Партито на Дейвид

Нана извъртя очи, чувайки шефа на наемния убиец.
- Добре. Щом продължаваш да се правиш на интересен, шефът ти има добра идея. Ще бъда с този от вас, който ми помогне с дъртофелницата! След като сте толкова състрадателни, не държа да умира. Искам просто да ме остави намира. - отсече лисицата.

Крисчън се приближи до Нана и свали наметалото си, подавайки го в ръцете ѝ.
- Престани, в момента единствено злепоставяш себе си. Милейди Марибел не е проблема в тази ситуация.

Нана остави наметалото просто да падне на земята.
- Отчаяна съм вече, искам просто спокойствие, без дразнещото ѝ дуднене. Ако това е цената, която трябва да платя, с удоволствие. - отсече лисицата.

- Аз не бих казал, че се злепоставяш, не слушай Крис, той напоследък съвсем не е с всичкия си. Животът тази вечер е прекрасен. - усмихна се Арус.

Крисчън хвърли скептичен поглед към Арус.
- Предполагам така ми се пада, след като цяла вечер се хвалих с широкоскроеността на южняците. - засмя се той. - Държа да те предупредя обаче, че дори там не гледаме с добро на око на хора, разхождащи се изцяло голи.

- Това е прекрасно, особено след като никъде не се разхождам. - скръсти ръце лисицата. - Нямам злато, така че предлагам това, което имам, в замяна на това някой да ме отърве от дъртофелницата!

- Проклинам деня, в който реших че бойните умения не са толкова важни. - с престорена тъга в гласа изрече Арус.

От своя страна Крисчън проклинаше факта, че не успя да се напие през вечерта, може би тогава разговорите, които му се наложи да проведе на това събиране щяха да бъдат по-малко нелепи.

Нана беше меко казано гневна. Никой не желаеше да ѝ помогне, наемният убиец и шефът му единствено се подиграваха с нея. Тя реши да се облече, но по невнимание закачи роклята върху един остър клон и тя се разкъса. Лисицата изсумтя.

- Добре, смятам че всички видяхме достатъчно. Даже предостатъчно. - отсече Крисчън и отново вдигна наметалото си, подавайки го на Нана. - Моля те, престани.

Лилит се обърна към Крисчън.
"Просто помогни на момичето. И без това смъртта вече чука на прага на бабето. Какво, ако дойде малко по-рано?"

Нана нямаше друг избор, не искаше наистина да се прибира тичайки гола из полята. Тя взе наметалото и го уви около тялото си.

Крисчън се обърна към Лилит.
- Няма да убия горката жена, само защото вие двете имате ментални проблеми. - сетне хвърли поглед и към Нана. - Казах ти, че да прекарваш време с Лилит няма да се отрази добре на психиката ти. Виж докъде се докара. - присмя се той.

- Лилит няма нищо общо с психиката ми. - отвърна Нана и се намуси. - Ти и дъртофелницата сте тези, които ме доведоха до тук!

- По принцип възможността да съблека красива дама е комплимент за мен, но точно в този момент съм с доста смесени чувства... - подигравателно отвърна Крисчън.

"Бабата е с ментални проблеми. Някой да ѝ обясни, че не може да държи сметка на хората за това какво ще правят в домовете си."

- Разполагах с известни средства, когато купих къщата, но нямам спомен тази местност да е била част от имота. Тук не е домът на Нана. - все така подигравателно отвърна Крисчън.

- Лилит, остави. - махна с ръка лисицата и се обърна към наемния убиец. - Ще съжаляваш за това. И ти и любимата ти дъртофелница!
Нана пристегна наметалото около тялото си и се запъти към дома си. Хубавото беше, че къщата беше в близост до тези поля и нямаше да ѝ се наложи да върви много.

- Възможно е и да съжалявам, но предвид колко бързо се разпростират клюките по тези земи, утешителна мисъл за мен ще бъде това, че няма да съм познат като човек, който се съблича чисто гол из полята. - подвикна след нея Крисчън.

"Винаги ли трябва да нагрубяваш хубави жени и да се занимаваш с онова Дърво?", скръсти ръце Лилит. "Горката Нана."