Dragontale Места за живеене Занъкът на Барон Конър Слотър Барон Блейд Слотър

Сандреа пристъпи към Афсол и Конър и отмести брат си от негодника. Принцът удари Конър c юмрук в лицето, след което го удари още няколко пъти и го повали на земята. Какво правим тук ли?! кресна Сандреа. Смееш да заплашваш Силиа и дъщеря ми, така ли? Смяташ; че това ще ти ce размине; така ли?
Сандреа продължи да налага Конър c юмруци в лицето. Счупи му челюстта, но не спря до там. Щеше да направи лицето му на каша:

Афсол помогна на Сандреа и заби по една кама дланите на Конър, сетне ce отдръпна и остави брат си да си излее гнева върху това нищожество:
- Имай късмета наистина да нараниш отново Силиа или да посегнеш на племенницата ми, този път ще останеш без глава! - извика Афсол:

Конър искаше да каже нещо; ама не можеше Челюстта го болеше; а тоз маркуч не спираше да го удря. "Ще видите вие; шибаняци, Силиа ще си бъде моя!", мислеше си тъмния елФ

Сандреа спря да налага нещастника и извади от джоба на панталона си шишенцето, което беше взел със себе си. Отвори устата на Конър и изсипа съдържанието в гърлото му: Това, боклук скапан, ще те кротне за малко. Или пък не: изсмя ce принцът: Смятах да Го ползвам за много по-важни цели, но уви: Радвай ce, няколко дни ще умираш за мъжки ласки, изрод мръсен:
Сандреа ce изправи и € всичка сила стъпи върху сла бините на Конър, сетне започна да трие обувката си в тях. Той ce върна при Афсол.
- Да ce махаме: - изрече и ce обърна към лежащия на земята тъмен елф: Вземи си поука, защото ако докоснеш и € пръст дъщеря ми, толкова ще ти e!

Афсол кимна и нареди на драконите си да прекратят замъка. Той, Сандреа и драконите си тръгнаха, оставяйки Конър и робините му сред пламтящи отломки.

Конър едва дишаше Тез шибаняци не бяха познали. Тъмния елф едва говореше
Маидо, ела тука ма. едва му ca разбираше
Робинята ca доближи до господаря си.
Ко искаш ве? Ко пак прайш? Глей ся Kо стана заради тебе изсумтя шибаната кучка. Ко искаш?
- Махни тез ками и намери лунен прашец: - отвърна Конър:
He та разбрах:
- Махни камите ма: - извика Конър и мигом съжали; ЩОТО челюстта Го заболя още повече. Намери лунен прашец:
Маида изсумтя и тръгна да търси лунен прашец: Tо въобще беше ли останал из двора? Тоз постоянно го ползваше; за да си оправя раните: Конър извика Лаура
Ти ми намери кристалите и върви при вещицата за кристал за телепортация неразбираемо каза Конър
Нищо не разбрах: намуси ce Лаура.
Казах да ми земеш кристал за телепортиране; кучко тъпа извика тъмния елф и челюстта му още повече го заболя. Ще ви пречукам само да ca опрая
Лаура въздъхна и тръгна да търси кристали. Дано да успееше да намери някви сред тез останки.

Конър извика Амбър:
Измислих как ше вземем тъпото лапенце на оня маркуч.
За кво ти е тя?
Амбър въздъхна. кажеш че си новата робиня на жена За да ce научи тъпата мръсница; че няма да толерирам поведението и. ми и ше помолиш да ти извика Конър. дадат лапенцето за да го заведеш при нея за няколко дни: Ще идеш д0 замъка на тоз шибаняк Афсол и ще ce надяваме; че някой който не те е виждал ще отвори. Ще А ако ме познаят?
- Ще си тръгнеш. - отвърна Конър: АЙ отивай
Дракона кимна и тръгна:

Амбър доди c момиченцето в замъка на Конър: Тя застана пред него.
Ето я

Розария ce стресна и започна да плаче:
- Къде е леля? - попита момиченцето. Беше я страх:

Конър ca изсмя и пристъпи към тъпото лапенце:
- Леля ти няма да дойде, но ти ще идеш при нея. Как; още не знам. - отвърна тъмния елф. И млъквай, ЩОто ще видиш. И ти като леля си не спираш да цивриш:

Розария по-силно заплака. Този непознат мъж я плашеше много:
Искам да ce върна вкъщи.

Конър почна да ca изнервя. Детския плач го изнервяше ужасно
Казах ли ти да спреш да ревеш ма? кресна тъмния елФ и зашлеви лапенцето без да ce съобразява; че удря дете:
Тъз падна на земята и тъмния елф изсумтя: Маида дочула някви детски плач дойде да види ко става-
Иииии; ко си напрайл ве? Кво e тва дете?
- Племенницата на шибаната мръсница. - отвърна Конър:
- Аве ти луд ли си ве? - извика Маида. Онъз лудата пак ше дойде и ще тоя път не знам ко ще ни напраят вече. Връщай тва дете; то нищо не напрайло.
- Млъквай ма. - извика Конър и ce обърна към лапенцето, което още ревеше: Ти няма ли да млъкнеш вече?

Искам вкъщи. още по-силно заплака Розария: Върнете ме вкъщи.

Няма да стане; тъпачке: Ти ще отнесеш наказанието задето тъпата ти леля продължава да ми ce прай на интересна. кресна Конър:
Писна му да слуша рева на тва лапенце и и удари силно главата в пода. Лапенцето най-сетне млъкна
- Ти наистина СИ полудял: Знайш ли кво ще стане ся ве? - извика Маида
Конър ca обърна към шибаната кучка и я зашлеви.
- He ме интересува Жена ми ще ce научи; че няма право да ходи при оня шибан дългуч. - извика Конър. Извикай онъз тъпачка Лаура и ми донеси камъка за телепортиране:
Маида изсумтя и отиде да изпълни исканото. Лаура ca появи заедно € камъка. Робинята ca ужаси; когато видя дете в безсъзнание на пода.
Ко си напрайл?
Отмъщавам си; кучко тъпа; на кво ти прилича? Ай вдигай тва тъпо лапенце и да тръгваме:
Лаура взе детето ръце Конър ги телепортира във вилата си.

С господаря Каанор дойдохме до дома на Конър. Той не почука на вратата; а направо влезе вътре.
Няма да ce зарадва.

- Bce едно: - изрече незаинтересовано Каанор. Конър; къде си?

Конър и Лаура ca бяха прибрали още снощи. Тъмния елф ce учуди; когато чу тоз шибан глас. Тва беше само шибания му баща: Барона отиде да зиди ко става и забеляза баща си заедно C оня новия дето ce появи преди няколко дена.
Ти ко прайш тука ве? Как въобще дойде?

Дойдох. Навсякъде говорят за теб и зверствата; които вършиш срещу живущите тук. кресна Каанор. Направи ме за смях и реших да дойда да те видя

Конър скръсти ръце
Хубу видя ма, ся може да ca махаш:

Каанор поклати глава.
Hе. Дойдох да ce уверя; че ще ce кротнеш и знам как да го постигна. усмихна ce тъмният елф. Ще ce омъжиш за Блейд.