Дерт

Хипогрифът Силиа въздъхна. Не разбираше как така този човек смята, че е цивилизован, като живееше на място, което разрешаваше на тъмните елфи да имат права.

Халон се телепортира отново във Валдора, на върха на някаква планина. Елфът въздъхна и започна да слиза от него.

Драконът Грох забеляза непознат елф и долетя до него.
- Здрасти елфе, как така се озова в нашата планина Дерт? - изненадано попита съществото.

Халон се обърна към дракона.
- Здрасти. Телепортирах се тук. - отвърна елфът.

- Хммм, то с вашите елфически магии никога не се знае. Аз съм Грох, и съм управител на тази планина. Отсега ще ти кажа не е много добре да идваш тука, че имаме един гнол, малко е проблемен. - отвърна драконът.

Халон въздъхна.
- Магиите ни не вредят на никого, но все едно. Относно гнолът, не знам дали ще го срещна, тук съм за последно.

- Дано не го и срещаш, казва се Зог и доста мрази елфи, твърди че сте го били обрали. - отвърна Грох. - Дано не сте правили такива неща. А магиите ви са доста опасни, ще ме прощаваш.

- Защо говориш в множествено число? - вирна вежда Халон. - Никога не съм бил тук, нито съм ограбвал някого.

- Просто казвам. - сви крилете си Грох. - Знам, че не си, тук идва една друга елфка, казваше се Евдемия. Тя изглеждаше свястна. - продължи чудовището.

- Евдемия действително е такава. - изрече Халон. - Не е срещнала онзи гнол?

- Поне не съм виждал да разговаря с нея, но той щеше направо да я убие, след което със сигурност щеше да се похвали, така че не, вероятно не са се срещали. - отвърна Грох.

Халон се учуди.
- Толкова много мрази елфи, защото някой го е ограбил? - елфът поклати глава. - Тук изобщо нормални същества намират ли се?

Грох се почеса по главата с нокът.
- Ами не особено, елфе Халон. Господарят не иска да идва тук, защото падна от върха на планината и сега това място не е много популярно. - наведе глава той. - А Зог е доста ексцентричен.

- Ексцентричен? Звучи луд. Не разбирам защо ще мразиш цяла раса заради действията на няколко индивида. - въздъхна Халон. - Не е като да не сме свикнали. Поне в Еритос можем да живеем що годе спокойно.

- Е да, елфе Халон, Зог си е доста луд. - отвърна Грох. - Не знам как така ви оставят да живеете спокойно в това Еритос, обикновено ви поробват. Тук също елфите работят предимно в Приказен Блян.

- В Еритос има рабо елфи, но и свободни такива. Не са съвсем побъркани. Голяма част от елфите се грижат за горите. Следят да има дивеч и растителност в тях, а вие ги поробвате. Нищо на никого не са сторили.

- Еми елфе Халон, тука Господаря и Чин се грижат за патките, друга грижа не ни трябва. А елфите могат да правят опасни магии, плюс това предишната Господарка Тиана никак не ги харесваше и затова така стана. - невъзмутимо отвърна Грох.

Халон се изсмя.
- Това с тия патки е толкова абсурдно. - изрече елфът. - Относно Тиана... Освен, че е долна кучка, друго не мога да кажа.

- Е това всички си го знаем, такава си е, но спокойно. Господарят се погрижи и феите тук вече нямат права! - гордо заяви съществото.

- Все едно, станалото няма да се оправи. - изрече Халон.

- Така е, за жалост. Елфе Халон, да те питам една работа, имаш ли магия за смаляване?

Халон сбърчи вежди.
- Имам, но защо ти е?

Драконът въздъхна.
- Еми както виждаш съм доста голямо същество, не ме пускат в Приказен Блян заради това, пък искам и аз да отида вече. Може ли да ми я напишеш на един пергамент и да я науча?

- Искаш да те смаля, за да спиш с куртизанки? - Халон вирна вежди. - Никога до сега не са искали това с такава цел.

- Сигурно, ама не е честно, елфе Халон. Пуснали са някакъв кон, а мен не ме пускат! - недоволстваше чудовището.