Замъкът на Афсол Фингел

Аша започна да се гърчи под Силас, опитвайки се да се освободи.
- Не може да правиш това. Нека първо се уверим, че съм забременяла, тогава ще правиш каквото искаш. Не го прави сега. 

- Не ме интересува, Аша! Твърде дълго те слушах и се съобразявах с теб. Крайно време е да сложа край на това!
С един силен тласък, Силас проникна в Аша. Влагалището ѝ беше превъзходно тясно, което си беше учудващо предвид колко често си лягаше със Сандреа. Принцът се движеше с бързи тласъци в нея, наслаждавайки се на всяка една секунда и горещината на вътрешността ѝ. 

Аша изпищя от внезапната болка и сълзи бликнаха в очите ѝ. Как смееше Силас да се държи така с нея? Не трябваше да правят това.
- Спри преди да е станало твърде късно! - изхлипа тя. 

- Мълчи, нещастнице! - изсумтя Силас.
Той излезе от нея и побърза да я обърне на четири крака. Отново проникна в нея и продължи все така бързо да се движи в нея. Това беше много по-добре от задника ѝ. Той я стисна за ханша и последните му тласъци бяха груби, къси и дълбоки. Накрая се стегна и свърши в нея. 

Аша бе стиснала чаршафа с ръце. Силас беше прекалил и за пореден път си бе позволил да се държи с нея така, сякаш е Ейда. След като излезе от нея, Аша побърза да се обърне и да го зашлеви.
- Ти си се побъркал! - извика тя, очите ѝ бяха пълни със сълзи. - Твърде често взе да си позволяваш да ме насилваш! 

Силас протегна ръка и я стисна за врата, сетне я придърпа към себе си.
- Ти си моя и изглежда забравяш това. - изсъска той. - Припомням ти от време на време къде ти е мястото. Не си мисли, че в Милбърн ще толерирам отказите ти.
Той я пусна и стана, за да облече дрехите си. 
- Върви се почисти или каквото ще правиш. След малко ще донеса отварата против забременяване. 

Аша изсумтя и отиде в банята. Силиа я нямаше, Ейда я нямаше, сега тя ли щеше да бъде обект на тормоза му? Жената ядно избърса сълзите си. Нямаше представа как да постъпи. 

Елвира бе изпратила бележка в дома на Афсол.

"Имам нужда от малко помощ във вилата си.
- Елвира"

Мей Ан и Афсол се върнаха до замъка и драконът влетя като буреносен облак вътре. Принцът тежко въздъхна, когато отвътре се разнесе звук от трошене на неща и нечие пищене. Той забеляза някакво парче хартия на земята и го вдигна, след което го прочете. Елвира имаше нужда от помощ? Принцът се притесни, надяваше се да не е нищо сериозно. 

Джой се прибра и отиде да скрие опакованото нещо от Ейда в стаята си. Всеки ден ходеше до замъка или вилата на принцеса Силиа, но тя никога не беше там. Робинята нямаше и представа кого да пита, Ейда имаше ясни инструкции да даде нещото само и единствено на принцесата. Щеше да я намери някой ден.

Силас тъкмо бе решил да изчука Аша, когато забеляза, че Сандреа влиза в стаята ѝ. Мъжът изсумтя и реши да се самозадоволи, докато гледаше илюстрациите със Силиа. Понякога съжаляваше, че я бяха натопили. Ако не беше станало това, тя щеше да му е под ръка винаги и никой нямаше да може да го спре да се забавлява с нея. Той влезе в стаята си и отвори гардероба си, след което отвори куфара, в който криеше кутията с илюстрациите. Очите му се разшириха, когато не ги намери. Къде бяха? Не помнеше скоро да ги е вадил. Той започна да рови из нещата си, но не виждаше кутията. Накрая започна да изважда всяка вещ от гардероба и да я захвърля нанякъде. Нямаше ги. Силас отиде да провери и чекмеджетата на писалището си. Там също ги нямаше. Принцът гневно удари по бюрото. Къде бяха? Кой можеше да ги вземе? Той стана и излезе, след което се отправи към стаята на Ейда. Вещите на проклетницата още не бяха събрани, а трябваше, нали уж си беше заминала. Силас започна да рови из тях, създавайки един хаос от разпиляни дрехи и други неща, но нищо не намери. Това беше лошо, много лошо. Трябваше да попита Аша. Да имаше късмета да ги беше взела. Той излезе от стаята на Ейда и я заключи обратно, след което се отправи към тази на Аша. Сандреа беше излязъл. Силас побърза да се вмъкне вътре, Аша наместваше роклята си. Той се приближи и я стисна за бузите.
- Казвай къде са, защото заклевам се, ще те пребия. - изсъска.

Аша не разбираше за какво говори Силас.
- Какво има? - едва изрече тя и стисна очи от болка.

Силас изсумтя и пусна Аша.
- Илюстрациите със Силиа. - изсъска той. - Къде са? Защо въобще си ги взела?

Аша премигна няколко пъти.
- Илюстрациите? Дори не съм ги виждала от онзи път, когато ме накара да ги заснема. - отвърна жената. - Не знам къде са.

Силас зашлеви Аша и тя се свлече на леглото. Мъжът надигна роклята ѝ притисна с коляно венериният ѝ хълм, причинявайки ѝ силна болка.
- Няма кой друг да ги е взел. - изрече той и натисна още повече. - Само ти остана, която да знае за тях! Къде са?!

Аша извика от болка, това болеше наистина много. 
- Не знам! - проплака тя, сълзи се стичаха по слепоочията ѝ. - Моля те, наистина не знам.

Силас задържа коляното си върху мястото още няколко секунди, но Аша освен да плаче от болка, друго не каза. Мъжът изсумтя и отпусна захвата си.
- Ще претърся и стаята ти. - изрече той и започна да тършува из вещите ѝ.

Аша смъкна роклята надолу, сетне се преви на две и изхлипа. Това болеше ужасно. Не разбираше какво го прихваща Силас.

- Стига си циврила, защото още повече ме изнервяш! - извика мъжът и я погледна за секунда, сетне продължи да рови из вещите ѝ. - Някой е взел илюстрациите, което може много да обърка нещата.

- Боли ме! - извика Аша. - Аз не съм Ейда, нямаш право да се държиш така с мен! Не знам нищо за скъпите ти илюстрации. Може би си го заслужаваш, задето изобщо ги направи. Това са доказателства!