Партито на Дейвид

Смеейки се, Арус се приближи и потупа Крисчън по рамото.
- Ти си наистина луд. Признавам ти го. - възмущаваше се търговецът. - Или пък може би не, прекалено си умен. Горката лисичка нямаше избор, освен да си тръгне с дрехите ти, следователно вече ще имаш повод да я видиш отново. И тя под дрехата няма нищичко. - продължи да се смее Арус.

Крисчън реши да игнорира Арус за сега и се обърна към Лилит.
- Да съм я нагрубил? Нямам спомен да съм сторил подобно нещо. - невъзмутимо отвърна той. - Другата жена, която така грешно наричаш с това странно прозвище няма никаква вина за случилото се тук, не разбирам защо постоянно държиш да я намесваш.

"Помогни на горката Нана, вместо да се занимаваш с на Дървото глупостите. Сега е решила да се прави на лейди Моника явно, за да ти привлече вниманието."

- Дори и това да беше истина, единственият който ще пострада от това щях да бъда аз. - засмя се Крисчън. - Особено, когато лейди Моника я види така. Сега ще помоля да бъда извинен, тази вечер ми дойде в повече по достатъчен на брой причини.
Крисчън пожела лека вечер и се запъти в неизвестна посока.

- Лъжец. - подвикна след него Арус. - Наистина ли вярва, че сме толкова глупави? Ясно е къде смята да отиде. Е, на нас не ни остава нищо друго, освен да се приберем и да оплакваме лошия си късмет. Лилит, искаш ли да пътуваш с нас?

Лилит извъртя очи. Явно слуховете, които се носеха за Крисчън не бяха чак толкова истински. Вместо да последва красивата лисица и да си намери нещо по-добро, той се занимаваше с онова Дърво. Жената сви рамене и се телепортира в имението на Арус.

Арус въздъхна и подкани Далия да се прибират. Този път Крис нямаше да се отърве и всичко щеше да си разкаже.