Замъкът на Афсол Фингел

Силиа поклати глава.
- Не съм направила това. Не знам какво става, но виждам как изглежда. И знам, че никой няма да ми повярва, защото по никакъв начин не мога да докажа обратното. - тихо отвърна принцесата. - Не употребявам, заклевам се!
Силиа си пое дъх. Вече се съмняваше, че работничката ѝ е виновна за станалото. Нямаше смисъл да се разправя с нея. Ставаше нещо друго, но в момента не можеше да разбере какво. 

Сандреа продължи да прибира дрехите ѝ.
- Предният път си призна и се оправи. Сега не разбирам защо упорстваш.

- Предният път бях наистина виновна, сега не съм! Няма да призная нещо, което не съм извършила. - твърдо изрече Силиа.

- Изглежда твърде много те е страх от последствията този път. - изрече Сандреа. Не вярваше, че някой я е натопил.
Той прибра и нещата от скрина ѝ.
- Имаш ли документи тук? 

- Ще ги взема. - изрече принцесата и стана от мястото си.
Силиа отиде във всекидневната, където държеше документация за парфюмерията. Принцесата сви устни, когато видя Афсол да седи на бюрото. 
- Батко...

Афсол бе приготвил документите на Силиа в една папка.
- Не ме наричай така. Казах ти, че вече нямаш брат на име Афсол. - изсумтя принцът. - Ще се погрижа и да не оплиташ Сандреа в мрежите си. 

Силиа се изсмя.
- Мрежи? Нищо не съм сторила. - изрече тя. - Надявам се един ден да не съжаляваш за думите си. 

Афсол вирна вежди. Божества, каква наглост! Принцът стана от мястото си и зашлеви Силиа, след което я хвана грубо за предмишницата и я задърпа към изхода на замъка.
- Не мисля, че ще съжалявам за думите си, изречени срещу противни наркоманки. Ти избра този път, оправяй се сама.
Той я избута навън в двора, след което хвърли папката ѝ срещу нея, разпилявайки листите хартия вътре. Сандреа се появи с куфарите ѝ и Афсол ги хвърли в краката ѝ един по един.
- Да не си се появила на прага ми отново! - посочи я с пръст, след което се върна вътре и затръшна вратата. 

Силиа избърса сълзите, които бяха потекли по бузите ѝ и събра документите си, след което потърси камъка си за телепортация. След като го откри, тя се телепортира във вилата си. 

Сандреа последва Афсол, който отиде в кабинета си и си наля голяма чаша уиски.
- Трябваше ли да я удряш? 

- Тя да се радва, че не я набих! - изсумтя принцът. - Не ми говори за нея повече. Не желая името ѝ да се споменава в този замък. 

Сандреа сви устни. Сега нямаше за какво да говори с Афсол, нямаше да има смисъл. Можеше само да се надява Силиа да реши да се подложи на лечение. 

Аша беше повече от доволна. Принцесата отиде до една от остъклените тераси и нареди на тъпачката Ейда да ѝ донесе чай и сладки. Това си беше повод за по-голямо празненство, но не биваше.

Аша бе намерила поредната бележка оставена тайно от Ейда за Афсол. В нея отново бе описано, че двамата със Силас са натопили принцесата, както и че са сторили други неща.
- Отново! - изсъска Аша. - Тази явно никога няма да се научи. 

Силас взе бележката и я прочете, сетне тежко въздъхна.
- Момичето явно има смъртно желание вече. - отвърна той. - Още малко ще я търпя. Ако продължава с тези номера, ще се наложи да измислим друго.

Аша скръсти ръце.
- Какво? Държим я често заключена, вече прави лошо впечатление, че я няма, когато се събираме да се храним. - отвърна тя. - Лесно щеше да я отпратим в Милбърн, но едва ли ще стигне там. Ще избяга при първата възможност, ако няма никого с нея.

Силас въздъхна. Вече не можеше да бъде със Силиа и само Ейда го спасяваше от това да се занимава с Аша постоянно.
- Права си, не можем. Ще видя какво ще измисля. Продължавай да я следиш. 

- Станах като някаква параноичка. Първата ми мисъл когато се събудя или освободя от нещо е да проверя тая дали не е оставила бележка някъде. - изсумтя Аша. - Ако скоро не се промени, ще я убия!

Силас се изсмя.
- Е, хайде сега, няма нужда от чак такива мерки. - отвърна той. - Ще измисля нещо, не се тревожи.

- Добре. - кимна Аша.
Наистина се надяваше Силас да успее да вкара тази непрокопсаница Ейда в правия път, иначе нямаше представа как щеше да изкара още дълго време на това място.