Дерт

- Ами не знам, човеко Афсол. Не бих могла да предположа с кого се е ебала там, както и този човек с коня. Много сте странни. Тук наскоро идваха друг човек от вашето Еритос и представи си - водеше някакъв тъмен елф с него. Абсолютна гнусотия!

- И тях ги знам. - тежко въздъхна Афсол. - По-добре е, че Блейд е бил с Конър. Този проклет тъмен елф достатъчно злини причини на сестра ми, заслужава си всичко, което му се случва.

- Да той се държа отвратително и ме обиждаше, като казваше че съм грозна. То е очевидно, че не съм! - тросна се Силиа. - Не знам как така разрешавате на тъмните елфи да се разхождат свободно, вашето Еритос звучи доста нецивилизовано място.

Афсол въздъхна.
- Всички от Еритос мразят тъмния елф, но уви, няма какво да направим срещу него. Този нещастник е като хлебарка - не умира. Не разбира от нищо, сякаш нищо не е в състояние да го спре да върши глупости. - изсумтя принцът.

Силиа също въздъхна.
- Ама кой е казвал да го убивате? Не разбирам защо не е роб, както навсякъде в нормалните територии. Защо изобщо имате свободни елфи? - почуди се съществото.

- Защото нищо лошо не са ни сторили? - вирна вежда Афсол. - Дори не разбирам неприязънта ви към елфите, не са лоши същества.

- Ами аз съм живяла 600 години, но добри тъмни елфи не съм виждала. Другите може и да стават, ама гнолът Зог твърди, че го били обрали, така че не знам, човеко. Гадни си звучат. - сви крилете си Силиа.

- Не може да осъждате цялата раса заради грешките на няколко. - отвърна Афсол. - Познавам само един тъмен елф и да, той е отвратителен. Не мога да кажа нищо за останалите от расата му.

- Всичките са такива, човеко Афсол. Кажи ми, ти мислиш ли, че лисиците са курви? - на свой ред попита съществото.

Афсол сбърчи вежди.
- Познавам само две лисици. Едната се държи като куртизанка, даже май е, другата сякаш не. - сви рамене принцът. - Не знам дали са курви, но не са читави същества.

- Еми ето. - посочи с нокът съществото. - Познаваш две, но все пак знаеш, че не са стока. Така е и с гадните елфи, то просто си го знаеш. - невъзмутимо отвърна Силиа.

- Не го казвам, защото просто го знам. Просто и двете сториха неща, които не са особено хубави. - сви рамене Афсол. - Може и да си права за тъмните елфи, но уви, други такива не познавам.

- Ами естествено, че ще сторят такива неща. Това се случва, когато ги оставите да се разхождат на свобода. - надменно отвърна Силиа.

- Не съм аз управителят на Еритос, че да взимам мерки срещу тях. - отвърна Афсол. - Изглежда на кралицата не ѝ пречат.

- Ами няма да просъществувате дълго, ако оставяте всякаква такава напаст да бъде на свобода. Нашият Господар поне се грижи за нас! - отвърна хипогрифът.

- Радвам се за вас. - изрече Афсол. - Ние винаги имаме възможността да напуснем Еритос и да си намерим друго място за живеене. Може би ще попаднем на нормален владетел, на който ще му пука какво се случва в кралството му.

- Всеки владетел, който затваря лисиците и елфите е добър. - одобрително кимна с глава Силиа. - Дано да намериш такъв, човеко Афсол, че във вашето Еритос звучи доста зле. Явно затова сестра ти предпочита да идва да се ебе в нашия Приказен Блян.

Афсол скръсти ръце.
- Сестра ми не предпочита подобни неща. Не знам какво е търсила в този публичен дом, но не е била там, за да спи с някого. - отвърна принцът. - Сестра ми е влюбена в един мъж и десетки пъти е казвала, че не желае да спи с други хора заради това.
Афсол не бе сигурен дали вече не се е отметнала от думите си. Отношенията ѝ с Крисчън напоследък не изглеждаха добри.

- Ами човеко Афсол не виждам защо да е ходила в Приказен Блян, освен да се ебе. Както казах и на противния тъмен елф, то е публичен дом. Обикновено всички ходят там, за да се ебат. - сви крилете си съществото.

- Не вярвам да го е сторила, ще трябва да говоря с нея, не че е моя работа. - въздъхна принцът.