Дерт

Конър скръсти ръце.
- Не колкото тебе и оня шибан дългуч, шибаняко. - изсумтя тъмния елф и са обърна към тъпия хипогриф. - А ти заслужаваш смърт, задето смееш да носиш името на жена ми.

Хипогрифът изръмжа и одраска тъмния елф по лицето с острите си нокти.
- Радвай се, че не съм Зог, нищожество! - изръмжа чудовището и се обърна към човека. - Господин човек, те всичките си заслужават. Промених си мнението, пожелавам ви да го срещнете скоро!

- Живял съм толкова години, но все още нямам гадателски способности. Ще видим какво ще се случи при следващото ни идване тук. - изрече Блейд и се обърна към тъмния елф. - Извини се на Силиа и да се прибираме.

- Как пък не! - изсъска Конър и избърса кръвта от лицето си. - Тая тряя да са извини задето смей да носи прекрасното име на жена ми и да ме напада.

- В никакъв случай няма да се извинявам на боклук, който няма права! - подигравателно отвърна Силиа.

- Имам си права, тъпо, грозно същество такова.

- За съжаление. - въздъхна Блейд.

- Тук във Валдора нямаш, нищожество. - невъзмутимо отвърна хипогрифът. - Ще съжаляваш, ако Господаря или Зог те набарат. Дано се случи!

- Аз не съм жител на Валдора, тъпачке.

На Блейд му писна да слуша как тези двамата се карат.
- Добре, достатъчно. Конъре, млъквай, че пак ще носиш онази маска, която взехме от кентаврите. Изобщо не трябваше да ти я свалям.

- Няма значение чий жител си, съмнявам се някоя местност да е толкова изостанала, че да разреши на тъмните елфи да имат права. - невъзмутимо отвърна Силиа. - Не знам за какви кентавърски маски говориш, господин човек, но трябва да му теглиш голям бой.

- Не е като да не го правя, но уви, не си взима поука и това е.

- Тогаз ме остей на мира, изрод шибан.

- Ами тогава те съветвам да го продадеш в публичния ви дом. Не може да нямате. Тук така правим с тъмните елфи. - отвърна Силиа.

Блейд отново въздъхна.
- Имаме публичен дом, разбира се. Обаче не мога да го продам. Мога да го изпратя да работи там, но толкова. Пък и в Еритос няма разнообразие на същества, че да има интересни клиенти.

- Върви продавай себе си, шибаняк. - изсумтя Конър. - И без туй само за туй ставаш.

- Еми господин човек, тогава не знам. - сви крилете си Силиа. - Продай го в нашия Приказен Блян. Господарят ще го вземе.

- И пак не става. - въздъхна Блейд. - Мога само да купя някой да го обслужи. Смятам да вървим, радвам се, че се запознах с теб, Силиа.
Блейд хвана Конър и ги телепортира обратно в Еритос.

Хипогрифът Силиа изсумтя. На какво беше заприличало това място, че вече и тъмни елфи можеха да се разхождат необезпокоявани?! Трябваше да се оплаче на господаря!

Серена използва кристала си за телепортация и се озова в подножието на някаква планина. Момичето сви рамене и реши да се разходи из мястото.