Dragontale Места за живеене Занъкът на Принц Афсол Фингел

Афсол ce върна при Силиа и Сандреа: И него го болеше от загубата на Розария, замъкът ce оживи, когато тя пристигна но не можеше да си позволи да страда. Някой трябваше да помага на по-малките му брат и сестра да не рухнат съвсем.
- Тя е готова: - изрече принцът: He можем да я погребем по ефоските обичаи, затова Джой и Юн подготвят клада. Сандреа, ако си против, ще разбера-

Сандреа поклати глава
- Има ли значение? Нищо няма да я върне: - отвърна принцът. Да вървим.

Афсол кимна и със Сандреа и Силиа тръгнаха към двора. Кладата беше готова и робите положиха тялото на Розария върху нея.
Да си вземем сбогом c нея. със свито сърце изрече Афсол:
Той пристъпи напред и целуна челото на момиченцето.
Почивай в мир, Розария:

Силиа застана до тялото на Розария и я целуна по челото.
Съжалявам; че ти трябваше да платиш цената за моите грешки: тихо изрече принцесата. Дано почиваш в мир!

Сандреа пристъпи до кладата. Струваше му ce толкова нереално: Само преди дни я доведе, за да ce запознае c близките мУ, а днес я погребваше:
- Някой в Отвъдното ще ce погрижи за теб, Розария: Там ще си живееш безгрижно: - изрече Сандреа и целуна студеното чело на дъщеря си: Почивай в мир, скъпо мое момиче: Принцът ce върна при Афсол и Силиа.

Елвира също излезе на двора, но реши че няма право да ce сбогува c малката Розария Жената остана по-близо до Силиа

Афсол даде знак на Джой и Юн да полеят тялото на Розария c масло. След като робите го сториха, принцът ce обърна към Исай.
Избълвай огън, Исай
Драконът изпълни командата и запали кладата. Пламъците скоро обвиха и тялото на Розария.

Сандреа не издържа повече: Принцът усети как сърцето му ce стяга и постави ръка на гърдите си, след което ce свлече на земята

- Сандреа: - извика Афсол:
Той приклекна до брат си и провери пулсът му, който отслабваше:
- Силиа, върви за Огърлицата: - извика Афсол, но Силиа не помръдна: Силиа! He мога да погреба и него днес!

Ще я донеса изрече Елвира: Маркизата изтича вътре и ce върна във всекидневната: Потърси огърлицата и я забеляза на канапето, след което я взе и изтича навън: Тя ce доближи до Афсол и му подаде бижуто. Какво му стана?

He съм напълно убеден, но може и да е получил сърдечен удар:
Афсол остави Огърлицата върху Сандреа и слава богу; камъните засияха . Щеше да ce оправи:

Сандреа отвори очи и забеляза горящата клада.
- He e било кошмар: - изрече принцът

He поклати глава Афсол
Принцът прегърна брат си и го окуражи да излее мъката си. Сандреа ce пречупи и заплака като малко дете в ръцете на брат си.

Силиа отново заплака макар и да й повтаряха, че тя няма вина, принцесата знаеше; че най-големият виновник за нещастията на най- близките й e тя- Никога нямаше да може да погледне Сандреа отново:

Елвира не можеше още да повярва. Конър беше неземен изрод Жената силно ce надяваше този нещастник да умре в адски мъки.

Афсол ce отпусна върху канапето изморен. Отне му доста време да накара Силиа и Сандреа да хапнат нещо и да ce опитат да поспят. Разбираше и двамата, но заради тях; трябваше да ce държи. He можеше да си позволи да рухне, инак те никога нямаше да ce съвземат.

- Как си? - изрече Елвира отиде до всекидневната тя и приближи Афсол. и въздъхна

Афсол си пое дълбоко въздух.
Нямах време дори дъх да си поема отвърна той. Двамата изобщо не изглеждат добре, не знам какво да ги правя:

He съм изживяла Елвира седна до Афсол и тежко въздъхна: подобно нещо, но съм сигурна, че е тежко и травмиращо Защо не ги заведеш при Матилда утре? Сандреа ще има нужда:

- Ще ги заведа, но трудно ще ce съвземат . - изрече Афсол: Знам, че Конър е пълен изрод, но дете? Защо ще нараняваш дете?
Принцът облегна глава върху Елвира. Беше човек; не беше изкован от камък: Беше му трудно да бъде силен за Силиа и Сандреа.