Замъкът на Афсол Фингел

Аша ядно изсумтя. В ръце държеше поредната бележка, която Ейда се опитваше тайно да остави на Афсол и Сандреа. Даже се опитваше и да комуникира с тях.
- Това вече е прекалено! - изсумтя жената. - Няма да стане така, Силас. Тази трябва да се разкара!

- Знам. - въздъхна мъжът. - Няма как, ще трябва да я убия. Не мога да рискувам да се върне в Милбърн и да прави каквото иска.

Ейда ги подслушваше. От години чуваше как Силас ще я убие, беше свикнала с тези заплахи. Беше и готова да се случи. В Милбърн имаше само майка си, но дори и нея не можеше да посещава заради тези двамата. Преди да я убият, трябваше внимателно да изготви план. В писмо щеше да опише всичко, което тия двамата бяха сторили. Нямаше да го остави просто така този път. Тя нямаше за какво да слуша повече. Тръгна спокойно към стаята на Силас. Първо трябваше да вземе онези илюстрации.

Аша кимна доволно.
- Крайно време беше. Този път се надявам да е истина. - изрече тя. - Скоро ще има обяд. На тях трябва да им представим друга история. Да кажа ли, че Ейда иска да се върне в Милбърн и ти ѝ помагаш?

- Много внимавай какво ще кажеш, ако започнат да задават много въпроси. Не знам за Афсол, но Сандреа често комуникираше с тази идиотка. - изрече Силас. - Хубаво ще я убия, ама как? Трябва да сме сами. 

- Между покрайнините и онзи плаж има скали. Хвърли я от там, голяма работа. Афсол каза, че не минават много хора от там. - сви рамене жената. - Просто се отърви от нея, все едно как.

Ейда бе намерила илюстрациите и ги бе взела със себе си. Написа в едно писмо най-важната част от историята си, както и всичко, което Силас и Аша бяха сторили. Прибра писмото в някакъв плик и го сложи в кутията, в която бяха и илюстрациите. Тя извади опаковъчна покривка и опакова кутията с нея, сетне взе тефтера и писалката си и излезе от стаята. С бавни стъпки се отправи към кухнята, където Джой приготвяше обяда. Тя затвори вратата и застана пред робинята, сетне започна да пише нещо. "Това е единствено за принцеса Силиа." пишеше в тефтера.

Джой беше изненадана. 
- Не знаеш ли къде живее принцесата? Мога да те заведа после.

Ейда поклати глава и бързо започна да пише отговора си. "Нямам време. Ако не се върна до десет дни, лично ѝ предай това. Не на принцовете, не на някой друг, на нея. Само и единствено на нея.", пишеше в тефтера.

Джой сви устни. 
- Вече ме плашиш, Ейда. 

Ейда си пое дъх. "Наистина е важно, Джой. Не го третирай леко, а спази молбата ми. Моля те.", бе написала Ейда.

Джой въздъхна. Наистина не разбираше.
- Добре, добре.

Ейда поклати глава. Не знаеше дали Джой бе правилната опция, но ако го бе оставила на принцовете, онези двамата щяха да го намерят. "Моля те, отбелязвай си дните. Наистина е важно за принцеса Силиа, а с влошените ѝ отношения с принцовете, няма друг начин да го получи. И не казвай на никого, никой не трябва да разбира."

- Наистина ме плашиш, Ейда. Добре, ще го смятам за важно.

"Благодаря!", написа Ейда и се усмихна. "Върви да го скриеш в стаята си. И не го забравяй!"

- Добре, добре. - изрече Джой. - Бъркай яденето, докато се върна.
Робинята въздъхна и взе опакованото нещо от ръцете на Ейда, сетне излезе от кухнята и отиде в стаята си. Скри кутията из дрехите си, сетне в книгата, която беше на писалището ѝ отбеляза ден първи. Ейда изглежда третираше това нещо на живот и смърт, явно наистина бе важно за Силиа.
- Какво ли може да е? - зачуди се робинята и се замисли дали да не отвори опаковката, но се отказа. Не искаше да го предаде на Силиа и тя да разбере, че е ровила, където не ѝ е работа.
След като прибра всичко, робинята се върна в кухнята.
- Готово. Обядът ще бъде сервиран скоро.

Ейда се усмихна и прегърна Джой. Харесваше тази жена. "Благодаря!", написа ѝ в тефтера си, след което излезе от кухнята и отиде в трапезарията, след което се настани на един от столовете.

Афсол слезе в трапезарията и поздрави Ейда. Сандреа трябваше да замине за кратко. 

Аша и Силас дойдоха в трапезарията и Аша се изненада да види проклетницата Ейда в компанията на Афсол. Беше ли говорила с него?
- Здравейте. - изрече тя и се настани веднага до Ейда, сетне се доближи до ухото ѝ. - Каза ли му нещо, кучко?

Ейда поклати глава. Добре че бе откъснала страниците от тефтера след разговора си с Джой. "Тъкмо дойдох.", написа тя и се усмихна.