Поляната

Халон бе решил, че е време да изпълни условието от събитието. Едната част щеше да му хареса и без това. Докато чакаше Евдемия, елфът береше цветя насред поляната. Букетът започна да придобива шарени цветове. 

Евдемия намираше събитието за леко нелепо, но поне щеше да спечели злато. Елфката вървеше към поляната, не знаейки какво да очаква от тази насилена и нелепа среща. Тя доближи Халон.
- Здрасти. - усмихна се. 

- Здравей, Евдемия. - усмихна се Халон, обръщайки се към нея, след което ѝ подаде букета от диви цветя. - Радвам се, че дойде. 

Евдемия прие букета с хладна усмивка и неволно доближи цветята до носа си. Имаха слаб аромат, не бяха като онези от цветния пазар.
- Красиви са, благодаря. - изрече жената. - Да поостанем за малко. 

Каво доязди с кончо и Курвито и киризиха Курвито плака сълзички че курвата е толкоз патрав минус Каво са изпърдя и са скриха на храсталъка.

Халон кимна и седна на тревата, след което Евдемия го последва. Елфът не каза нищо, смяташе да се наслади на прекрасната гледка - зелена трева и прекрасни цветя насред сняг. 

Евдемия бе вперила поглед в снежните земи по-нагоре, когато до носът ѝ достигна ужасна воня.
- Какво, по дяволите? - изсумтя тя, надявайки се да не е дошла от Халон. 

Халон тежко въздъхна. Разбира се, прекрасният момент доста бързо бе развален. 

Евдемия сбърчи вежди и скептично погледна Халон. Тази въздишка за какво беше?! 

Курвито говори шепнеливо.
- Але Каво тъз курва долна ся на мойта булка ли ше са качва. - попитливо каза Курвито.
- Але Курви сигурно да ве тя е много патрава балтия. - тъжливо каза Каво и пръцка злобиливо.

Евдемия ядно изсумтя. По партитата не обръщаше внимание, пък и там бе доста по-шумно, но сега, когато тишината можеше буквално да се пипне, до ушите на елфката достигнаха неприятните гласове на Каво и проклетия му кон. Тя не бе прочела цялото условие на задачата си.
- Вие пък какво правите там?! - извика княгинята след като се изправи от земята. 

Каво киризи курвата че ги киризи и говори.
- Але курво ко да прайми ве тука си прайм горбетенето ти често ли са явяваш тука ве. - яко и мило каза Каво. 

Халон въздъхна отново и също се изправи. И до тук с твърде хубавото време с Евдемия. 

Елфката изсумтя.
- Често се явявам на погребения. Особено на такива Свине като тебе, ненормалнико! Защо ни следиш? 

Каво са активира ама говори.
- Але курво кой ше та следи тебе ве патрав минус тука сме с Курвито и кончито на въздуховеене ве ти ко са качваш на булката на Курвито пак ве. - зверски каза Каво.

Халон се обърна към Евдемия.
- Появата му е част от задачата. Не прочете ли цялото условие? 

- Честно казано, не. - отвърна Евдемия и отново се обърна към Каво. - Качвам се на майка ти. След като знаем за какво всъщност си тук, няма значение. 

Каво стана крушка ама говори.
- Але курво то я няма ве драконите я избиха ти си много зле ве курво как ше та зимам за булка напрао незнам незнам. - тъжливо каза Каво и плака океани.

Халон се изсмя.
- Никого за нищо няма да взимаш, Каво. Евдемия никога няма да се съгласи да ти стане жена. 

- Ще вземеш, ама в някой друг живот. - изсмя се елфката. 

Каво говори.
- Але булче на Курвито ней тъй ве тя ней жена като хората тяй долен курвотоп само си изкарва гъзарете ейго на и тука е дояздила да си върти гъзарете. - зверски каза Каво и си завъртя чепа на булките на сурата. 

Халон се изсмя.
- Каво, единственият, който си вее, върти и какво ли още не "гъзарете" си ти. Навсякъде се събличаш и показваш колко откачен си! 

- Аз като ти казвам, че тоя постоянно ме бърка със себе си. Пак не си е пил хапчетата, не че някога го е правил. - надсмя се Евдемия. 

Каво си въртя чепа активно и говори.
- Але булче то туй вий ма прайте да е тъй ве. - адски каза Каво.