Дерт

Серена едва успяваше да сдържи смеха си, макар че не желаеше да рискува с това чудовище. Изглеждаше доста агресивно.
- Не съм убедена, че кралство Еритос ще изпрати елфи и тъмни елфи специално, за да съсипват настроението Ви. - подигравателно отвърна тя.

Зог ръмжеше от гняв.
- Нещастнице, елфите и тъмните елфи ми съсипват настроението само със съществуването си. Няма такава долна сган, по-зле са и от курвенските лисици, а туй е доста трудно за постигане.

Серена въздъхна.
- Наясно съм, че повечето земи изпитват неприязън към елфическата раса, но ми е чудно защо реагирате толкова остро? Те не са ли роби тук, както почти навсякъде?

Зог продължи да ръмжи от гняв.
- Те и за роби не стават, тези нещастни боклуци! Как защо? Обраха ме преди 568 години, направо да се чудя къде да се дявам вече от тях. Естествено, че Господарят ги затваря в Приказен Блян, да не е луд да ги пусне да обикалят на свобода? За разлика от лисиците, тея грозни уроди дори за ебане трудно стават. - недоволстваше гнолът.

Серена сви устни, изказът на това чудовище доста ѝ наподобяваше този на Каво.
- Съжалявам, с риск още повече да Ви ядосам, случайно в рода Ви да има човеци? Доста ми напомняте на един мой съподаник. - попита момичето. Технически, Каво трябваше да бъде неин поданик, но нещастницата Клара все още се ширеше на престола ѝ.

- То човеци би било поносимо, стига само елфи да няма, че откачам! - сякаш неразбрало въпроса изръмжа чудовището.

- Не знам какво да Ви кажа, но доста приличате на мъж на име Каво. Той всъщност е идвал тук, за жалост са пострадали... работнички от публичния Ви дом. - Серена умишлено не спомена, че убитите жени са били елфки.

Зог се почеса по главата.
- А тоя Каво, да, Господарят каза че бил убил три елфки, много добре е направил даже. И на оная другата проста човешка жена казах, тоя Каво трябва да ви стане господар! Явно само той разбира какво трябва да се направи с тая сган! - самодоволно отвърна гнолът.

Серена направи гримаса. Ако и Каво посмееше да узурпира трона на Еритос, вече щеше доброволно да се принесе в жертва на Фафнир.
- Не, благодаря, не бих търпяла подобен навлек на трона, който ми принадлежи по право. - на свой ред повиши тон тя.

- Мене кво ме интересува вашия трон в туй Еритос? - избоботи гнолът. - Ако искаш ти да си Господарка, трябва да държиш тея мръсни елфи изкъсо и лисиците ви също. Как тъй смеят да се разхождат на свобода? Трябва да работят яко в публичния дом! - назидателно отвърна гнолът.

Серена поклати глава.
- Едва ли бих могла твърде много да влияя над общественото мнение за елфите, но не виждам как бихме могли да принудим лисиците да работят. Те са доста по-силни от нас.

- Тъпа си, и то доста! - изръмжа Зог. - За кво ще ги принуждаваш, те са големи курви, те туй искат!

- В такъв случай сам си противоречите. Ако лисицата, която сте срещнал е такава, защо е била тук, а не в публичния дом? Не разбирам логиката, която следвате. - невъзмутимо отвърна Серена.

- Не знам кво е туй логика, сигурно е нещо долно като мръсните елфи и тъмните елфи! - грубо изръмжа Зог.

- Личи си... - тихо отвърна момичето.

- Трябва да внимаваш с тез мръсните лисици и елфи, лисиците също са крадливи. - назидателно продължи да начита Зог.

- Щом казвате. - въздъхна Серена. - Благодаря за предупреждението. - реши да не противоречи на това чудовище, нямаше особен смисъл, тъй като както повечето жители на Валдора, и то беше абсолютно лудо. - Тук има ли нещо интересно за правене все пак? Вече посетих Валдора три пъти, но не открих никакви мероприятия.

Гнолът присви очи.
- Еми кво интересно да има за правене, ако познаваш някакви гадни елфи ще дойда в туй вашето Еритос и може да ги оритаме малко. - невъзмутимо отвърна Зог. - Ама аз ще дойда, щото не искам в нашата хубава планина да плъзнат такива долни твари.

Серена вече не успя да сдържи смеха си, но успя да го маскира като кашлица.
- Интересно, но това не е "мероприятие" във Валдора. - отвърна тя.

- Идиотке, не знам кво е туй мероприятие, говори нормално. - изръмжа съществото. - Единственото мероприятие, дето признавам е да им се извият крадливите вратове на елфите и на тъмните елфи!

- В зависимост от гледната точка, това би могло да е мероприятие. - замисли се Серена, макар и трудно да сдържаше смеха си. Не беше сигурна как тази територия дори съществува, след като всички в нея бяха толкова луди. - Благодаря, че ми отделихте от времето си, ще вървя. Пожелавам Ви да не срещате елфи, щом толкова ги мразите.
Серена използва отново кристала си, за да се върне вкъщи. Надяваше се да не ѝ се налага да посещава това място скоро. Онази лисица, която се оплакваше по партитата явно казваше истината.

- С моя късмет ще ги срещна, ама само да ми паднат. Мамата им ебавам! - гневно изръмжа Зог. Щяха да видят проклетите елфи!

Афсол използва камъка си за телепортация и се телепортира в планината на Валдора. Принцът сви рамене, вече не очакваше нищо положително от това място.

Хипогрифът Силиа забеляза, че в планината има непознат човек. Тя долетя до него.
- Здравей, човеко. Кой си и откъде идваш? - попита чудовището.

Афсол въздъхна.
- Аз съм Афсол, от Еритос. Трябва да посетя Валдора за последен път. - отвърна принцът. - А ти коя си?