Замъкът на Афсол Фингел

Силиа поклати глава.
- Не съм направила това. Не знам какво става, но виждам как изглежда. И знам, че никой няма да ми повярва, защото по никакъв начин не мога да докажа обратното. - тихо отвърна принцесата. - Не употребявам, заклевам се!
Силиа си пое дъх. Вече се съмняваше, че работничката ѝ е виновна за станалото. Нямаше смисъл да се разправя с нея. Ставаше нещо друго, но в момента не можеше да разбере какво.  [AI=https://i.postimg.cc/4y8dvJ6h/rrty.jpg]

Сандреа продължи да прибира дрехите ѝ.
- Предният път си призна и се оправи. Сега не разбирам защо упорстваш.

- Предният път бях наистина виновна, сега не съм! Няма да призная нещо, което не съм извършила. - твърдо изрече Силиа. [AI=https://i.postimg.cc/4y8dvJ6h/rrty.jpg]

- Изглежда твърде много те е страх от последствията този път. - изрече Сандреа. Не вярваше, че някой я е натопил.
Той прибра и нещата от скрина ѝ.
- Имаш ли документи тук? 

- Ще ги взема. - изрече принцесата и стана от мястото си.
Силиа отиде във всекидневната, където държеше документация за парфюмерията. Принцесата сви устни, когато видя Афсол да седи на бюрото. 
- Батко... [AI=https://i.postimg.cc/4y8dvJ6h/rrty.jpg]

Афсол бе приготвил документите на Силиа в една папка.
- Не ме наричай така. Казах ти, че вече нямаш брат на име Афсол. - изсумтя принцът. - Ще се погрижа и да не оплиташ Сандреа в мрежите си. 

Силиа се изсмя.
- Мрежи? Нищо не съм сторила. - изрече тя. - Надявам се един ден да не съжаляваш за думите си.  [AI=https://i.postimg.cc/4y8dvJ6h/rrty.jpg]

Афсол вирна вежди. Божества, каква наглост! Принцът стана от мястото си и зашлеви Силиа, след което я хвана грубо за предмишницата и я задърпа към изхода на замъка.
- Не мисля, че ще съжалявам за думите си, изречени срещу противни наркоманки. Ти избра този път, оправяй се сама.
Той я избута навън в двора, след което хвърли папката ѝ срещу нея, разпилявайки листите хартия вътре. Сандреа се появи с куфарите ѝ и Афсол ги хвърли в краката ѝ един по един.
- Да не си се появила на прага ми отново! - посочи я с пръст, след което се върна вътре и затръшна вратата. 

Силиа избърса сълзите, които бяха потекли по бузите ѝ и събра документите си, след което потърси камъка си за телепортация. След като го откри, тя се телепортира във вилата си.  [AI=https://i.postimg.cc/4y8dvJ6h/rrty.jpg]

Сандреа последва Афсол, който отиде в кабинета си и си наля голяма чаша уиски.
- Трябваше ли да я удряш? 

- Тя да се радва, че не я набих! - изсумтя принцът. - Не ми говори за нея повече. Не желая името ѝ да се споменава в този замък. 

Сандреа сви устни. Сега нямаше за какво да говори с Афсол, нямаше да има смисъл. Можеше само да се надява Силиа да реши да се подложи на лечение. 

Аша беше повече от доволна. Принцесата отиде до една от остъклените тераси и нареди на тъпачката Ейда да ѝ донесе чай и сладки. Това си беше повод за по-голямо празненство, но не биваше.