Замъкът на Афсол Фингел

Сандреа кимна и допи уискито си.
- Дано само го приемат без много драми. - въздъхна той и реши да си ляга. 

Афсол въздъхна. Наистина не знаеше на какво да се надява. 

Разносвач бе дошъл да остави бележката от Елвира.

"Трябва да говоря с теб, Афсол. Ела във вилата ми.
- Елвира"

Джой отнесе бележката до Афсол и той я прочете, след което се подсмихна. Изглежда Елвира отново искаше да си играят. Нямаше нищо против. Той хвърли бележката в огнището, след което излезе. 

Сандреа забеляза Афсол навън. Брат му пиеше уиски на беседката и изглеждаше странно щастлив.
- Пиян ли си? - попита той, след което седна срещу него.

- Не. - отвърна Афсол на ефоски. Притесняваше се, че дори и тревата може да има уши. - Щастлив съм. 

Сандреа въздъхна.
- Странно. Не съм те чувал да казваш това, откакто Аша влезе в животите ни. Какво става? 

Афсол си пое дъх. 
- Поздравления, ще ставаш чичо. 

Сандреа се изненада.
- Аша е бременна? 

- Моля?
Афсол разбра как звучат думите му и въздъхна.
- Не, ако тя беше бременна щеше да ставаш баща... и чичо по други причини. - махна с ръка принцът. - Елвира е бременна. 

Сандреа беше още по-изненадан.
- Виж ти. И в най-смелите си мечти не бих предположил, че нещо подобно ще се случи между вас. - отвърна принцът. - Поздравления! Сигурен ли си, че е твое? 

- Да. Тя потвърди. - отвърна Афсол. - Не знам още как да го приема. Много е странно. 

- Сякаш ти е за пръв път. - засмя се Сандреа. - Обаче... има пречки, наясно ли си? Аша е в картинката. 

- Знам. И именно заради това ви давам още месец, след което ще изпратя писмо до баща ѝ, че искам да разтрогнем брака си. И без това изглежда няма изгледи да се получи. - въздъхна принцът. - Искам да бъде до Елвира през този период. Още е рано, но скоро започват съществени неща и не желая тя да е сама. 

- Трябва да кажеш на Аша защо го правиш, макар и да не ти харесва. - въздъхна Сандреа. - А Силиа? Ти си решил, че не е част от семейството, но тя има отношения с Елвира, ще е леля на бебето. 

Афсол се намръщи и отпи от уискито си.
- Няма нужда Аша да знае реалната причина. Това, че не може да забременее е достатъчно важна причина да не търпя това повече. - отвърна принцът. - И не споменавай Силиа. Елвира я игнорира, това е добре. Няма да ѝ позволя да е в живота на детето ми. Не желая хора като нея около нас. 

- Тя ни е сестра. Може и да си я отписал, но бебето няма вина. То ще реши дали иска леля си в живота си или не. 

- Докато стане достатъчно голямо, че да реши дали тя може да е в живота му, тя сигурно ще е предозирала и умряла някъде. - изсумтя Афсол. - Не я намесвай, изобщо даже. И също така, не казвай на никого. 

- Разбира се. Не съм клюкарка. Вие ще решите кога да кажете на всички. - отвърна Сандреа. - Обаче не си прав за Силиа. 
Принцът реши да се оттегли. Надяваше се всичко да се нареди в положителна посока. Бебето не заслужаваше да расте между влошени отношения. 

Афсол въздъхна. Изобщо нямаше над какво да размишлява. Силиа щеше да види това дете само през трупа му.