Публичен дом Приказен Блян

Валая въздъхна, виждайки странната дървена табела, но нямаше какво да направи. Господарят на Валдора беше изключителен ексцентрик и трудно можеше да се излезе на глава с него. Жената-вълк остави своята табела до неговата:


Женска китсуне - 350 000 злато.
Женска китсуне по Ваш избор - 550 000 злато.
Мъжки китсуне - 350 000 злато.
Мъжки китсуне по Ваш избор - 550 000 злато.
Женска жена-котка - 600 000 злато.
Мъжкки грифон - 240 000 злато.
Женски хипогриф - 250 000 злато.
Женски човек - 500 злато.
Мъжки човек - 350 злато.
Женски елф - 2 000 злато
Мъжки елф - 3 000 злато
Мъжки тъмен елф - 5 злато.
Женски орк - 3 000 злато.
Мъжки орк - 5 000 злато.
Мъжки гигант - 7 500 злато.
Женски гигант - 10 000 злато.
Прасе (пол по избор) - 10 злато.
Господарят на Валдора - 35 злато.
Клодия - 1 000 000 злато.
Валая - 100 000 000 злато.

(Поръчването на компания от Валдора Ви носи следните бонуси:
Нисък клас - цени от 1 до 10 000 злато - 5 000 опит
Среден клас - цени от 11 000 до 999 999 злато - 20 000 опит
Клодия - 35 000 опит.
Валая - 100 000 опит.)

Важно: Всеки клиент има право да използва услугите ни по веднъж на ден!

Юки реши да използва мъжката си форма този път, все пак беше дошла просто на разузнаване. Нана я беше предупредила, че не се отнасят добре с лисиците на това място, така че трябваше да бъде внимателна, след като не знаеше с какви умения разполагат. Лисицата влезе в публичния дом и започна да се оглежда наоколо.

Съдържателката въздъхна, когато видя новодошлия. Жената-вълк се приближи до него и му хвърли студен поглед.
- Ако си търсите работа, не мога да Ви взема днес, графикът е пълен, няма кой да Ви обучава, не че ще имате нужда от това, като ви знам вас лисиците. Елате утре и всъщност, най-добре се явете първо при Господаря, за да каже къде да Ви разпределя да работите.

Юки присви очи. Нана определено не беше излъгала.
- Не търся работа. - усмихна се лисицата. - Дойдох, за да видя с какво разполагате, клиент съм.

Съдържателката отново въздъхна тежко, сетне се върна до тезгяха си, откъдето взе един пергамент, както и перо.
- Как се казвате, сега ще Ви запиша тук и ще повикаме Господаря. Такива работи не са позволени за вас лисиците и Вие много добре трябва да го знаете. Остава да сте се надишал с феически прашец.

Юки се разгневи, но не можеше да си позволи да направи сцена още тук, ако прекалеше и наранеше тази курва, останалите жители можеха да наранят лисиците, преди да ги открие. Не знаеше колко добра идея е още при първото си идване тук да се среща с Господаря на това място, макар и да не вярваше, че някакъв сатир може да ѝ се опълчи.
- Добре. - все пак въздъхна лисицата. - Казвам се Юки.

Жената-вълк изглеждаше съвършено незаинтересована. Тя записа името, след което подшушна нещо на един от подчинените си.
- Сега ще чакате тук да дойде Господаря или някой от приближените му. Аз имам работа, така че не мога да Ви обръщам повече внимание. - казвайки това, съдържателката влезе навътре в сградата.

Юки не намираше никаква стойност в тази среща, но все пак реши да изчака. Надяваше се да не се наложи да избие тези същества още сега.

Господарят на Валдора беше получил пергамента от Валая, но уведоми слугата си, че няма намерение да се занимава с лисици сега и вместо това изпрати него да реши проблема. Чин недоволстваше, тъй като също не искаше да се занимава с такива простотии, но нямаше особен избор. Слугата влезе в публичния дом и веднага се запъти към мъжката лисица.
- Здрасти, ти от Еритос ли си дошъл? - попита дракончето. - Ебахти тъпото нещо. Ние оставихме реклама с надежда да съберем злато, не да се налага да даваме.

- Да се налага да давате? Не разбирам какво искате да кажете. Но да, за да отговоря на въпроса Ви, пристигнах от Еритос. - невъзмутимо отвърна Юки.

- Ами айде сега пак да си идеш там тогава, имаме си достатъчно лисици в момента да бачкат, ако няма да живееш тука, изчезвай. Заповед на Господаря! - грубо отсече Чин.

Наглостта на тези твари изнервяше Юки до краен предел, но в името на това да спаси горките лисици, трябваше да сдържи гнева си.
- Не разбирам защо ми говорите по този начин. Така ли е прието да се държите с гости във Валдора?

- Е не, с гостите не, ама лисиците ставате само за работа, а пък ние не искаме да ти плащаме. Имаме си достатъчно, така че чиба. - направи гримаса служителят.

- Защо не? - присъедини се към разговора им мистериозна фигура. - Аз ще обслужа това съкровище, каза че е клиент. При това безплатно.

Слугата на Господаря на Валдора присви очи. Те често посещаваха това място и никакъв такъв не работеше тук.
- Ти пък кой си? Днес ли си започнал тука? - изненадано попита дракончето.

Зениците на Юки се разшириха от ужас и почуда. Какво търсеха съществата от Долината на Кошмарите тук? Проследили ли я бяха?
- Няма нужда. - отсече лисицата. - Тръгвам си, след като явно не можете да бъдете възпитани.
Юки побърза да излезе от публичния дом и се запъти към гората, където беше пристанището. Трябваше да измисли как да се отърве от демоните.

Неро се подсмихна тихо на себе си и последва лисицата, не удостоявайки дразнещото същество дори и с поглед. Беше срам за тяхната раса и заслужаваше единствено смърт, но това можеше да почака известно време.

Чин въздъхна и тръгна да се прибира, надяваше се другите посетители от Еритос да не са курви, търсещи си работа, като този.

Каво доязди на бардакчийницата с кончито и напрао са чуха стъпки от кон ама тва можеше да е предимно Каво. Каво ги начука на вратата.