Бирарията на Гретхен

- Нямам думи. Дори не знам как позволявате да се разхожда свободно в кралството.

- За съжаление, не зависи от нас. - тежко въздъхна Халон. - Не знам как можем да се отървем от него.

- И аз не знам какво би било решението. - въздъхна Гретхен. - В Халиа щеше да бъде затворен в лудница до живот.

- Той и тук е бил затворен, но някак е успял да избяга. - изрече Халон и отпи от бирата си. - Заслужава смърт мен, ако питаш.

- Според нещата, които говореше, абсолютно, но уви, явно това кралство напълно се е побъркало. - сви рамене Гретхен. Изненадваше се, че елф е толкова загрижен за развитието на кралството, но явно човеците тук не бяха.

- Моите първи впечатления не бяха особено добри, когато дойдох тук, тъй като веднага срещнах Каво. Мисля, че са сравнително нормални хората, просто някои индивиди прецакват нещата.

- Доколкото разбрах, имате тъмни елфи сред обкражението, което обяснява нещата. - скръсти ръце Гретхен. - Онзи Каво също, не знам дали някой от вас го разбира дори.

- В повечето случаи, да не кажа всички, не, не го разбираме. Само също толкова лудият му кон го разбира.

- Дори не виждам как КОН би могъл да разбере каквото и да е, но вече се научих, че тук явно нормални почти няма. - възмутено отвърна Гретхен.

- Права сте, почти няма. - засмя се Халон и допи бирата си. - Благодаря за ейла, дано си намерите подходяща клиентела.
Елфът пожела на тази жена лека вечер, сетне си тръгна.

Гретхен сви рамене и взе халбата, за да я измие. Все още ѝ беше трудно да повярва, че най-нормалният ѝ клиент досега беше някакъв елф.

Силиа влезе в бирарията и поздрави барманката, сетне седна на бара.
- Предлагате ли тъмен ейл с джинджифил? - попита Силиа.

Гретхен се показа из-зад бара и повдигна вежди. Това не се виждаше всеки ден.
- Ама разбира се, госпожо, веднага! - тя побърза да приготви напитката, след което постави внимателно халбата пред клиентката. Това ли беше? Беше дошъл нормален човек? - Заповядайте!

Силиа отпи и очите ѝ заблестяха.
- Смятате ли да се задържите тук? Спрях да пия ейл, защото не ми харесваше особено вкуса по таверните тук, но този е божествен! - изрече принцесата и отпи още няколко глътки. - Приемате ли поръчки? Няма да мога да опитам от всичко, затова бих си купила за вкъщи.

Гретхен се зарадва изключително много, явно имаше един нормален човек в това пропаднало кралство.
- Честно да ви кажа, госпожо, няма да се задържа дълго тук. Платих за месец реклама, а вие сте първата, която оценява изкуството ми. Но аз съм родом от Халиа, наблизо е та с удоволствие ще ви помогна с поръчката.

- Жалко. Предполагам ще трябва да се отбивам и до Халиа от време на време. - изрече Силиа. - Ще купя по бутилка от всяка от бирите ви!
Принцесата допи ейла си.
- Дано имате кехлибарен.

Гретхен плесна с ръце.
- Разбира се, че имам, с удоволствие ще ви приготвя по бутилка от всичко, трудно ми е все още да повярвам, че тук живее една нормална, насред океана от луди, които срещнах!

Силиа се засмя.
- Не съм забелязала приятелите ми да се спускат към ейла, както се спусках аз. - изрече Силиа. - Като малка не ми позволяваха силни алкохоли, само ейл. Може би заради това го харесвам толкова.

- Честно да ви кажа госпожо, не бива да наричате тези "приятели". Срещнах доста жители на това място, но нямаше никой нормален. Повечето бяха абсолютно луди, а на всичкото отгоре защитаваха онази долна сган тъмните елфи. Не стават.

Силиа се учуди на последното.
- Защитавали са тъмни елфи? Ние познаваме само един и той е пълен негодник, странно. - отвърна принцесата. - Всеки от приятелите ми има някакви трески за дялане, но повечето не са чак толкова лоши.