Замъкът на принцеса Серена Калахан

- Героите научават причудливо нещо, отваряйки папката. Текстовете не са четливи от никого, изглежда сякаш са посипани с някакво вещество. - обяви Серена, обръщайки се към Афсол.

- Страхотно. Освен да изпея песен за славното ни приключение, не виждам с какво бих могъл да помогна. - засмя се Арус.

- Само това ни липсваше. - извъртя очи Далия.

- Аз съм лечител. Може би мога да пробвам да разбера какво е веществото? Ако е нещо познато, с което биха могли да се приготвят отрови, или лечебни мехлеми.

- Веществото е рядко срещано по тези земи и дори и опитен лечител трудно би успял да разкрие тайната. Пробвай да хвърлиш повече от петнадесет. - обяви Серена.

Моника хвърли заровете.

Число: 🎟 № 7

- За съжаление не е нищо познато за мен.

Серена въздъхна.
- За голямо съжаление, героите не успяват да разкрият какво съдържат текстовете, но за сметка на това се натъкват на кесия със злато, извезан на която е гербът на съседното село, споменато в първоначалното писмо.

Афсол се почеса по брадичката.
- Това вече е интересно. Знак ли е, че управителят е взел провизиите на другото село или някой му е платил, за да го направи, ако въобще е така?

- Определено звучи интересно. - почеса се по брадичката Арус.

- Доколкото си спомням, в писмото също пишеше, че въпросното съседно село има много храна и не страда от никакви липси. Ще идем ли там?

- Щом са богати, разбира се. - усмихна се злокобно Далия.

- Можем да вземем и тази кесия. Имаме доказателство за отношения между управителя на това село и тях. 

- Добра идея. - кимна Афсол. 

- Героите излизат от къщата, незабелязани от тълпата, след което се отправят към съседното село. Щом стигат пределите му, пред тях се разкрива истински учудваща гледка - тук таверната е пълна, пазарът работи, а местните изглеждат добре нахранени и като цяло доволни от живота си. Същински контраст с оплакалите се жители на предното село.

- Е това вече е едно достойно място за живеене. - усмихна се Далия. - Ако всички бяха находчиви като тези, този свят щеше да е едно по-добро място. 

- Аз не бих бързала да твърдя това. Не е ли все пак странно как всички в околността гладуват, освен тези хора? - опонира Моника.

- Вероятно просто в околията са глупави и мързеливи. - сви рамене Далия. - Не е като да не познавам безброй примери за подобни хора.

- Дали ще можем да говорим с някого от пазара? Те са търговци, трябва да са наясно от къде идва стоката им. 

- При други обстоятелства думите ти биха могли да са истина, но така и не разбрахме какво пишеше в онези документи, както и защо злато от това село е било давано на управителя на другото. Тук става нещо нередно. - отвърна Арус, обръщайки се към Далия.

- Това е добра идея. Пазарът е огромен и пълен със сергии, продавачи и клиенти. - обяви Серена, обръщайки се към Афсол. - С кого от всички точно искате да разговаряте?

- С продавачите, предполагам. - сви рамене Афсол. 

- Един от продавачите обръща внимание на Афсол. - обяви Серена. "Здравей момко, ти май не си от тук, гледайки облеклото ти. - констатира продавачът. - Какво искаш да си купиш?"

Афсол избира няколко от продуктите, сетне ги заплаща.
- Чудесна стока. Изглежда прясна. От къде получавате тези неща? - пита той с чисто любопитство. 

"- Нищо работа е това, момко. - усмихна се търговецът. - Тази сутрин пристигна кервана с пресните плодове и зеленчуци, на всеки три дни получаваме нова стока, всичко е тук, от селото. - отвърна мъжът." 

- На всеки три дни звучи много добре. Имате ли представа от къде идва?