Замъкът на принцеса Серена Калахан

Афсол се настани на едно от свободните места.

- Радвам се, че дойдохте. - усмихна се момичето. Не беше твърде опитна в подобни игри, но бе скалъпила криво-ляво някаква история. - Мисля, че първо трябва да кажете с какви герои ще играете. 

- Това е лесна работа, красавице. Аз смятам да съм бард. - чаровно се усмихна Арус.

- Тоест смяташ да си напълно безполезен. Добре почваме. - хвърли му остър поглед Моника.

- Това изобщо не е така! - размаха пръст пред лицето на лейди Моника търговецът. - Бардовете са известни със своя чар и харизма.

Афсол въздъхна.
- Смятам да съм наемник. 

- И с абсолютната си липса на мозъчни клетки в повечето случаи. Както и да е, аз ще бъда лечител. 

- В такъв случай аз ще бъда крадец. - Далия реши отново да използва тази професия.

Серена изчака останалите да си изберат герои и започна да разказва.
- Добре, слушайте. Малко село в покрайнините на Еритос изпраща писмо, като моли за помощ. Причината е, че хранителните му запаси изчезват,  а последните два кервана с провизии така и не са пристигнали. Служител на кралицата е събрал четирима от най-опитните жители на кралството, вие, да разследвате случая. Още от сега обаче има нередност. Съседно село, което би трябвало да е в същото отчаяно положение, разполага с необяснимо големи запаси от храна. Никой не знае откъде ги получава, а местните отказват да говорят с външни хора.

- Напълно изглежда така, сякаш едното село краде керваните на другото.

- Интересно. - промърмори Арус. - Значи някой със сигурност краде ресурси. Въпросът е как да разберем кой и още по-важно, как да го докажем.

- Отсега мога да кажа, нямам нищо общо с това. Аз не крада провизии. - оправда се Далия.

- Не е ли редно първо да отидем в селото без провизии и да разберем какво точно се случва вътре? - попита Моника. - Може да има ранени, които имат нужда от помощта ми.

- Можете сами да изберете по какъв път да поемете. - обяви им Серена. - Дали да отидете в селото, от което пристига писмото, или директно да отидете при тези, които подозирате.

- Но ние нямаме истински заподозрян. Очевидно е, че нещо се случва, но и аз съм на мнение, че първо трябва да посетим селото, от което идва писмото.

- Какво пък разбира един бард от подобни неща? Вие дори можете ли да четете? - подигра се Моника.

- Как иначе бих могъл да прочета сметката си в таверната? - засмя се Арус. - Разбира се, а и като беден изпълнител, съчувствам на горките хора. Пък и може да има красиви жени в беда в селото, знаем ли?

- Разбира се. - въздъхна Далия и извъртя очи.

- Нека посетим селото. И без това ще трябва да се започне отнякъде.

- Това ли е решението ви? - попита отново Серена.

- Предполагам, че да. Изглежда сме единодушни. Ще отидем в бедното село. - обяви Моника.

- В такъв случай групата пристига в селото, от което пристига писмото. Още щом влизате в пределите му обаче, се натъквате на гневна тълпа, събрала се пред дома на управителя. Те крещят "Върни ни златото и провизиите, нещастник!". 

- Аз ви казах, че не съм аз. - подсмихна се Далия.

- Малко е странно, че за втори път се оправдаваш без дори някой от нас да те е заподозрял. - засмя се Арус. - Гузен - негонен бяга. 

- Няма такова нещо. - невъзмутимо отвърна жената. - Просто се застраховам срещу неверни обвинения.