.
Лош избор.
Тя се хвърля напред и използва Силово прехвърляне.
Звярът рухва тежко върху каменния под.
Никс стои задъхана, с настръхнали люспи и изражение на малък сериен убиец.
— Ефективно.

Адриан Вейл получава 50 злато, а Никс получава 30 опит, но губи 25 ХП.

Пещерите северно от Еритос миришеха на влажна пръст, студен камък и нещо животинско.
Лиреа не ги харесваше още от входа.
— Това е отвратителна идея — промърмори тя, докато фенерът в ръката ѝ хвърляше трепкащи сенки по стените.
Нокс вървеше няколко крачки пред нея с необичайно сериозна физиономия.
— Това казваш за почти всичко.
— Защото почти всичко се опитва да ни убие.
— Вдъхновяващо.
Тя сви очи към тъмния тунел отпред.
Ловът бил „добър за младите дракони“. Така казаха в арената.
„Изграждал инстинкти.“
„Правел ги по-силни.“
Лиреа лично подозираше, че просто изпращат млади дракони в дупки с хищници и се надяват статистически достатъчно от тях да оцелеят.
Тихо ръмжене отекна напред в мрака.
Нокс застина.
Лиреа веднага посегна към ножа си.
После от сенките излязоха два вълка.
Слаби.
Гладни.
Очите им проблясваха жълто на светлината на фенера.
Нокс издиша бавно.
— Добре. Това изглежда управляемо.
— Не позволявай да те захапят за гърлото и вероятно ще се справиш.
— Твоят стил на подкрепа е тревожен.
Първият вълк скочи рязко.
Нокс реагира инстинктивно.
Ледена мъгла изригна от муцуната му и удари животното право в гърдите.
Скреж полази по козината му мигновено.
Вълкът се срина на земята, треперейки сковано.
— Замразяване — отбеляза Лиреа. — Добър избор.
Вълкът все още дишаше, но едва се движеше.
Втори вълк обаче връхлетя странично и заби зъби в рамото на Нокс.
Драконът изсъска рязко.
— О, това беше лично.
Той изблъска животното с лапа и отвори уста.
Синкав пламък заля пещерата.
Огънят удари вълка директно и миризма на изгоряла козина изпълни въздуха.
Животното се отдръпна с вой.
Лиреа вече беше коленичила до стената, приготвяйки някакъв прах между пръстите си.
— Нокс, наляво!
Той се дръпна в последния момент точно когато първият вълк, вече раздвижен частично, се хвърли отново напред.
Нокс замахна с нокти.
Раздиране.
Дълги резки прорязаха муцуната на звяра.
После още един удар.
И още един.
Вълкът рухна най-сетне в снега и калта край входа на пещерата.
Нокс дишаше тежко.
По рамото му се стичаше кръв.
Не много.
Но достатъчно, за да накара Лиреа да стисне челюст.
Вторият вълк обикаляше нервно, вече по-предпазливо.
— Добре — измърмори Нокс. — Сега вече съм раздразнен.
Той издиша рязко тъмна струя отрова.
Течността удари предните лапи на животното.
Вълкът изскимтя и залитна.
Лиреа наблюдаваше внимателно.
— Не прекалявай с отровата. Искаме да ловуваш, не да разтопиш половината пещера.
— Никакво въображение нямаш.
Вълкът скочи отчаяно за последен път.
Нокс го посрещна с нова ледена вълна.
Замразяване.
Скрежът полази по тялото на звяра и го закова на място достатъчно дълго.
Последва огън.
Кратък.
Точен.
Животното рухна неподвижно.
Настъпи тишина.
Само тежкото дишане на Нокс и пукането на фенера.
Лиреа се приближи веднага.
— Покажи рамото.
— Това е драскотина.
— Това е захапка.
— Технически.
Тя избута внимателно главата му настрани и огледа раната.
Не беше дълбока.
Но щеше да се възпали, ако я оставят.
Нокс наблюдаваше лицето ѝ няколко секунди.
— Притесни ли се?
— Не си въобразявай неща.
— Значи да.
Тя извади малка стъкленица от чантичката си.
Миризмата беше ужасна.
Нокс веднага се намръщи.
— Това изглежда незаконно.
— Почти сигурно е.
Тя изля течността върху раната.
Нокс подскочи рязко.
— БОГОВЕ-
— Не драматизирай.
— Горя!
— Това означава, че действа.
— Това означава, че ме мразиш.
Лиреа превърза рамото му внимателно.
После се облегна уморено на стената на пещерата.
— За първи лов беше добре.
Нокс мълча няколко секунди.
После седна до нея.
— Бях великолепен.
Тя въздъхна тихо.
— Да. Това също.

Лиреа получава 100 злато, а Нокс получава 60 опит, но губи 40 кръв.

Пещерата мирише на влага, отрова и разложение.
Никс върви ниско до земята, по-бавно заради раната, но не и уплашено. Напротив. След тренировъчния лагер в нея има нова тежест. Повече увереност. Повече глад.
Съскане прорязва тъмнината.
От сенките изпълзява мутирал зелен гущер — дълъг, люспест и отблъскващ, с жълти очи и отровна слюнка, стичаща се по камъка.
Адриан го оглежда без особен ентусиазъм.
— Отвратително.
Гущерът атакува пръв.
Хвърля се рязко напред и успява да захапе Никс по рамото.
Черната драконица изпищява яростно и мигновено отвръща с Бълване на огън.
Пламъците обливат мутиралия звяр.
Но копелето не пада.
Вместо това се хвърля отново, озверяло от болка.
Никс не отстъпва.
Сблъсъкът ги запраща в прах и камъчета, нокти и люспи се стържат една в друга, а Адриан просто наблюдава със скръстени ръце.
— Хайде.
Никс отваря паст и изригва Бълване на отрова право в лицето му.
Създанието се мята панически, но още е живо.
И достатъчно упорито, за да направи нов опит за атака.
Грешка.
Погледът на Никс става леден.
Черната драконица се хвърля напред и използва Силово прехвърляне.
Въздухът сякаш натежава.
Силата буквално се изтръгва от съществото.
Звярът рухва тежко върху камъка.
Мъртъв.
Настъпва тишина.
Никс стои задъхана, с настръхнали люспи, рана по рамото и изражение на малко психопатче, което очевидно се чувства много доволно от себе си.
Адриан пристъпва към нея, оглежда пораженията.
— Започваш да ми харесваш.
Черната драконица изсумтява ниско.
Той прибира наградата.
— Добре.
Погледът му се плъзва по тъмните тунели.
— Остава въпросът дали днес ще убием и човек.

Адриан Вейл печели 100 злато, а Никс 40 опит, но губи 15 ХП.

Пещерите този път изглеждаха още по-студени.
Лед беше полепнал по стените на тесните тунели, а всяка стъпка кънтеше прекалено силно в тъмнината.
Лиреа вървеше малко по-назад с фенер в ръка, докато Нокс се движеше отпред с далеч повече увереност от предишния лов.
Това я притесняваше.
Прекалено уверените същества обикновено свършваха зле.
— Ако днес пак се хвърлиш срещу нещо с повече зъби от разум, лично ще те вържа за печката вкъщи.
— Обидно е колко ниско е мнението ти за мен.
— Миналия път почти те изядоха.
— Но не успяха.
— Това не е победата, за която си мислиш.
Нокс отвори уста да отговори, но замръзна.
Ниско ръмжене отекна от тунела отпред.
После второ.
Два вълка.
По-едри от предишните.
И гладни.
Жълтите им очи проблеснаха в мрака.
Нокс присви очи леко.
Този път не изглеждаше развълнуван.
Само концентриран.
Първият вълк се стрелна напред.
Нокс реагира мигновено.
Ледена мъгла изригна от муцуната му и удари животното право в движение.
Замразяване.
Скрежът обви лапите и гърдите му, забавяйки го рязко.
Вълкът се препъна тежко в леда.
Без да чака, Нокс отвори уста повторно.
Огън.
Синкавият пламък заля звяра и го запрати назад с болезнен вой.
— Добре — измърмори Лиреа. — Това вече прилича на мислене.
Вторият вълк обаче заобиколи странично, търсейки слабо място.
Нокс този път не му позволи да се приближи.
Тъмна струя отрова се разби в камъка пред лапите му.
Вълкът инстинктивно отскочи назад.
Точно това чакаше Нокс.
Той скочи напред и разсече муцуната му с нокти.
Раздиране.
После още веднъж.
И още.
Вълкът отстъпи с ръмжене.
Първият вече се беше съвзел частично от замразяването и пак се хвърли напред.
Нокс се завъртя рязко.
Нов изблик ледена мъгла удари животното директно в главата.
Вълкът замръзна на място достатъчно дълго.
Последва огън.
Кратък.
Точен.
Животното рухна неподвижно.
Вторият вълк се поколеба.
Лиреа веднага го забеляза.
— Сега, Нокс!
Той не се хвърли безразсъдно този път.
Само се приближи бавно, със скреж полепнал около муцуната му.
Вълкът ръмжеше несигурно.
После Нокс издиша тънка струя лед право в предните му лапи.
Замразяване.
Животното загуби равновесие за секунда.
Достатъчно.
Огън.
После раздиране.
Вълкът се свлече тежко върху ледения камък.
Настъпи тишина.
Само тежкото дишане на Нокс и ехото на капеща вода някъде навътре в пещерата.
Лиреа се приближи веднага.
— Покажи ми се.
Нокс въздъхна драматично.
— Това започва да става унизително.
— Жив си. Свиквай.
Тя огледа:

• лапите,
• крилата,
• рамото,
• шията.

Никаква кръв.
Никакви ухапвания.
Само малко лед и прах по люспите.
Лиреа повдигна вежда леко.
— Виж ти. Научил си нещо.
Нокс вирна глава самодоволно.
— Шокиращо, знам.
— Не прекалявай. Още си способен да направиш нещо глупаво до края на вечерта.
Той тръгна към изхода на пещерата с опашка, вдигната победоносно.
— Важното е, че този път никой не ходи в лечебницата.
Лиреа погледна към двата мъртви вълка.
После към него.
И за пръв път от дни усети как напрежението в гърдите ѝ се отпуска истински.
— Да — каза тихо. — Това е хубаво за разнообразие.

Лиреа печели 100 злато, а Нокс печели 60 опит.

Пътят към пещерите вече беше почти познат.
Почти.
Все още миришеше на влага, кал и смърт.
Никс вървеше до Адриан с различна походка от предишните пъти. Не просто по-здрава.
По-опасна.
След арената в движенията ѝ имаше нова увереност. Повече контрол. Повече глад.
Адриан го забелязваше.
Добре.
Дълбоко в тунелите се чу познато съскане.
От сенките изпълзя мутирал зелен гущер.
Същият отвратителен вид като предишния.
Адриан го изгледа с видимо разочарование.
— Пак ли това.
Гущерът не оцени коментара.
Хвърли се пръв.
Но този път Никс беше по-бърза.
Черната драконица рязко завъртя тяло и изригна Бълване на огън.
Пламъците облизаха люспите му.
Създанието изсъска яростно и атакува повторно.
Успя да я одраска по хълбока.
Адриан не помръдна.
— По-добре.
Никс се стрелна напред и отвърна с Бълване на отрова.
Гущерът вече залиташе.
Но още дишаше.
Грешка.
Никс впи златните си очи в него, напрегна тяло и използва Силово прехвърляне.
Тялото на чудовището се стовари тежко върху влажния камък.
Тишина.
После тихото, доволно изсумтяване на Никс.
Адриан пристъпи към падналия звяр, огледа го за секунда.
— Значително по-малко досадно.
Черната драконица вдигна глава с очевидно самодоволство.
Той прокара ръка по врата ѝ.
— Да не свикваш.
Прибра наградата.
Адриан погледна Никс.
— Остана още един човек за убиване.

Адриан Вейл получава 200 злато, а Никс получава 80 опит, но губи 15 ХП.
Супер уикенд бонус

Пещерите бяха необичайно тихи тази вечер.
Това не харесваше на Лиреа.
Тишината в места като тези обикновено означаваше едно от две неща:

• или няма нищо живо,
• или нещо достатъчно опасно вече е изяло останалото.

Нокс вървеше напред с по-бавна крачка от обикновено, а ледено-синият му поглед шареше по тъмните тунели.
— Мирише странно.
— Това не стеснява особено възможностите в пещера.
— Не. Наистина странно.
Лиреа също го усети секунда по-късно.
Кисела, тежка миризма.
Като развалени билки и отрова.
Тя моментално сложи ръка върху чантичката си с отвари.
— Добре. Това вече не ми харесва.
Ниско съскане отекна някъде отпред.
После второ.
От сенките изпълзяха два огромни зелени гущера.
Люспите им бяха деформирани и подути на места, а между зъбите им се стичаше гъста зеленикава слюнка, която съскаше при допир с камъка.
Нокс присви очи.
— Това изглежда нездравословно.
— Ако те ухапят, лично ще те удавя преди отровата да го направи.
— Винаги знаеш как да ме мотивираш.
Първият гущер се стрелна напред с неочаквана скорост.
Нокс реагира мигновено.
Ледена мъгла избухна от муцуната му.
Замразяване.
Скрежът полази по тялото на съществото и го закова на място за момент.
— Добре — измърмори Лиреа. — Един по един.
Нокс не губи време.
Огън.
Синкавият пламък удари замръзналия гущер право в гърдите и ледът изпука шумно от температурата.
Животното изсъска яростно и се освободи.
Вторият гущер заобиколи рязко отстрани и плюнка от отрова се разби в камъка до лапите на Нокс.
Камъкът започна да пуши.
Настъпи кратка тишина.
— О. Това е ново — каза Нокс.
— Не позволявай да те уцели!
Първият гущер скочи повторно.
Нокс го посрещна с раздиране.
Ноктите му прорязаха люспестата шия на съществото.
После нов изблик огън.
Гущерът се свлече тежко на земята.
Вторият вече беше озверял.
Съскането му изпълни цялата пещера, докато се хвърляше право към Нокс.
Този път Нокс не отстъпи.
Ледена мъгла удари звяра директно в лицето.
Замразяване.
Тялото му рязко се скова.
Лиреа веднага посочи:
— Сега!
Огън.
Ледът и пламъкът избухнаха едновременно с рязко съскане на пара.
Гущерът залитна назад, но още се движеше.
— Упорито копеле — измърмори Нокс.
Той се стрелна напред и заби нокти в гърдите му.
Раздиране.
После още един удар.
Гущерът рухна неподвижно върху влажния камък.
Настъпи тишина.
Само тежкото дишане на Нокс и тихото капене на разтопен лед.
Лиреа се приближи веднага.
— Покажи лапите.
— Защо всички след битка искат да ми гледат крайниците?
— Защото предпочитам да имаш всичките.
Тя огледа внимателно:

• лапите,
• муцуната,
• крилата,
• очите.

Никаква отрова.
Никакви изгаряния.
Само малко зелена слуз по една от люспите.
Лиреа веднага извади парцал и я изтри.
— Отвратително.
Нокс наблюдаваше мъртвите гущери няколко секунди.
После:
— Тези бяха по-грозни от вълците.
— Това е много висока летва.
Той вирна глава самодоволно.
— Но и по-скъпи.
Лиреа повдигна вежда.
— Вече мислиш като човек от Еритос.
— Това комплимент ли беше?
Тя прибра ножа си обратно в колана и тръгна към изхода на пещерата.
— Не прекалявай. Още не си започнал да взимаш лоши финансови решения.
Нокс я последва през снега.
— Дай ми време. Живея с теб.

Лиреа получава 400 злато, а Нокс получава 160 опит.
Супер уикенд

Пещерата този път беше по-тиха.
Твърде тиха.
Влажният въздух лепнеше по кожата, а стъпките на Адриан отекваха неприятно между каменните стени.
Никс вървеше ниско до земята.
Фокусирана.
Адриан го усещаше.
Нещо имаше.
После звук.
Бавно влачене.
Шум от сух плат по камък.
От мрака изпълзя първата фигура.
Мумия.
Изсъхнало тяло, увито в мръсни бинтове, с движения, които не трябваше да са възможни за нещо толкова мъртво.
Адриан въздъхна.
— Отвратително.
После втори звук.
Ръмжене.
От друг проход излезе див вълк.
Гладен.
Разпенен.
Нетърпелив.
Адриан наклони леко глава.
— По-добре.
Двата звяра атакуваха почти едновременно.
Никс реагира мигновено.
Изригна Бълване на огън към мумията.
Сухите бинтове пламнаха мигновено.
Създанието продължи да се движи.
Разбира се.
Вълкът използва момента и се хвърли встрани, успявайки да захапе Никс.
Черната драконица изсъска яростно.
Адриан остана спокоен.
— Убий първо бързото.
Никс се завъртя рязко и използва Раздиране.
Вълкът отстъпи с болезнен вой.
Мумията междувременно се приближи и с неестествено движение успя да я удари.
Адриан присви очи.
— Това не ми харесва.
Никс отвори паст.
Бълване на отрова
към вълка.
Животното почти се строполи.
Но още дишаше.
Лош избор.
Никс го довърши мигновено с ново Раздиране.
Първи паднал.
Оставаше мумията.
Тя вече гореше.
Но продължаваше.
Адриан погледна Никс.
— Стига игра.
Черните ѝ очи станаха ледени.
Силово прехвърляне
Ударът буквално я разкъса.
Останките се стовариха по каменния под.
Тишина.
Тежко дишане.
Миризма на изгоряло.
Адриан пристъпи напред, огледа руините.
— Това беше по-приемливо.
Никс стоеше напрегната, но очевидно доволна.
Адриан прибра наградата.
Той погледна към Никс.
После към изхода.
— Остана още един човек.

Адриан Вейл получава 400 злато, а Никс получава 160 опит, но губи 45 ХП.
Супер уикенд бонус