Замъкът на принцеса Серена Калахан

"- Не, честно казано. Управителят урежда керваните, ние само продаваме стоката, която закупуваме от неговото домакинство. - отвърна мъжът."

- О, значи купувате стоката от управителя? Още по-интересно. Хубав ден. 
Афсол решава, че може би са научили достатъчно.
- Това вече намирисва на някакъв заговор с управителя на другото село. - изрича той, когато се връща при съотборниците си.

- И аз това подозирам. - отвърна Арус.

- А не може ли просто управителят на това село да е по-компетентен и всичко това да има съвсем просто обяснение? - повдигна вежда Далия.

- Всичко е възможно. - въздъхна Моника. - Но ме съмнява това да е отговора, който търсим. 

- Добре, чакайте малко. - засмя се Арус. - На този пазар има ли куртизанки? Те обикновено имат доста контакти, може да научим повече така.

Серена извъртя очи.
- На пазарът има и куртизанки, разбира се. Както стана ясно, тук животът кипи. - с монотонен глас обяви тя.

- Ами прекрасно. Приближавам се до най-красивата куртизанка на мястото. - усмихна се Арус.

"- Тарифата ми е сто злато за час. - усмихва се обратно куртизанката. - Само че ще трябва да чакаш, имам още трима клиенти преди теб, един от които ще дойде съвсем скоро." Става ясно, че жената няма особено много време да разговаря. Бардът ще трябва да побърза с въпросите си. - обяви Серена. 

- Добре, добре. - махна с ръка Арус. - Как можем да намерим управителя на това село?

"- То кой не познава стария Гилдерой тук? - засмя се жената. - За какво го търсите?"

- Имаме важен въпрос за него, красавице. Свързан с провизиите на селото ви. - чаровно се усмихна Арус.

- Чувайки това, жената става подозрителна. - обяви Серена. - Не изглежда като да иска да помага повече с откриването на управителя.

- Това е доста странна реакция, красавице. Просто искаме да разговаряме с него, нищо повече. - продължи да настоява Арус.

"- Не съм сигурна, че мога да Ви помогна, господине. - отвърна куртизанката. - От къде казахте, че сте?"

- От Еритос, макар и да не съм сигурен какво значение има това. - премигна с очи Арус. Според историята, героите им май трябваше да са от Еритос.

"- Значи не сте от съседното село..." - Жената изглежда облекчена да чуе, че бардът е от Еритос, но въпреки това не споделя повече информация. Може би ако хвърли 6 и нагоре ще успее да я убеди да говори.

Арус хвърли заровете.

Число: 🎟 № 10

- Какво му е на съседното село? Нямам връзка с него, ако това Ви притеснява. - излъга Арус, решавайки да премълчи историята с писмото. 

"В такъв случай, мога единствено да Ви кажа, че управителят Гилдерой живее в голямата триетажна къща с боядисаните в черно тухли. За провизиите знам оскъдна информация поради срещите ни, но не е редно да я чувате от мен. Разговаряйте с него." 

- Благодаря! - жизнерадостно отвърна Арус. - Може ли все пак да измислим нещо относно услугите ти, преди клиентите ти да дойдат? 

Серена скръцна със зъби.
- Както стана ясно, куртизанката е доста заета. Бардът ще трябва да хвърли поне осемнадесет, за да има шанс да изкара късмет и първият клиент да не пристигне за срещата си с нея. 

Число: 🎟 № 12

Арус въздъхна, виждайки резултата си от заровете.

- Първият от тримата клиенти идва точно на уреченият час за среща. Групата няма време да обикаля наоколо и да чака всичките трима, така че трябва да продължат напред. - отвърна Серена.

Арус въздъхна.
- Е, поне имаме адреса на управителя, както и името му. Тази жена със сигурност знаеше нещо, предвид реакцията ѝ, когато споменах провизиите.

- Добре, признавам, че явно сте прави и тук става нещо подозрително. - кимна Далия.