Замъкът на принцеса Серена Калахан

- Ако обаче тази жена беше толкова притеснена да говори, защо очакваме, че управителят ще ни даде информацията, която искаме?

- Да вървим да проверим? - предлага Афсол. 

- Добра идея. - кимна Арус.

- Добре, нека вървим. - съгласи се и Далия.

- Според мен нищо няма да постигнем с толкова директен подход, но не съм аз експертът по комуникация. - въздъхна Моника и реши да ги последва.

- Не след дълго групата достига дома на управителя Гилдерой. - обяви Серена. 

- Е, пристигнахме, как ще процедираме? - попита Далия.

- Аз лично не бих могла да бъда от полза тук, освен ако някой от вас не реши да стори нещо твърде глупаво и не бъде ранен. - извъртя очи Моника.

- Да попитаме първо учтиво и после ако откаже да ни приеме, да нахлуем?

- Добре, нека аз пробвам да питам. - отвърна Арус. - Това е по моята част и без това. - той почука на вратата.

Серена кимна.
- Едър мъж със свиреп вид отваря вратата и ви пита кого търсите.

- Пратеници от Еритос сме. - излъга Арус. - Дойдохме да разговаряме с управител Гилдерой по повод сделка за провизии. 

- Мъжът не изглежда впечатлен, нито убеден от думите на барда. - обяви Серена. - Тъй като не е красива жена със симпатии към добре сложени мъже, за един бард би било доста по-трудно да го убеди в истинността на думите си. Може би ако хвърли тринадесет, ще успее.

Арус хвърли заровете.

Число: 🎟 № 12

- Мъжът продължава да стои на вратата и да гледа в недоумение групата. По погледа му си личи, че не вярва изобщо на някой с вятърничава професия като певец в таверна, какъвто е бардът. 

Моника реши да се намеси.
- Господине, аз съм лечител и мога да потвърдя, че думите на барда са истина. - тя се надяваше да вдъхне повече достоверност в присъствието им.

- Мъжът хвърля поглед към лечителката, но продължава да е скептично настроен. Може би ако хвърли 9 или повече, ще успее да докаже истинността на професията си, както и достоверността на думите на Арус.

Моника въздъхна и хвърли заровете.

Число: 🎟 № 17

- Кълна се, че казвам истината. Ето, погледнете торбата ми, пълна е с мехлеми и превръзки за рани.

- Мъжът се почесва по темето, сетне кимва и приканва групата да влезе в къщата на управителя Гилдерой, който се намира във всекидневната.

- Далия реши да мълчи тук, като крадец, не биваше да привлича внимание върху себе си.

- Бардът няма ли да продължи историята си? Ние сме пратеници от Еритос и идваме със сделка?

- На мен ли се пада честта да убедя нашият нов приятел? - тихо се засмя Арус. - Добре, господин... Гилдерой. Идваме тук от Еритос, изпратиха ни да сключим сделка за провизии с Вашето село. Разбрахме, че имате продукция в изобилие и се надявахме да можете да изнасяте.

- Управителят хвърля подозрителен поглед към новодошлите. - обяви Серена. "Това е доста интересно. Откога певците сключват сделки за износ и внос? Дори и да предположим, че думите ви са истина, не бих могъл да ви помогна с това преди да ми кажете как точно научихте за нашите провизии. Еритос не е толкова близо."

- Еритос има собствено разузнаване. Кралство сме все пак. - усмихна се Арус. В истинския живот, Еритос не притежаваше подобни неща, но за целите на историята, току-що кралството придоби нечуван просперитет.

- Да му покажем ли кесията със злато, която взехме от другия управител?