Стаята на Крисчън

След като кораб така и не бе дошъл да ги прибере, Крисчън, Беатрис и Далия продължаваха да обитават наетите си стаи в еритоската странноприемница. Мъжът беше чул за събиране, което Катрин организира, надяваше се да има шанс Арус да се е усетил за липсата им и да реши да го посети, за да успеят най-сетне да се приберат.

Беатрис почука на вратата на стаята на приятеля на Арус и зачака да ѝ отвори.

Крисчън отвори вратата и наклони въпросително глава.
- Случило ли се е нещо? - попита той.

- Не. - отвърна жената. - Може ли да вляза?

- Разбира се. - отвърна Крисчън, отмествайки се от прага, за да позволи на жената да влезе в стаята.

Беатрис се огледа. Стаята на Крисчън беше в същото окаяно състояние, като нейната. Това кралство Еритос съвсем ли нямаше ресурси?!
- Изглежда сякаш познаваш това място по-добре от мен и Далия. Няма ли някакъв друг начин да се приберем обратно в Кросфайър Муунлайт? Колко още ще трябва да чакаме кораба на Арус?

Крисчън въздъхна.
- Ако ми беше известен алтернативен транспорт, отдавна щяхме да сме се възползвали от знанията ми. - засмя се той. - Кой знае? Или изобщо не е разбрал, че ни няма, или е решил да ни скрои номер, познавайки го, вероятно е второто.

- Не разбирам защо се държи така с нас. - изсумтя Беатрис. - Както не разбирам и защо ти се държиш лошо с онази червенокоса жена, Лилит.

Тъмнокосият мъж се изсмя с глас.
- Лилит? Уверявам те, тя си го заслужава, даже намирам поведението си за твърде сдържано, що се отнася до нея.

- Защо? Направила ли е нещо? Досега се е държала единствено мило с мен, имам ли повод да се притеснявам?

- Единствените ти поводи за притеснение биха се появили ако вложиш прекалено много доверие в Лилит. - подигравателно отвърна Крисчън. - Опасявам се, че тя не е с всичкия си, за съжаление.

Беатрис ядно въздъхна.
- Ако тази Лилит не е с всичкия си, какво за онзи мъж с коня? Всички в Еритос ли страдат от подобни ментални проблеми? Предполагам че това прави бедността с хората... - продължи тя.

- Проблемите на Лилит и коняря Каво са от... различно естество. - отвърна той. - Макар че... може би не са толкова различни един от друг, сега като се замисля.

- Лилит искаше да знае защо не желаеш да спиш с нея. - отвърна Беатрис. - Не, че е изобщо моя работа. Ако наистина е толкова луда, колкото твърдиш, разбирам.

- Менталните ѝ проблеми доста допринасят за това да не се чувствам особено в настроение за подобни срещи с нея. Жалко, едно време смятах, че има потенциал, но уви. - продължи да се подиграва той.

- Ще иска да ѝ кажа какво си отговорил. Съжалявам, но не мога да отвърна "не желае, защото си луда". - отвърна Беатрис.

- Дори и да е самата истина? - през смях отвърна мъжът.

- Невъзпитано е. - сухо отвърна тя. - А и според моите наблюдения, не изглежда толкова зле.

- Външният ѝ вид няма нищо общо с това, опасявам се, че просто не я познаваш достатъчно добре.

- Добре. - победено въздъхна Беатрис. - Ще внимавам с нея. Последното, от което имам нужда е още един Пейтън.