Дерт

- Патки. - невъзмутимо отсече Грох. - Тука си живеем много добре, защото всичко се плаща с патки, а повечето можем да ги ловим. Господаря добре ни гледа. Златото е за Господаря да си подрежда къщички и за Чин, неговия помощник, който да ходи в другите места и да рекламира нашата хубава Валдора. В Приказен Блян има правила, не знам тоя кон как са го пуснали, а мене не щат! - леко раздразнено продължи драконът. - Сигурно защото е чужденец.

- Не виждам защо искаш да причиниш нещо толкова ужасно на друго същество. Освен ако няма дракони в тоя публичен дом, куртизанките едва ли биха могли да те поемат без да ги достигне участта на тази елфка, за която ми разказа по-рано. - изрече Евдемия. Тоя дракон започваше да ѝ напомня на ненормалника Курвизант. - И господарят ви им дава патки в замяна на златото им? Горките, които работят там.

- Това добре, елфке Евдемия, но не пускат мен, а пускат някакъв кон! Не е честно. - отвърна драконът и поклати глава. - Защо да не получават патки, тук това е хубаво заплащане. Те се радват, всички се радваме.

- Явно ще трябва да посетя пазари, за да видя как работи уникалната ви систрма. - въздъхна Евдемия. - Нещо интересно за гледане тук, освен тоя публичен дом?

- Елфке Евдемия, недей да ходиш в Приказен Блян, ще искат да те вземат на работа. Тук лисиците и елфите предимно това работят. - предупреди я драконът. - Иначе имаме хубава гора Грознолес там има красиви неща.

- Но се казва Грознолес? - засмя се Евдемия. - Нямам намерение да ходя в публичния дом. Не мисля, че бих видяла нещо по-различно от онова, на което ставах свидетел в Еритос. Е, освен когато дойде господаря ви да вземе златото на работещите.

Драконът се изненада.
- В Еритос не взимат златото? Интересно, какво ли го правят. - замислено отвърна той. - Да, нашата гора се казва Грознолес, много хубаво име, Господаря го измисли.

- Защо ли не ме учудва... - въздъхна Евдемия. - В Еритос златото си е за нас. С него си купуваме каквото вероятно вие си купувате с патките.

- Доста интересно, но каква е ползата? Вярно, златото е красиво, но не става за ядене? - изненадано възкликна Грох.

- Да, не става. Със златото си купуваме храна, дрехи, каквото можем. Вашето патешко предимство е, че патките може да ги изядете, но след като свършат, пилета ли ще разменяте? Една патка на колко златни монети се равнява?

Драконът се замисли.
- Но елфке Евдемия, Господаря и Чин развъждат патките, те никога няма да свършат. - отвърна съществото. - Иначе за златото не знам, трябва Господаря да каже, аз нямам злато.

- Ако ги ядете в някакъв момент може да свършат. Златото не. - изрече Евдемия. - А нямаш злато, защото...?

- Ами елфке Евдемия, за какво ми е да имам злато, като не ме пускат в Приказен Блян? Тука в планината не ми трябва. - отвърна драконът.

- Това ли е мечтата ти? - изненада се Евдемия. - Да отидеш в публичен дом?

- Елфке Евдемия, не ми е мечта чак, ама не е честно, че са пуснали някакъв кон. - отвърна драконът. - Но нищо, нашата планина Дерт също е хубава.

- Хубава е. Определено бих я посетила още веднъж. - изрече Евдемия. - В планината няма ли други дракони? Нищо не мярнах, докато слизах.

- Има много животни в планината, ама сигурно спят. - отвърна Грох, почесвайки се с нокът по главата. - Ще излязат по някое време вероятно.

- Дано ги срещна следващия път. Благодаря, че ми прави компания, докато слизах. - изрече Евдемия.
Елфката пожела лек ден на Грох, сетне се телепортира в Еритос. Трябваше да посети Валдора още два пъти, нямаше представа на какво да се надява.

Грох пожела приятен път на елфката и литна, за да се качи обратно на върха. Планината Дерт беше хубаво място, само дето репутацията ѝ малко се развали след като Господаря спря да я посещава.

Елвира слезе от пристанището и се запъти към една планина. Дори не знаеше защо, но мястото изглеждаше примамливо красиво.