Замъкът на принцеса Серена Калахан

Моника взе заровете и ги хвърли.

Число: 🎟 № 18

- Моника успява да извади камата, преди пораженията да са станали необратими и с радост забелязва, че не са засегнати важни органи. С уменията си на лечител, тя успява да превърже и стабилизира мъжа.

- Предполагам заслужаваме да знаем истината. - отвърна Моника. - Предвид случилото се.

"- Благодаря ти за помощта. - отвърна Гилдерой. - Помогнете ми да се изправя и ме последвайте, всичко ще ви разкажа. То се е видяло, че друг начин няма."

Арус помогна на Гилдерой да се изправи. 

Моника кимна и последва управителя и барда.

Далия също тръгна след тях, за нейна радост, не ѝ се наложи да използва уменията си тук.

Афсол тръгна след групата като остана нащрек. 

- Водена от Гилдерой, групата влиза през таен проход в къщата на управителя, водещ под земята. След известно време, всички стигат до огромно подземие. Това, което моментално прави впечатление е студът, царящ там, както и абсолютното изобилие от хранителни продукти. Подземието се явява огромно хранилище, а в центъра на огромната зала има блестящ син кристал, излъчващ леденина.

- Какво... е това нещо? - възкликна Арус. - Бих могъл да напиша песен за него... 

- Предвид глада, на който са подложени околните села, не го намирам за твърде уместно. - скръсти ръце Моника.

Далия се замисли как най-лесно би могла да открадне кристала, но разсея тези мисли. Изглеждаше прекалено тежък, а и нямаше представа за какво точно служи.

- От къде са всичките тези провизии? И какво общо има това с другото село? - Афсол гледа към Гилдерой. 

"- Всичко ще ви кажа. Преди години, селото ни също преминаваше през огромен глад. Тогава взех решение, че няма да позволя нито един жител да загине по този ужасен начин. Случайно попаднах на скитащ се магьосник, който изработи това съоражение за мен. С негова помощ, храната, която успеем да произведем се съхранява тук, така можем да трупаме, ядем, продаваме и изнасяме, което ни носи добри приходи. За съжаление, цената, която трябва да бъде платена за нашето удобство е сурова." - управителят спря да говори."

- Предполагам е свързана с необичайния студ. - повдигна вежди Моника.

- Колко сурова? - присви очи Афсол. 

"- Точно така. - кимна Гилдерой. - Кристалът излъчва студ около себе си, но за да я води до това подземие, извлича топлината от околната земя, следователно селата в близост до нас плащат цената. Златото, което давах на Макзел беше, защото като мой близък приятел, той знаеше за кристала. Не е идеално, но нямах друг избор."

- Това звучи като честна размяна. След като е приемал златото, за да си мълчи, сам си е виновен. - невъзмутимо отвърна Далия. - Изглежда в крайна сметка бях права, хората тук са чисто и просто по-находчиви.

- Прощавайте, но това звучи ужасно. - въздъхна Арус.

- Наистина ли няма никакъв друг начин за справяне с тази ситуация, освен да причините смъртта на жителите на околните села? 

- А защо не сте му давали храна? Хората там мизерстват и гладуват. 

"- Не е толкова просто, господине. Кристалът извлича топлината от земите им, липсващите кервани бяха изпратени от нас натам, но остават блокирани в студовете. Можем да изнасяме свободно към земите на юг, но не и към тези в непосредствена близост до нас и кристала. Ние също сме в неловка ситуация."

- Звучи ми като да сте единствените, които не са в неловка ситуация наоколо. - присви очи Моника.

- Според мен е честно. За разлика от останалите, тук са намерили решение на проблема си. - сви рамене Далия.

- Ако някой е в неловка ситуация, то това са останалите села. - Арус не можеше да повярва, че намери нещо, за което да се съгласи с Моника.