Dragontale Жилища на заможни поданици Къщата на Аpyc

Силиа изскимтя: Носът я болеше и от него ce стече кръв, но все още не беше счупен.
He съм ти съпруга! изсъска Силиа: Пусни ме веднага:

Точно такваз си, Стига си ca прайла.
Конър изблъска Силиа грубо в стената и продължи силно да я стиска за косата. Стисна бузите и и доближи устни до ухото и:
Много хубава племенничка имаш: изсмя ce Конър и тона му стана заплашителен. Давам ти три дена да ce върнеш доброволно при мене; иначе ще го погребвате тва дете Малка e за вкуса ми; ама може и да напрая изключение и да и покажа квО е да бъде c мъж преди да напусне тоя свят. Нa парчета ше ви я пратя; имай късмета да не дойдеш.
Конър пусна Силиа и тръгна към вилата СИ.

Лицето на Силиа изгуби цвета СИ Думите на Конър ce повтаряха в съзнанието ₽ и стомахът й ce преобърна. Принцесата ce преви и повърна на тревата, след което ce прибра вътре: От очите й ce стичаха сълзи, не можеше да повярва че Конър би стигнал до там да нарани беззащитно и невинно дете:

Далия чу шум и излезе да провери какво става. He намери никого, но стъпи в нечие повръщано и изпищя от погнуса: Веднага извика две от робините и им нареди да изчистят . Кой ли би могъл да стори това, освен тъпата пикла?! ядно измрънка жената, чистейки обувките си. Ще я науча аз нея!
Тя отиде и започна да блъска по вратата на стаята на Силиа-
Отваряй, долна пикло!

Hа Силиа изобщо не й ce занимаваше и с тая злобарка. Принцесата си пое дъх и избърса сълзите си: Отвори вратата:
Казвай по-бързо какво искаш и ce махай:

Далия изгледа пиклата, както винаги, изглеждаше ужасно, сякаш някой я беше бил:
Аз какво искам?! стана, напила си ce от самосъжаление и не ти гневно попита жената: e понесло ли? Искам поне веднъж да ехидно ce подсмихна жената. си възпитана; но уви, вече не тая надежди че e възможно Как смееш да цапаш входа c повърнята си? Какво

Силиа едва ce сдържа да не я зашлеви.
He пия, кучко тъпа. Ако си приключила ce омитай. И добре, следващият път ще знам да повърна пред вратата на стаята ти: саркастично отвърна Силиа

Далия изпищя от гняв
Ако сториш нещо подобно, не ме интересува мнението на Арус, лично аз ще те изхвърля на улицата като мръсното животно, което си. гневно отвърна жената: Това да не ce повтаря, защото ще видиш! закани ce тя:

- Изобщо не ми до тебе и злобата ти. Разкарай ce: - процеди през зъби Силиа
Страхуваше ce, че накрая щеше да си излее гнева върху Далия:

Далия скръсти ръце:
- Изобщо не ме интересува до какво ти е, тъпа пикло. Научи ce да ce държиш нормално и няма да имаме поводи да си говорим. He съм ни най-малко виновна, че си хваната Oт гората, очевидно: - изсумтя Далия и си тръгна, затръшвайки вратата на стаята на Силиа в лицето й

- Тъпа крава: - изсумтя Силиа и заключи вратата си. Писна й да ce занимава с тая змия

Конър доди до имението на папура мошеник и остай тялото на лапенцето пред вратата. Бележката остай върху корема и и я затисна с едната и ръка; след което си тръгна. Hа бележката пишеше Ем не умря по начина; по който исках; съпруго. Кой да предположи; че била алергична към ядки. He ce тревожи жено; не успя да разбере кво е да е c мъж. И ce радвай; че не я накълцах на парчета; както ce канех.

Далия най-с сегне успя да ce прибере- Жената беше изключително гневна но преди да отвори, забеляза мъртво тяло пред прага. Далия изпищя от погнуса и ce дръпна назад, за нейно съжаление обаче виковете й не привлякоха вниманието от постъпката на долния слуга и щеше да му даде да разбере, щом го срещнеше на Тя стигна до входната врата, никой OТ слугите в имението. Жената бавно ce приближи, когато видя и бележката върху трупа на момиченцето. С огромно усилие, стараейки ce пръстите й да не докосват тялото, тя хвана нокти бележката ce зачете, a изражението и преминаваше във все по-гневно: След като прочете бележката, тя я взе със себе си и прескочи трупа c огромна погнуса , след което изтича в имението и побърза да отиде до стаята на пиклата. Далия започна да блъска по вратата.

Силиа отиде да отвори и въздъхна, когато видя Далия:
Какво искаш пак?

Далия все още беше пребледняла от уплаха Излизай бързо навън. Онзи твой тъмен елф съвсем прекали c простотиите! и погнуса: почти изкрещя Далия и връчи бележката ръцете на Силиа: He знам как ще ce разправяш c него, но това минава всякакви граници:

Силиа прочете бележката и ce ужаси. Надяваше ce да не е истина. Принцесата последва Далия, надявайки св нищо от това да не е истина, не можеше да e:

- Далия излезе пак навън c пиклата. He й ce искаше да гледа отново този труп, но изглежда нямаше избор, останалите бяха решили точно сега да ce запилеят някъде. He знам какво си мисли този малоумник; явно вече и на деца посяга, за да ти ce прави на интересен: Къде ги намираш тези луди, просто отвЪД мен: - изсумтя жената:

Силиа не можа да повярва на гледката пред очите си. He беше докоснала тялото на Розария, но побърза да отиде и да вземе Огърлицата. Върна ce и приклекна до тялото на племенницата си- Сложи бижуто на шията на детето, но камъните не засияха Раните й не започнаха да ce лекуват: Нищо не ce получаваше:
- He; не, нe! - извика Силиа, сетне обгърна тялото на Розария и заплака c глас: Това не можеше да й ce случва:

Далия не разбираше защо пиклата реагира така. Да не би да имаше тайна дъщеря, която този тъмен елф да e открил?!
- Няма смисъл: - изрече тя: Момичето беше мъртво още, когато дойдох:

Силиа продължи да плаче и да стиска тялото на Розария; сякаш можеше да ce върне:
- Как ще кажа . на Сандреа за това? - продължи да плаче Силиа Как ще му я върна така?