Замъкът на принцеса Серена Калахан

- Не бързайте да се радвате. Това, че група селяни обвиняват управителя на селото си в кражба не означава задължително, че той е виновен. - намеси се Моника. - Но все пак, какво ще правим?

- Да говорим с разгневената тълпа?

- Добра идея. Оставете на мен. С моя неземен чар и харизма, непременно ще научим каквото ни интересува. Искам да говоря с най-красивата жена от тълпата. - намигна той към Серена.

- Бардът намира най-красивата жена в тълпата и се опита да я заговори. Тъй като е заета с това да протестира пред дома на управителя, тя не му обръща внимание. Може би ако хвърли повече от 3 ще успее да привлече вниманието ѝ. - обяви Серена.

Арус въздъхна и хвърли заровете.

Число: 🎟 № 20

- Е, изглежда съм в стихията си днес. - чаровно се усмихна мъжът.

"- Какво искате, господине? Не виждате ли, че сме заети с това да си върнем храната! - гневно избоботи младата жена срещу барда." оповясти Серена.

- Искам да знам какво се случва в това село, красавице. - продължи Арус.

"- Ами не виждате ли? Мизерстваме. От известно време нямаме провизии и проблемът се задълбочава все повече. Този негодник управител Макзел крие храна в дома си, сигурни сме! Инак защо би се барикадирал вътре и не би обяснил как от къщата му се разнасяше миризма на печено месо само преди два дни?! - продължаваше да негодува жената."

- Това наистина звучи ужасно. - Арус хвърли поглед към останалите трима от групата. - Сигурен съм, че бих могъл да бъда утеха за теб в тези трудни времена. - намигна той на жената.

Серена въздъхна тежко.
"- Какво искате да кажете? Имате храна? - очите на жената светнаха с надежда."

- Не точно. - тихо отвърна Арус. - Но бих могъл да те зарадвам по друг начин, ако ме разбираш. Пък дори и само за малко.

- Както е съвсем очевидно, младата жена има доста по-важни проблеми от това в момента. - отвърна Серена. - Бардът ще трябва да е доста убедителен, за да я убеди да стори подобно нещо, да хвърли поне 19 би помогнало, предполагам. - щеше да направи всичко възможно да не позволи историята ѝ да поеме в нелепа посока. 

- Ех. - въздъхна Арус и хвърли заровете.

Число: 🎟 № 7

- Младата жена няма никакво намерение да се отделя от тълпата за момента, нито желае да разговаря повече с барда. - победоносно обяви Серена.

- Бях длъжен да опитам... - с тих глас опонира Арус, сетне се обърна към другите. - Е, какво ще правим сега? От информацията, с която се сдобихме, изглежда сякаш управителят на това село е или виновникът, или е замесен. Сега какво?

- Домът на този управител има ли заден вход? Ако има, бихме могли да пробваме да влезем от там и да го разпитаме лично. 

- Това е добра идея. Имаме и крадец в групата. - отвърна Моника.

- Да, тук бих могла да пробвам да помогна. Отиваме до задния вход, тъкмо докато тълпата е пред главния, за да отвлича вниманието. Макар и мен ако питате да не би следвало да се позволява на някакви бедняци да нарушават реда по такъв начин. - скръсти ръце жената.

- Далия, като крадец не би ли следвало да им съчувстваш? - свъси вежди Арус. - Не ми се струва да си поела по този път последством водене на охолен живот.

- Ами именно. Когато не бях доволна от живота си, се постарах сама да го променя, макар и по не съвсем законен начин. - невъзмутимо отвърна Далия. - Както и да е, няма да се разберем относно това, нека просто отворим къщата.

- Задният вход, разбира се, е заключен. За опитен крадец не би представлявало особен проблем, ако хвърли поне две. - обяви Серена.

Число: 🎟 № 12

- Прекрасно, стана. - усмихна се Далия. - Сега какво? 

- Героите влизат в къщата на управителя и за изненада установяват, че той не е вътре. На бюро във всекидневната обаче откриват папка с документи. 

- Като крадец не съм особено грамотна. - Далия свъси вежди, налагайки ѝ се да каже това. - Някой друг да види какво пише на тези листи.

- Какво съдържат документите? - пита Афсол.