Силиа все пак реши да пробва със странното изнудване. Тя бе написала бележка с друг почерк и малко правописни грешки, за да не заподозрат, че е тя. Беше изпратила писмото с пратеник. То бе адресирано до Силас и в него пишеше:
"Силиа Фингел ще ознае за онува, което сте сторили. По-добре си презнайте сами, за да ви бъдът простени грежките по-лесно."
Замъкът на Афсол Фингел
Силиа Фингел
Принцеса
Постове5380
Кристали3 075
Ниво184
Опит11 310 / 18 400
НР дракон18 400
Атаки
Раздиране - 1105 щета<br>Бълване на огън - 1120 щета<br>Бълване на отрова - 1110 щета<br>Капан - 2475 щета<br>Дъжд от кости - 2375 щета<br>Костни сталагмити - 1320 щета<br>Гняв (845 щета за 5 рунда)<br>Костен щит (щит 5 атаки)<br>Специални атаки на Клеодора:<br>Крясък - 2925 щета<br>Черешов цвят - 3625 щета
Оръжия
Отровен кинжал - 200 щета<br>Диамантен кинжал - 300 щета<br>Вериги - 1500 щета<br>Отровни шипове - 2000 щета
Силас излезе отвън тъкмо навреме да се засече с пратеника. Той му предаде писмото и мъжът се учуди. Не очакваше нищо от никого. Той благодари и пратеникът замина, а Силас отвори писмото. Лицето му пребледня, когато прочете бележката. Това беше повече от ужасно. Нямаше представа какво да направи, но не можеше да допусне тази да научи истината, това щеше да е краят за него и Аша. Той отиде да се преоблече, след което реши да открадне камъка за телепортация на Афсол.
- Жалко, че все пак така трябваше да се стекат нещата. - въздъхна принцът.
- Жалко, че все пак така трябваше да се стекат нещата. - въздъхна принцът.
Силас се прибра и веднага отиде да се измие и преоблече. Трябваше да унищожи дрехите си. Той влезе в банята и се стресна, когато Аша се появи на вратата.
- Защо не чукаш, тъпачке?
- Защо не чукаш, тъпачке?
Силас въздъхна и продължи да търка ръцете си.
- Някой ми изпрати бележка, че Силиа ще узнае за нещата, които направихме. - отвърна той на милбърнски. - Трябваше да я убия.
- Някой ми изпрати бележка, че Силиа ще узнае за нещата, които направихме. - отвърна той на милбърнски. - Трябваше да я убия.
Очите на Аша се разшириха от страх.
- Какво? - гласът ѝ едва излезе. Тя се опита да се овладее. - Какво си направил, по дяволите?
- Какво? - гласът ѝ едва излезе. Тя се опита да се овладее. - Какво си направил, по дяволите?
- Каквото чу. - изсумтя мъжът. - Нямаше как да я оставя жива. Истината не бива да излиза наяве. Тя е във влошени отношения с всички, никой няма да задава въпроси.
- Тя има братя и влиятелни приятели. Мислиш ли, че наистина на абсолютно никой няма да му пука? - Аша прокара ръка по лицето си. - Това вече е много опасно. Какво ще правиш, ако решат да изпратят истината на братята ѝ? И тях ли ще убиеш?
Силас чак сега си даде сметка за това. За смъртта на Силиа щяха да разберат скоро, а онези които го изнудваха можеха да насочат вниманието си към братята ѝ.
- Ако трябва и тях ще убия. Афсол можем да го убием още тази вечер.
- Ако трябва и тях ще убия. Афсол можем да го убием още тази вечер.
- Не можеш да убиеш всички. Ако те умрат, друг ще получи информацията. И пак теб ще обвинят. - Аша поклати глава. - Трябва да избягаме от тук. Това излезе извън всякакви граници.
Влез, за да отговориш.


