Стаята на Крисчън

- Съжалявам. Не звучи като приятна ситуация. - сви устни наемният убиец.

- Пейтън е идиот, но както може би всички сте видяли, не може да стори нищо-никому, освен да говори. Така или иначе ако продължи, всички ще разберат за проблема му, щом държи да се държи по такъв нелеп начин. - невъзмутимо отвърна Беатрис.

- Опасявам се, че нямам честта да познавам семейството му. Предполагам също са влиятелни? Не си спомням да са били клиенти на Арус досега.

- То една чест... - засмя се подигравателно жената. - Богати са, това е сигурно, вероятно петдесетте милиона, които откраднах не са били всичко, което чичо му притежава. А и така или иначе се наложи да ги върна. - изсумтя Беатрис.

- Въпреки това, поведението на лорд Клемингс е възмутително. - отвърна Крисчън. - Никой не бива да си позволява да се държи по такъв грозен начин с една дама.

- Уви, държи се, както виждаш. - изсумтя Беатрис. - Но няма значение, измислила съм нещо, с което ще си го получи веднъж-завинаги! - казвайки това, очите на младата жена сякаш заблестяха от радост.

- Не че е моя работа, но все пак сигурна ли си, че е добра идея? Този път се отърва леко. - засмя се той.

- Леко? Да бъда прислужница за неопределено време при търговец на роби е леко? Прислужница? - повиши тон Беатрис. - Това беше най-унизителното нещо, което се е налагало да върша!

- Всички в имението добре знаем, че дори не го вършиш... - през смях отвърна мъжът. - Не се тревожи относно златото.

- Не съм се разтревожила. - скръсти ръце жената. - Разбира се, че не бих го вършила, аз съм дъщеря на благородници, а не чистачка! Пейтън скъпо ще ми плати, не стига че разпространи слухове за мен в цялото кралство, не стига че е психично болен, ами накрая аз бях тази, която получи наказание от цялата работа.

- Колкото и да съчувствам на премеждията ти, все пак сигурна ли си, че няма да се повторят? - попита мъжът.

- Затова съм дошла, какво иска онази Лилит да прави с теб не ме интересуваше особено така или иначе. Имам нужда от услуга.

- Винаги можеш да помолиш Арус. Моята мисия в живота е да не го правя по-лесен за приятелките на Лилит. - подигра се Крисчън.

Беатрис извъртя очи.
- Не съм приятелка с тази жена, както казах, тя няма нищо общо с плана ми, дори предпочитам да не се меси в него. Не мога да помоля Арус, прекалено много хора в Кросфайър Муунлайт го познават.

- Достатъчен брой хора в кралството познават и мен. - Крисчън повдигна вежда. - Все пак, какво точно искаш да се направи? Бих приел да убия Пейтън Клемингс, все пак това е работата ми.

- Страхотно! Само че няма как да стане. - намуси се Беатрис. - Семейството му е прекалено богато, а аз ще съм единствената с мотив, колкото и да не желая да бъда прислужница, още по-малко желая да бъда затворница. Не ми се обиждай, но ти си просто слуга на Арус, дори и някой да те разпознае, няма да има особено значение. Искам да отидеш на един прием в лятната градина на лейди Кнов и да злепоставиш глупака. Не ме интересува как ще го направиш, нито какво ще кажеш.

Крисчън не успя да сдържи смеха си.
- Съжалявам, но защо бих приел да участвам в това? - продължи да се смее той. - Лейди Кнов е известна с отвратителния си характер, нима не си чувала за слуховете относно какво върши с бастуна си по тези, които не хареса? Ако отида и се държа неуважително срещу някой от гостите ѝ, най-много да стана личен потърпевш.

Беатрис въздъхна, сетне изражението ѝ придоби умолителен вид.
- Моля те, не мога да накарам Арус, има голям шанс да са приятели. Едва ли някой от тези хора в Еритос ще се съгласи да го стори също така. А и ти си млад и красив, лейди Кнов ще ти прости. Ако подходиш хитро, Пейтън ще се изложи много повече от теб, виждал си го какъв е.

- Благодаря за комплимента, но лейди Кнов е на седемседет години, ако паметта не ме лъже. Може би би могла да помолиш коняря Каво? Той ще спретне цирк, достоен за награждаване с медал, далеч от моите скромни възможности. - Крисчън почти се превиваше от смях.

- Няма да се получи. Макар и вероятно да травмира идиота Пейтън, всички просто ще решат, че е жертва на някакъв луд. Не съм сигурна и дали няма да са прави. Умолявам те, ти би се справил перфектно, ще е лесна работа, Пейтън ще изгуби контрол над емоциите си бързо и сам ще покаже истинската си същност.