Замъкът на Афсол Фингел

Аша присви очи и стрелна поглед към Афсол. Ако Ейда му беше казала, той нямаше да е толкова спокоен. Силас седна от другата страна на масата и Джой започна да сервира обяда.

- Не слагай за Сандреа, Джой, няма да го има днес. - изрече Афсол и си наля чаша вино. 

Всички се хранеха, само Аша чоплеше в чинията си нарочно. Трябваше да изглежда разстроена от факта, че милата ѝ повереница бе решила да си върви.

- Има ли нещо, Аша? - попита Афсол. Едва ли беше разстроена от това, че Сандреа отсъстваше.

- Ейда ни съобщи, че смята да се върне в Милбърн. - отвърна с тих глас принцесата и погледна към Ейда.

Афсол се учуди.
- Защо? - обърна се той към Ейда.

Ейда се усмихна. Това не беше истината, разбира се. Тя бавно погледна Аша, която изглеждаше сякаш е разстроена, но Ейда знаеше, че това не е така. Тя погледна и Силас, който изглеждаше леко изнервен. Бяха ѝ паднали в ръцете. Тя съвсем леко наклони глава и Силас още повече се напрегна. Жената погледна Афсол и се усмихна още по-широко. Тя кимна и взе тефтера си. "Еритос не е моето място. Никога не съм се отделяла толкова дълго от майка си.", написа тя. Лъжи, разбира се, но вече можеше да приеме съдбата си. Децата ѝ отдавна бяха убити от двамата изроди, тя не можеше да говори, живееше години наред в тормоз. Никога нямаше да успее да си отмъсти, но някой друг щеше да го направи вместо нея.

Афсол въздъхна.
- Разбирам. Няма да се опитвам да те спра, но сигурни ли сте, че може да пътува сама?

- Няма да е сама. - изрече Силас, видимо по-спокоен. - С малкото ми останали пари успях да ѝ наема бодигард. Ще се увери, че ще се прибере безопасно. 

- Добре. Ако имаш нужда от нещо преди да заминеш, Ейда, кажи. Ще ти помогнем, както можем.

Ейда поклати глава. "Нямам нужда от нищо. Много благодаря за гостоприемството!", написа тя. Наистина беше благодарна. Тези непознати хора ѝ показваха повече човечност от онези двамата. Жената започна да се храни и без това щеше да бъде последното ѝ ядене 

След като обядът приключи, Афсол заповяда на Джой да почисти, а той се оттегли. Не виждаше за нужно да изпраща Ейда заедно с Аша и Силас.

Силас стисна Ейда силно за ръката и я задърпа към изхода на замъка.
- Върви, проклетнице. Време е да се прибереш в Милбърн.
Той не подозираше, че тя знаеше, че ще я убие. Не че имаше и особено значение. 

Силас се прибра в замъка и отиде да потърси Аша. Влезе в стаята ѝ и се изненада. Тая какво беше облякла? 
- Какво е това, ненормалнице? За кого обличаш подобни дрехи? И дори нямаш бельо.

Аша въздъхна.
- Остави това, купих си го наскоро. - отвърна тя. - Е, какво стана с Ейда? 

Силас скръсти ръце.
- Готово. Забавлявах се с нея и я бутнах от една от скалите. Стоях там да се уверя, че няма да стане и да тръгне, защото не ми се струваше особено високо. Мъртва е. - отвърна мъжът и се намръщи. - Купила си го наскоро? За Сандреа ли се готвиш с тези неща, нещастнице? 

Жената отново въздъхна.
- Не, разбира се. Не може ли да си купя нещо хубаво за себе си? 

- Сега ще се забавлявам и с тебе, защото честно казано, това бельо доста ме изкушава.
Силас побърза да свали дрехите си, пенисът му вече ясно се възбуждаше. Той се приближи до леглото и избута Аша да легне. Нощницата или бельото ѝ нямаха толкова за сваляне. Той просто отметна едната страна и слабините ѝ се разкриха пред него.
- Не ме интересува. Днес вагината ти ще принадлежи на мен! - изрече принцът и започна да разтрива женствеността на Аша с главичката на пениса си. 

Аша опита да отблъсне Силас.
- Ти луд ли си? Не може! Не още.

- Не ме интересува, кучко. - изсъска Силас и хвана ръцете на Аша, сетне ги постави над главата ѝ. - Днес не си била със Сандреа, ще изпиеш една отвара против забременяване, голяма работа. И без това няма никакви резултати все още.