Замъкът на принцеса Серена Калахан

- Вие просперирате, а останалите постепенно измират. - въздъхна Афсол. - Трагедия. Не може ли да отправите предложение към жителите на селата да дойдат във вашето? Това би било по-справедливо от това да умрат от студ и глад. 

"- А според Вас в това село има ли толкова място, че да побере жителите на останалите? - въздъхна управителят. - Аз мога да Ви отговоря веднага, няма. Кристалът е единственият ни шанс за спасение."

- Предполагам е добър момент да споделим и истинската причина, поради която сме тук. - засмя се Арус, макар и ситуацията никак да не бе забавна. - Получихме писмо в Еритос, жители на съседното село се бяха оплакали от нищетата, в която живеят от известно време. Тук сме, за да разрешим този проблем.

"Значи Макзел все пак ме е предал и се е оплакал? - присви очи Гилдерой."

- Нямаше и следа от него, когато отидохме в селото. - отвърна Арус. - Не мога да потвърдя това. Но така или иначе е без значение.

- А как смятате да разрешим проблема, след като се явява магически кристал? - невярващо попита Моника.

- Очевидно не смятат. Те са добре, защо да решават проблема? 

"- Кристалът е нашият единствен шанс. Без него, нищо не ни гарантира, че няма да ни сполети същата беда като преди. Аз дадох дума пред жителите си, че няма да позволя да гладуват повече!" 

- Всичко това е прекрасно, но не и за горките жители на околните села. - отвърна Арус. - Това нещо може ли да бъде разрушено?

"- Не, моля Ви, премислете! - примоли се Гилдерой. - Не ни отнемайте кристала, без него сме загубени. Ще Ви дам каквото пожелаете да отнесете със себе си, злато, храна, колкото можете да носите."

- Защо ни е да го унищожаваме? Тези хора сами са решили проблемите си, нека и другите се потрудят, вместо да се преструват на жертви и да се оплакват безпричинно. Сами са си виновни. - скръсти ръце Далия.

- По-добре е да унищожите този кристал и заедно с управниците на другите села да решите проблема със студа и глада. Това, което правите не е честно. 

"- Признавам, че не е честно, но е единственият ни шанс за оцеляване. Пък и е твърде късно. Ако го унищожим сега, нашето село просто ще се намери в същите условия като преди, нищо не гарантира и просперитета на останалите. Ако ми позволите да го запазя, поне едно от селата ще се развива добре."

- Продължавам да не съм особено убеден. - отвърна Арус. - Разбира се, че е във Ваш интерес селото, което ще оцелее да е Вашето. Останалите вероятно не гледат на нещата по този начин.

- Особено предвид, че едни от тях изпратиха писмо, молейки за помощ. - добави Моника.

- За сметка на стотици други, които неизменно ще умрат? - вирна вежди Афсол. - Не знам за останалите, аз не съм съгласен. 

- Според мен трябва да забравим за всичко това и да се върнем в Еритос. Не виждам защо да разваляме труда на тези хора.

- Групата е изправена пред сериозна дилема. - намеси се Серена. - Хранилището е пълно с храна, но ако унищожат кристала, повечето от нея ще се развали преди да достигне до всички нуждаещи се, предвид на това, че замръзналите зони ще започнат да се разтапят. Селата ще трябва да открият друг начин за справяне с проблема самостоятелно. От друга страна, ако запазят кристала, всичко ще продължи по старому. Трябва да решат дали да гарантират оцеляването на жителите на едно село, или да изравнят ситуацията за всички.

- Ами ето, според информацията от този човек, не разбирам защо искате да накарате всички да мизерстват, вместо да оставите най-находчивите от тях да се радват на труда си. - скръсти ръце Далия.

- Защото е ужасно, спрямо останалите? А и ако унищожим кристала, ледовете наоколо ще се стопят, всички ще имат равен шанс да се развият заедно. Като лечител не виждам друга възможност.

- Доколкото разбираме, те и преди създаването на този кристал са имали равен шанс, изглежда нещата не са били твърде различни тогава. Единствено едно от селата е проявило находчивост и се е измъкнало от лошата си ситуация. Защо е редно да бъдат наказани за това? 

- Не можеш да наречеш нещо, което помага на едни, а ще доведе до смъртта на други находчивост. Всички останали жители в околните села ще умрат, а тези тук ще живеят за сметка на това. 

- Именно - находчивост. Другите са имали равния шанс да сторят нещо подобно, просто не са го направили, защото са или твърде глупави, или мързеливи. - сви рамене Далия. 

- Добре, стига. - намеси се Арус. - Очевидно е, че няма да се разберем. Защо просто не гласуваме и не сторим това, което повечето от нас смятат за правилно? 

- В такъв случай аз гласувам да унищожим кристала. - отвърна Моника.