Дерт

- Ами не знам, доста странна история. Онзи тъмен елф също твърдеше, че била влюбена в него, ама това вече знам че е долна лъжа. Никой не се влюбва в тъмни елфи, те са много гадни. - отвърна Силиа.

- Разбира се, че е лъжа. От устата на този изрод никога не е излизала истина... през повечето време.

- По-скоро през цялото време. - изпляска с криле хипогрифът. - Едва ли този долен тъмен елф е казал и една истина в живота си.

- Значителна не. Казваше обаче истината, когато ставаше въпрос за мъченията, на които е подлагал сестра ми. Тогава даже говореше с някаква гордост.

- Е естествено, това си се случва, когато оставите тъмните елфи да имат права. - възмутено отвърна хипогрифът. - Наистина сте доста нецивилизовани в това вашето Еритос.

- Не съм съгласен с последното ти твърдение. И вече казах, че няма какво да направим по въпроса, кралицата никога не би си мръднала пръста за нещо такова.

- Еми то и да си съгласен, и да не си, то си е очевидно. Свободни лисици и елфи, това е достатъчно ужасно. - отвърна Силиа. - Даже този човек с коня, дето и той е ходил в Приказен Блян със сестра ти, е убивал работничките. Те са били гадни елфи, ама като си вършат работата съвестно що пък да умират?

- Спри да намесваш сестра ми в това. Всички сме съгласни, че Каво и Конър трябва да бъдат жестоко наказани, но уви, не се получава. - отвърна Афсол. - На този етап няма какво да се направи, колкото и да не харесваме това.

- Е аз не я намесвам, човеко Афсол. Тя сама се е намесила, като е ходила в Приказен Блян. - сви крилете си Силиа. - Аз какво съм ти виновна сега?

- Не говори така, сякаш е била там, за да се забавлява. Не е в неин стил, пък и би отишла в Еритос, ще ѝ излезе по-евтино и ще е същото.

- Аз откъде да знам какво е правила, според мен се е ебала, иначе не виждам защо ще ходи в публичния ни дом. - невъзмутимо отвърна хипогрифът.

- Тук всичките явно сте обсебени от това. Идеално място за живеене за Каво и Лилит. - извъртя очи Афсол.

- А, тази Лилит! Господарят доста я хвалеше нея и каза, че я бил ебал. - възкликна Силиа.

- Това защо ли не ме учудва, тя си е такава. - изрече принцът. - Не съм се и съмнявал, че Лилит ще отиде на място с публичен дом и ще го посети.

- Еми нормално, човеко Афсол. Ти не си ли ходил? Има доста интересни неща там. - отвърна Силиа.

- Не съм имал проблем с жени, че да ми се налага да посещавам публичен дом. И без това ще получа едно и също нещо.

- Еми не е така, човеко Афсол, в нашия Приказен Блян има такива работници, каквито никъде не си виждал. Вярно, лисици и вие си имате и можеш да ги ебеш, но едва ли имате истински ангел. А ние имаме Клодия. - отвърна Силиа. - Доста си заслужава.

- Имахме Андромеда. - отвърна Афсол. - Съмнява ме лисиците в Еритос да пожелаят да спят просто така с когото и да е, поне едната. Все едно, този разговор отива наникъде.

- Ще пожелаят, ако им дадеш нещо, което да им хареса. - отвърна Силиа. - И къде да отива, човеко Афсол, вие сте доста странни в това вашето Еритос.

Афсол тежко въздъхна.
- Не съм съгласен, но нямам и време да те убеждавам в противното. Ще вървя.
Принцът пожела лек ден на съществото и беше радостен, че повече няма да посети това налудничаво място. Той се телепортира обратно в Еритос, някога щеше да поговори със Силиа.