Публичен дом Приказен Блян

"Не ви ли позволяват да се забавлявате помежду си?", учуди се Лилит и се обърна към Зен, усмихвайки се. "Бих казала, че и вие сте ми любимите китсуне."

- Това беше наистина прекрасно. Ще се постараем да предложим на Валая да го включи официално в ценоразписа. - Лили също кимна, чувайки думите на Вейл, тъй като тя мислеше същото.

- Никой не ни е забранил. - сви рамене Ян Уейлонг. - Но имаме доста клиенти, та обикновено не остава време. Рядко са толкова прекрасни като теб. - усмихна се мъжкият китсуне.

- Радвам се да го чуя, още повече ще се радвам да ни посетиш отново скоро.

"Разбира се.", изрече Лилит. "Не мога да обещая, че ще бъде скоро, но определено бих посещавала това място."

- Не забравяй да ме потърсиш. - намигна ѝ Ян Уейлонг.

- След като дойде при мен, с удоволствие ще ти я преотстъпя. - намеси се Зен. - Както се забелязва, мога да деля.

Лили се усмихна.
- Аз също бих се радвала да се видим отново. - отвърна тя.

Вейл също кимна и се усмихна. Рядко се намираха толкова опитни и красиви клиентки, които принадлежаха на човекоидна, нормално изглеждаща раса.

"Благодаря и на четирима ви! Познатите ми от Еритос са същински сухари, никога не биха се навили на такава оргия, пълни идиоти.", изрече Лилит и започна да облича роклята си, след което се обърна към Ян Уейлонг. "Да предадеш поздрави на Ноел."
Жената пожела лек ден на лисиците и тръгна към пристанището.

- С удоволствие. - отвърна Ян Уейлонг, сетне той и другите лисици пожелаха лек път на Лилит, след което отидоха да се изкъпят. Това беше доста интересно и приятно преживяване и за тях, почти си струваше, че нямаше да видят нито една жълтица от него.

Блейд телепортира себе си и Конър в Приказен Блян. Съпругът му беше облечен в прекрасна бяла рокля, идеална за посещение на това място.

- Ко прайм тука ве, шибаняк? - изсъска Конър. - И няма да нося тая простотия повече.

Блейд се засмя.
- Ще я носиш, ще я носиш, съпруже, защото ще те оставя да работиш тук. Ще си изкарваш добре. - отвърна мъжът.
Мъжът се приближи до рецепцията и натисна звънеца.

Валая се върна във фоайето и се изненада, когато видя онзи странен човек с тъмния елф обратно тук. Тъмният елф изглеждаше още по-нелепо и от предния път.
- Здравейте. Какво ще желаете? - мудно поздрави съдържателката.

Блейд се усмихна приветливо.
- Ами този е екстремен фетишист и предният път ви го казах. - отвърна мъжът. - Би искал да се почувства така, все едно е на първата си брачна нощ. Ще иска да бъде обслужен от мъжки гигант, прасе и вашият господар. Може да включите и още някой тъмен елф, навярно не би имал против.

- Имам и още как! - извика Конър. - Нищо от тез неща не желая, ти ги искаш, шибаняко долен.

Блейд сръга Конър в ребрата.
- От думата си ли ще се отмяташ сега? Ако не искаш, може да започнеш работа тук.

Валая въздъхна. Тези и двамата не бяха с всичкия си май, но все пак бяха клиенти. Не беше сигурна, че Господарят ще се съгласи, но накара служителите си да го повикат.
- Наредих да повикат Господаря ни. - отвърна жената-вълк. - Ще платите, за да гледате подобно нещо? - учудено продължи тя.

- Разбира се, че не. - изрече Блейд. - Не ме интересува какви ще ги върши той. Аз ще пожелая онази куртизанка Вайълет.