Дерт

- Приятно ми е, Афсол от Еритос. Аз съм Силиа и тук си живея. - отвърна хипогрифът. Поне този не беше довел със себе си противен тъмен елф.

Афсол избухна в смях.
- Какзваш се Силиа? - през смях попита принцът. - Сестра ми се казва така, а мислех, че съм избрал достатъчно уникално име.

Хипогрифът не очакваше такава реакция.
- Какво му е на името Силиа? Много си е хубаво, казвам се така от 600 години. - надменно отвърна чудовището. - Не знам дали е уникално, но си е моето име. Но в такъв случай значи има три Силии...

Афсол избърса сълзите от очите си.
- Името действително е хубаво. Просто никога не съм предполагал, че ще срещна още някой, който се казва по този начин. - отвърна принцът, сетне сбърчи вежди. - Три Силии?

Хипогрифът Силиа кимна.
- Ами да, аз съм едната, сестра ти е втората и третата Силиа е тая, дето е ходила в Приказен Блян заедно с някакъв от Еритос и коня му...

Афсол сбърчи вежди.
- Станала е някаква грешка, опасявам се. - изрече принцът. - Онзи с коня е Каво, обаче в Еритос живее само една единствена Силиа и това е сестра ми. Тя обаче никога не би отишла където и да е с Каво, още повече в публичен дом.

Хипогрифът сви крилете си.
- Няма грешка, човеко Афсол. Наистина са били в Приказен Блян. Сега, дали са били там заедно не мога да кажа, но и двамата са ходили.

Афсол не разбираше какво я бе прихванало Силиа.
- Това звучи наистина странно. - въздъхна принцът. - Ще трябва да я питам, когато я видя.

- Вероятно са ходили там, за да ебат лисиците. Всички заради тях отиват. - намусено отвърна Силиа. - Дори не разбирам какво им харесват толкова.

- Лисиците са последното нещо, заради което сестра ми ще посети публичен дом. - засмя се отново Афсол. - Тя не ги харесва особено, надали би искала да спи с тях.

- Ами не знам, човеко Афсол. Не бих могла да предположа с кого се е ебала там, както и този човек с коня. Много сте странни. Тук наскоро идваха друг човек от вашето Еритос и представи си - водеше някакъв тъмен елф с него. Абсолютна гнусотия!

- И тях ги знам. - тежко въздъхна Афсол. - По-добре е, че Блейд е бил с Конър. Този проклет тъмен елф достатъчно злини причини на сестра ми, заслужава си всичко, което му се случва.

- Да той се държа отвратително и ме обиждаше, като казваше че съм грозна. То е очевидно, че не съм! - тросна се Силиа. - Не знам как така разрешавате на тъмните елфи да се разхождат свободно, вашето Еритос звучи доста нецивилизовано място.

Афсол въздъхна.
- Всички от Еритос мразят тъмния елф, но уви, няма какво да направим срещу него. Този нещастник е като хлебарка - не умира. Не разбира от нищо, сякаш нищо не е в състояние да го спре да върши глупости. - изсумтя принцът.

Силиа също въздъхна.
- Ама кой е казвал да го убивате? Не разбирам защо не е роб, както навсякъде в нормалните територии. Защо изобщо имате свободни елфи? - почуди се съществото.

- Защото нищо лошо не са ни сторили? - вирна вежда Афсол. - Дори не разбирам неприязънта ви към елфите, не са лоши същества.

- Ами аз съм живяла 600 години, но добри тъмни елфи не съм виждала. Другите може и да стават, ама гнолът Зог твърди, че го били обрали, така че не знам, човеко. Гадни си звучат. - сви крилете си Силиа.

- Не може да осъждате цялата раса заради грешките на няколко. - отвърна Афсол. - Познавам само един тъмен елф и да, той е отвратителен. Не мога да кажа нищо за останалите от расата му.

- Всичките са такива, човеко Афсол. Кажи ми, ти мислиш ли, че лисиците са курви? - на свой ред попита съществото.

Афсол сбърчи вежди.
- Познавам само две лисици. Едната се държи като куртизанка, даже май е, другата сякаш не. - сви рамене принцът. - Не знам дали са курви, но не са читави същества.

- Еми ето. - посочи с нокът съществото. - Познаваш две, но все пак знаеш, че не са стока. Така е и с гадните елфи, то просто си го знаеш. - невъзмутимо отвърна Силиа.

- Не го казвам, защото просто го знам. Просто и двете сториха неща, които не са особено хубави. - сви рамене Афсол. - Може и да си права за тъмните елфи, но уви, други такива не познавам.

- Ами естествено, че ще сторят такива неща. Това се случва, когато ги оставите да се разхождат на свобода. - надменно отвърна Силиа.

- Не съм аз управителят на Еритос, че да взимам мерки срещу тях. - отвърна Афсол. - Изглежда на кралицата не ѝ пречат.

- Ами няма да просъществувате дълго, ако оставяте всякаква такава напаст да бъде на свобода. Нашият Господар поне се грижи за нас! - отвърна хипогрифът.