Дерт

- Но се казва Грознолес? - засмя се Евдемия. - Нямам намерение да ходя в публичния дом. Не мисля, че бих видяла нещо по-различно от онова, на което ставах свидетел в Еритос. Е, освен когато дойде господаря ви да вземе златото на работещите.

Драконът се изненада.
- В Еритос не взимат златото? Интересно, какво ли го правят. - замислено отвърна той. - Да, нашата гора се казва Грознолес, много хубаво име, Господаря го измисли.

- Защо ли не ме учудва... - въздъхна Евдемия. - В Еритос златото си е за нас. С него си купуваме каквото вероятно вие си купувате с патките.

- Доста интересно, но каква е ползата? Вярно, златото е красиво, но не става за ядене? - изненадано възкликна Грох.

- Да, не става. Със златото си купуваме храна, дрехи, каквото можем. Вашето патешко предимство е, че патките може да ги изядете, но след като свършат, пилета ли ще разменяте? Една патка на колко златни монети се равнява?

Драконът се замисли.
- Но елфке Евдемия, Господаря и Чин развъждат патките, те никога няма да свършат. - отвърна съществото. - Иначе за златото не знам, трябва Господаря да каже, аз нямам злато.

- Ако ги ядете в някакъв момент може да свършат. Златото не. - изрече Евдемия. - А нямаш злато, защото...?

- Ами елфке Евдемия, за какво ми е да имам злато, като не ме пускат в Приказен Блян? Тука в планината не ми трябва. - отвърна драконът.

- Това ли е мечтата ти? - изненада се Евдемия. - Да отидеш в публичен дом?

- Елфке Евдемия, не ми е мечта чак, ама не е честно, че са пуснали някакъв кон. - отвърна драконът. - Но нищо, нашата планина Дерт също е хубава.

- Хубава е. Определено бих я посетила още веднъж. - изрече Евдемия. - В планината няма ли други дракони? Нищо не мярнах, докато слизах.

- Има много животни в планината, ама сигурно спят. - отвърна Грох, почесвайки се с нокът по главата. - Ще излязат по някое време вероятно.

- Дано ги срещна следващия път. Благодаря, че ми прави компания, докато слизах. - изрече Евдемия.
Елфката пожела лек ден на Грох, сетне се телепортира в Еритос. Трябваше да посети Валдора още два пъти, нямаше представа на какво да се надява.

Грох пожела приятен път на елфката и литна, за да се качи обратно на върха. Планината Дерт беше хубаво място, само дето репутацията ѝ малко се развали след като Господаря спря да я посещава.

Елвира слезе от пристанището и се запъти към една планина. Дори не знаеше защо, но мястото изглеждаше примамливо красиво.

Зог принадлежеше на древна раса полу-хиени полу-вълци, наречена "гнол". Съществото мразеше повечето от останалите жители на Валдора и особено много мразеше елфи и тъмни елфи. Зог видя странна човешка жена да се мотае из планината. С бързи стъпки, гнолът се приближи до жената.
- Коя си ти и как дойде в нашата планина? Да не са те пуснали някои елфи, че мамата им ебавам. - изръмжа гнолът.

Елвира бе изненадана от внезапната грубост, с която бе посрещната и спря на мястото си.
- Телепортирах се тук. Аз съм от Еритос, записах се за събитие да разгледам Валдора. - отвърна жената. Първото ѝ впечатление не беше добро.

Гнолът се почеса по главата. Имаше някои други човеци в Приказен Блян, но никога не беше виждал свободни човеци. Изглеждаха гадни, като елфите.
- Познаваш ли елфи или тъмни елфи? - изръмжа чудовището.

Елвира се учуди. Въпросите на това същество започваха да стават странни.
- Познавам, да. Защо?

Гнолът изръмжа гневно.
- Аха! Мръсна сган са те! Всичките ще ги избия, само да ги докопам!

Елвира не знаеше какво да си мисли. Все такива същества ли щеше да среща?
- А защо ги мразиш толкова?

Гнолът издиша гневно.
- Как защо? Те са най-долните и гадни същества. Обраха ме преди 568 години и ми взеха двайсе и три патки! Данъка ми за месеца замина и още три патки отидоха зян. Ще ги изкормя! - гневно отвърна Зог.

- Мразиш ги толкова много за нищо и никакви патки? - вирна вежди Елвира. - Мразиш ги за нещо толкова старо, че едва ли вече някой помни?

Гнолът изключително много се ядоса и отново изръмжа гневно.
- Нищо и никакви патки? НИЩО И НИКАКВИ ПАТКИ? ТОВА Е ЦЕЛИЯ МИ ДАНЪК ЗА МЕСЕЦА! Защитаваш елфите, сигурно и ти си долна крадла като тях!

- Крадла не съм. - изрече Елвира. - И честно казано, наистина не разбирам толкова проблема. Откраднали са ти патките, не звучи като кой знае какво. Не успя ли да си набавиш други?