Дерт

- Трябва да внимаваш с тез мръсните лисици и елфи, лисиците също са крадливи. - назидателно продължи да начита Зог.

- Щом казвате. - въздъхна Серена. - Благодаря за предупреждението. - реши да не противоречи на това чудовище, нямаше особен смисъл, тъй като както повечето жители на Валдора, и то беше абсолютно лудо. - Тук има ли нещо интересно за правене все пак? Вече посетих Валдора три пъти, но не открих никакви мероприятия.

Гнолът присви очи.
- Еми кво интересно да има за правене, ако познаваш някакви гадни елфи ще дойда в туй вашето Еритос и може да ги оритаме малко. - невъзмутимо отвърна Зог. - Ама аз ще дойда, щото не искам в нашата хубава планина да плъзнат такива долни твари.

Серена вече не успя да сдържи смеха си, но успя да го маскира като кашлица.
- Интересно, но това не е "мероприятие" във Валдора. - отвърна тя.

- Идиотке, не знам кво е туй мероприятие, говори нормално. - изръмжа съществото. - Единственото мероприятие, дето признавам е да им се извият крадливите вратове на елфите и на тъмните елфи!

- В зависимост от гледната точка, това би могло да е мероприятие. - замисли се Серена, макар и трудно да сдържаше смеха си. Не беше сигурна как тази територия дори съществува, след като всички в нея бяха толкова луди. - Благодаря, че ми отделихте от времето си, ще вървя. Пожелавам Ви да не срещате елфи, щом толкова ги мразите.
Серена използва отново кристала си, за да се върне вкъщи. Надяваше се да не ѝ се налага да посещава това място скоро. Онази лисица, която се оплакваше по партитата явно казваше истината.

- С моя късмет ще ги срещна, ама само да ми паднат. Мамата им ебавам! - гневно изръмжа Зог. Щяха да видят проклетите елфи!

Афсол използва камъка си за телепортация и се телепортира в планината на Валдора. Принцът сви рамене, вече не очакваше нищо положително от това място.

Хипогрифът Силиа забеляза, че в планината има непознат човек. Тя долетя до него.
- Здравей, човеко. Кой си и откъде идваш? - попита чудовището.

Афсол въздъхна.
- Аз съм Афсол, от Еритос. Трябва да посетя Валдора за последен път. - отвърна принцът. - А ти коя си?

- Приятно ми е, Афсол от Еритос. Аз съм Силиа и тук си живея. - отвърна хипогрифът. Поне този не беше довел със себе си противен тъмен елф.

Афсол избухна в смях.
- Какзваш се Силиа? - през смях попита принцът. - Сестра ми се казва така, а мислех, че съм избрал достатъчно уникално име.

Хипогрифът не очакваше такава реакция.
- Какво му е на името Силиа? Много си е хубаво, казвам се така от 600 години. - надменно отвърна чудовището. - Не знам дали е уникално, но си е моето име. Но в такъв случай значи има три Силии...

Афсол избърса сълзите от очите си.
- Името действително е хубаво. Просто никога не съм предполагал, че ще срещна още някой, който се казва по този начин. - отвърна принцът, сетне сбърчи вежди. - Три Силии?

Хипогрифът Силиа кимна.
- Ами да, аз съм едната, сестра ти е втората и третата Силиа е тая, дето е ходила в Приказен Блян заедно с някакъв от Еритос и коня му...

Афсол сбърчи вежди.
- Станала е някаква грешка, опасявам се. - изрече принцът. - Онзи с коня е Каво, обаче в Еритос живее само една единствена Силиа и това е сестра ми. Тя обаче никога не би отишла където и да е с Каво, още повече в публичен дом.

Хипогрифът сви крилете си.
- Няма грешка, човеко Афсол. Наистина са били в Приказен Блян. Сега, дали са били там заедно не мога да кажа, но и двамата са ходили.

Афсол не разбираше какво я бе прихванало Силиа.
- Това звучи наистина странно. - въздъхна принцът. - Ще трябва да я питам, когато я видя.

- Вероятно са ходили там, за да ебат лисиците. Всички заради тях отиват. - намусено отвърна Силиа. - Дори не разбирам какво им харесват толкова.

- Лисиците са последното нещо, заради което сестра ми ще посети публичен дом. - засмя се отново Афсол. - Тя не ги харесва особено, надали би искала да спи с тях.