Стаята на Крисчън

- Ако грешиш обаче, аз ще съм този, чиято репутация никога няма да получи шанс за съживяване. - продължи да се смее наемният убиец.

- Довери ми се, нищо такова няма да се случи. Аз ще съм там също, все пак не бих могла да пропусна това. Моля те, ще направя каквото кажеш след това, не ме интересува какво ще поискаш. - примоли се жената.

Крисчън въздъхна.
- Кога е този прием? Ако е днес, опасявам се, че прибирането ни в Кросфайър Муунлайт ще бъде по-голям проблем. - отвърна той, най-сетне успявайки да овладее смеха си.

- Не е днес, не се тревожи. След около седмица е, ще имаме доста време. Щом ме питаш, означава ли че ще ми помогнеш? - с надежда в гласа попита жената.

- Ще помисля. - отсече Крисчън. - Разбира се, ако предположим че Арус ще се смили над нас и ще ни прибере до седмица.

- Ще ни прибере, не би ни оставил тук. А и онази Лилит ще му каже, нали сега и тя живее там и иска да спи с теб все пак. - засмя се жената. - Няма да съжаляваш, ако ми помогнеш! Обещавам ти!

- Имам известни съмнения относно това, но ще те уведомя, ако реша да рискувам репутацията и вероятно костите си в това "приключение". - засмя се Крисчън.

- Помисли си. Както казах, ще направя каквото пожелаеш, без значение как ще мине. - отвърна жената, след което излезе от стаята на Крисчън, затваряйки вратата след себе си.

Крисчън се изсмя подир Беатрис. От една страна, лорд Клемингс наистина заслужаваше това, особено след като подозираше че вероятно Беатрис не е единствената дама, получила подобно отвратително отношение от него. От друга обаче, лейди Кнов и уменията ѝ да удря никак не бяха за подценяване. На младини жената все пак бе служила в армията на кралството.