Дерт

Евдемия се телепортира във Валдора, на върха на някаква планина. Елфката се заоглежда наоколо, мястото изглеждаше прекрасно.
- Тия явно не живеят зле. - изрече на глас тя.
Трябваше да слезе от върха и да разгледа мястото. Може би щеше да намери цивилизация.

Драконът, на който господаря на Валдора беше заръчал да управлява мястото, забеляза непозната елфка. Той литна от върха на друг хълм и се приземи точно пред очите ѝ.
- Коя си ти? - изръмжа чудовището.

Евдемия бе хваната в изненада и отстъпи крачка назад.
- Здравейте! - изрече тя. - Аз съм Евдемия, от Еритос. Тук съм заради събитието, на което се записах. Трябва да посетя Валдора.

Драконът се замисли за момент.
- Ами да тука е Валдора, заповядай, заповядай. - размахна крилото си. - Аз съм драконът Грох, а това тука е нашата хубава планина Дерт. Само внимавай да не се хлъзнеш от тука че да не стане като с Господаря....

Евдемия сбърчи вежди и потисна смеха си.
- Дерт? Защо се казва така? - попита елфката, като отново започна внимателно да слиза от планината. - И какво е станало с господаря Ви?

- Че какво му е на името Дерт, много хубаво име, Господаря на Валдора го измисли, то всъщност тука той всичко е измислил. - почеса се с нокът чудовището. - Еми Господаря не внимаваше и се хлъзна и падна от ей тука. - съществото посочи най-високия връх на планината. - Направо си натроши краката. Ама се оправи де.

Евдемия широко разтвори очи.
- Явно не е внимавал. - изрече вяло тя. - Дерт обаче не отива на такава прекрасна планина.

- Ами то е хубаво име, елфке Евдемия. - настоя Грох. - Каквото Господаря е казал, такова ще е. Ти да живееш тука ли дойде? В планината ще е малко трудно, ама имаме гора. Не знам как ще е за елфи там ама Господаря не взима големи данъци само пет патки на седмица. Не е много.

Евдемия се засмя.
- Не, не смятам да живея тук. Просто трябва да разгледам мястото няколко пъти. - изрече тя и чак сега осъзна, че говори с друг дракон. - И тук ли живеят дракони? В Еритос също има.

Драконът малко се изненада, тъй като мислеше че подобни същества могат да се видят единствено във Валдора.
- О, тука има всичко, елфке Евдемия. Само прасетата изчезнаха, защото Господаря каза да ги закарат в Приказен Блян. - отвърна чудовището.

- Приказен Блян? - сбърчи вежди Евдемия. - Планината ви се казва Дерт, а кланицата Приказен Блян?

Драконът Грох се изсмя звучно.
- Елфке Евдемия, Приказен Блян не е кланица, това е публичен дом. Ама мене не ме пускат вътре, защото съм много голям и не знам магии да си направя човекоподобна форма. Там работят сега прасетата. То и тъмните елфи нещо изчезнаха последно време... - замислено продължи съществото.

Евдемия се погнуси. Тия бяха ненормалници, също като Каво.
- Значи познавам точно една гнусна Свиня, на която ще ѝ хареса тук.

Драконът се замисли.
- Ако знаеш някакви прасета дето си търсят работа, кажи им да дойдат да, тука ще са добре. - потвърди Грох. - Ама не знам ако са гнусни може Господаря да не ги хареса...

Евдемия въздъхна.
- Не е съвсем прасе, човек е, но се държи като същинска свиня! - изсъска елфката. - Ще се впише чудесно тук, заедно с проклетите си кон и дракон.

- Кон и дракон? - въпросително я изгледа Грох. - Не знам нищо за дракон, ама някакъв човек и кон били идвали в Приказен Блян, то се говореше и тука няколко дни. Една елфка като тебе починала малко след като си тръгнали. Лоша работа, не знам какво е станало, мене не ме пускат вътре.

Евдемия присви устни.
- Разбира се. Отвратително гнусна Свиня е! Учудвам се, че не е взел тъпия си дракон със себе си. - изсумтя елфката. - Горкото момиче, в края на краищата се е отървала от този ужасен живот. Щом е била куртизанка, сигурно нищо хубаво не е видяла в тоя публичен дом.

Драконът се обиди малко от думите на елфката.
- Елфке Евдемия, ние драконите не сме тъпи! - отсече съществото. - А пък за другата елфка сигурно, те повечето работнички са там за злато, ние нямаме много къде да го ползваме това злато, ама на Господаря му харесва как изглежда и го колекционира. Той взима заплатите на тия дето работят там и си реди къщички. - продължи чудовището.

- Не, ти не си виждал този дракон! Същински глупак и изрод е като господаря си и също толкова ужасния му кон! - изсумтя Евдемия. Беше започнала да се ядосва. - Господарят Ви взима златото на куртизанките? Че тогава за тях какво остава?

- Патки. - невъзмутимо отсече Грох. - Тука си живеем много добре, защото всичко се плаща с патки, а повечето можем да ги ловим. Господаря добре ни гледа. Златото е за Господаря да си подрежда къщички и за Чин, неговия помощник, който да ходи в другите места и да рекламира нашата хубава Валдора. В Приказен Блян има правила, не знам тоя кон как са го пуснали, а мене не щат! - леко раздразнено продължи драконът. - Сигурно защото е чужденец.

- Не виждам защо искаш да причиниш нещо толкова ужасно на друго същество. Освен ако няма дракони в тоя публичен дом, куртизанките едва ли биха могли да те поемат без да ги достигне участта на тази елфка, за която ми разказа по-рано. - изрече Евдемия. Тоя дракон започваше да ѝ напомня на ненормалника Курвизант. - И господарят ви им дава патки в замяна на златото им? Горките, които работят там.

- Това добре, елфке Евдемия, но не пускат мен, а пускат някакъв кон! Не е честно. - отвърна драконът и поклати глава. - Защо да не получават патки, тук това е хубаво заплащане. Те се радват, всички се радваме.

- Явно ще трябва да посетя пазари, за да видя как работи уникалната ви систрма. - въздъхна Евдемия. - Нещо интересно за гледане тук, освен тоя публичен дом?

- Елфке Евдемия, недей да ходиш в Приказен Блян, ще искат да те вземат на работа. Тук лисиците и елфите предимно това работят. - предупреди я драконът. - Иначе имаме хубава гора Грознолес там има красиви неща.