Бирарията на Гретхен

- Очаквам да разбирате от нещата, които са присъщи за културите ни, да. Не разбирам защо е толкова непонятна концепция. - скръсти ръце Гретхен.

Дейвид разтърка чело с ръка.
- Божества... А си мислех, че животните не са нормални. - измърмори Дейвид. - Все повече се убеждавам, че тези събития стават все по-непосилни и откачени.

Гретхен се ядоса много.
- Не те разбирам от какво се оплакваш. Сам каза, че бирата ти харесва, не плащаш нищо, на всичкото отгоре отредих да се заплати на всички, които са дошли, виждайки рекламата ми. Вие наистина сте луди!

- Отношението ви е лошо и сякаш сте твърде вманиачена по тази бира. - изрече Дейвид. - Трябва да се приспособите и към различни мнения.

- Аз правя бира ръчно, не разбирам за какво друго бих могла да говоря в бирария, господине. - студено отвърна Гретхен. - Отношението ми си е наред.

- Не бих казал, но както и да е. - изрече Дейвид. - Нямате уважение към хора, коото не харесват бира, сякаш сме длъжни да я харесваме.

- Разбира се, ако не я харесвате, какви северняци сте? Вече забелязвам доста притеснителни неща в това кралство, не харесвате културата си, елфи и още по-лошо - тъмни елфи се разхождат на свобода, пълен ужас!

- Имате против свободни елфи и тъмни елфи? - учуди се Дейвид. - Още по-зле става.

- Естествено, че имам. Елфите - как да е, но тъмните елфи са съвсем друго нещо. Те много рядко стават дори и за роби.

- Познавам един единствен и да, пълен нещастник е, но нищо не мога да кажа за останалите.

- Ами и те са като него, естествено. Вероятно даже и по-зле. - отвърна барманката.

- Не мисля, че има някой, който да бие Конър по жестокост. Тоя ненормалник причини какво ли не на горката Силиа, за да го заобича. Пълен побърканяк.

Гретхен сви рамене. Изобщо не я интересуваха тези неща, даже не разбираше този луд ли беше - първо ѝ обясняваше как било лошо да е предубедена към тъмните елфи, а после сам допълваше към мизерствата, които извършваха.
- Ами не бих казала, че се учудвам. Учудващото е, че тук им се позволява да се разхождат на свобода.

Дейвид сви рамене.
- Не разбирам от робство, знам че набират повечето роби от публични домове. Не съм виждал обаче тъмен елф роб.

- Което е доста жалко. Това кралство напълно ще се съсипе, ако се позволява на такива твари да се разхождат свободно, но в крайна сметка с вашите камъни - по вашите глави. - невъзмутимо отвърна Гретхен.

Дейвид извъртя очи. Тази щеше да бъде достойна за животните.
- Дори не съм виждал тъмни елфи минувачи, но все едно. - изрече Дейвид и пресуши чашата си. - Започнете да имате по-добро отношение към клиентите си, ако изобщо имате такива.
Мъжът стана и си тръгна. Вече разбираше защо тази беше пуснала реклама, явно нямаше никакви клиенти. И как да има с подобно отношение...

- Започнете да имате по-добро отношение, мън, мън, мън. - иронизира го барманката. - Вие започнете да имате по-добро отношение към културата си и няма да имате проблеми.
Тя се зае с това да измие халбата.

Халон влезе в бирарията, че време не остана за събитието. Елфът седна на бара.
- Имате ли светъл ейл?

Гретхен се изненада, когато видя клиента. Беше елф, но изглежда знаеше какво поръчва?!
- Изненадваш ме. Ето. - тя тръшна една халба със светъл ейл на тезгяха.

- Благодаря! - несигурно изрече Халон. Някой явно я беше изнервил тази. Отпи от халбата си. - Добър е. Преди много години и аз опитвах да пробия с алкохол, но не ми се получи. Тогава осъзнах, че е по-добре да готвя.