Бирарията на Гретхен

"Да се чуди човек тогава какво правиш тук..." Помисли си Гретхен, но не можеше да си позволи да набие и тази клиентка, така че просто въздъхна.
- Не е за всеки тая работа с пиенето... - отнесено отвърна барманката.

"Може би.", сви рамене Лилит. "Благодаря за бирата, беше хубава."
Жената си реши да си върви.

Гретхен махна с ръка за довиждане, сетне почна да мие халбата. "Направо хубава, за луди, които не разбират от бира - може би." Мърмореше под носа си тя.

Дейвид реши да посети таверната. Беше дочул разговора на Лилит и Серена и не знаеше какво да очаква. Той влезе вътре и седна на бара.
- Една бира, моля.

Гретхен чу гласа на новия "клиент" и извъртя очи. Вече не знаеше защо се надява някой тук да разбира от бира. Жената се показа из-зад бара.
- Каква бира? - студено отвърна тя.

- Знам ли, бира. Тъмна, добре. - сви рамене Дейвид.

Гретхен наля бирата в халба и я тръшна на тезгяха.
- Нека да позная, и ти нямаш никаква идея какво си поръча, нали?

- Поръчах си бира. Предпочитам вино, но не предлагате. - отвърна Дейвид и отпи от бирата. - Хубава е.

Въпреки комплимента за пивото, Гретхен се намуси.
- Ти чуваш ли се? Да предлагам вино?! Това е южняшка простотия, никога няма да предлагам подобни неща. Развалено грозде, голяма работа, няма грам изкуство там! Уж сме северняци, а се кланяме на юга.

Дейвид вече разбираше Лилит и Серена за какво говореха.
- Странно е северняци да предпочитат бира, но все едно. Как това, че харесваме друг алкохол, освен бира ни кара да се кланяме на някого?

- Всички останали северни кралства предпочитат именно бира, разбира се, не светлата помия която повечето тук си поръчваха, истинска, ръчно правена, хубава, тъмна бира! - повишаваше все повече тон барманката. - Ами ти ми кажи, предпочитате техните напитки, като гледам и модите им на обличане са доста популярни сред хората тук. На какво ти прилича?

- Не виждам нищо лошо в това. Хората непрекъснато търсят удобство, защо да не се възползваме? - недоумяваше Дейвид. - Как трябва да ходим? С кожи от одрани животни, вълнени дрехи и други подобни?

Гретхен сви рамене.
- Ти ми кажи, вие сте тези, които ежедневно ми се оплаквате от "студовете". - подигра се барманката.

- Не разбирам отношението ви към клиентите. Винаги ли сте толкова груба?

- Разбира се, че не съм изобщо груба! - троснато отвърна Гретхен. - Но с некултурни и необразовани изменници на културата на севера, не виждам как по друг начин бих могла да се държа.

- А, ясно. Предполагам добро отношение към клиентите също е някаква южняшка глупост. - изрече Дейвид. - Онези животни се оказаха прави. Не знам как изобщо сте имали каквато и да е клиентела с това отношение.

- Интересно. Толкова ги защитаваш, но и ти самия ги наричаш "животни". Явно не е в мен проблема, както се вижда. - извъртя очи барманката.

- Наричам ги така, защото се държат безобразно по партитата ни. Или поне някои от тях. - отвърна Дейвид. - От онова, което научих обаче, вие май се държите така грубо с всички, не просто с приятелите си.

- Изобщо не се държа грубо с клиентите, които разбират от изкуство! Тук обаче засега не съм срещала такива, за огромно съжаление.

- Значи дискриминирате останалите? Хубаво е да знаем, че трябва да разбираме от всичко.