Замъкът на принцеса Серена Калахан

- Аз гласувам да го запазим. - скръсти ръце Далия.

- Аз също гласувам да го унищожим.

- Аз също съм на мнение, че трябва да унищожим кристала. - отвърна Арус.

- Въпреки молбите на Гилдерой, групата с дружни усилия, макар и леко съпротивление от страна на жената-крадец, взима решение и унищожава кристала. Храната в хранилището обаче, действително се разваля и не успява да достигне до никого от селото на Гилдерой, както и от околните села. Темповете с които ледовете се разтапят също не са достатъчно бързи, за да гарантират безопасността на населението в селата и всички те заедно са изправени пред нова вълна от глад и нищета. Макар и групата да изравни положението им, беше ли това най-доброто решение за всички? 
Серена въздъхна.
- Е, това беше историята ми. - засмя се тя.

Арус се изсмя с глас.
- Предположих, че ще се случи нещо подобно. - отвърна той.

- За друг път да ви е за урок, ако ме бяхте послушали, вероятно щеше да е по-различно. - изсумтя Далия.

- Другият ми подготвен край също не беше твърде щастлив. - отвърна Серена. - В него студът щеше да избие жителите на околните села.

Афсол въздъхна. Не беше участвал в подобна игра до сега. 

- Е, това беше интересно приключение. Отдавна не съм играла тази игра, може би малко съм позабравила все пак. - въздъхна Моника. - Ще вървя, благодаря ви. - тя пожела лека вечер и се запъти към кораба си, следвана от слугите, които беше заставила да я чакат отвън.

Арус реши, че не е уместно да взима повече от времето на Афсол извън играта.
- Аз също смятам да се прибирам. Благодаря. Лека вечер. - той си тръгна от дома на Серена, заедно с Далия.

- Лека вечер, Серена. - пожела Афсол и също си тръгна. 

Серена въздъхна, поне беше приключила със задачата си за това събитие.