Дерт

- Хубава лисица. С големи цици. - побърза да отвърне съществото, облизвайки се.

Юки ядно изсумтя.
- Нямам това предвид. Какво знаеш за живота ѝ тук? - заповяда отново тя.

- Почти нищо. - отново поклати отрицателно глава гнолът. - Нея не я доведе Господарят. Тя се появи сама един ден. Господарят... Се опита да я улови, но тя избяга. Морският дракон го нямаше.

Юки въздъхна победено. Явно все пак Неро не я бе излъгал относно това, но познанията на това противно чудовище далеч не бяха достатъчни, нито пък ѝ дадоха нова информация отвъд това, което вече знаеше. Трябваше да намери начин да се върне в Публичния Дом скоро и да освободи лисиците. Тя щракна с пръсти и отне влиянието на хипнозата си.

Гнолът не си спомняше какво е казал под влиянието на умението на лисицата.
- Курво, какво още търсиш тука? Нали ти казах, че не ме интересуват мръсни курвенски лисици! Благодари се, че не си елф или тъмен елф, че вече щях да съм ти набил шамарите и да съм ти ебал мамата. Или лягай да те еба, или дим да те няма! - избоботи чудовището.

Юки въздъхна, определено щеше да се върне и да убие това същество, когато свършеше работата си тук.
- Ти си този, който трябва да ми благодари. Не всеки може да се похвали, че е оцелял среща с мен. - злокобно се усмихна лисицата, сетне използва кристала си за телепортация, за да се махне от това място.

Гнолът стоеше и наблюдаваше как лисицата изчезна мигновено.
- Ебахти курвенското нещо. - гневно изсумтя гнолът. - Дано не вземе да се напълни и с елфи тука, че не знам къде ще се дявам.

Блейд и Конър се телепортираха във Валдора отново. Мъжът смяташе да остави изненадата, която бе намислил за съпруга си за последното им идване тук.

Хипогрифът Силиа се разхождаше из планината, когато видя някакви човек и тъмен елф да се разхождат. Изненада се много, защото тъмните елфи стояха в Приказен Блян. Тя долетя до двамата.
- Извинявай, но защо си довел тъмен елф тука? Това не е позволено. - обърна се тя към човека.

Блейд се обърна към съществото, което засякоха.
- Здравей. Ние не сме от Валдора, мога да доведа тоя идиот тука. - отвърна мъжът.

Конър извъртя очи.
- Не е кат да съм го искал, шибаняко.

Хипогрифът намери това за доста странно.
- Чужденци или не, тъмните елфи са си противни. Аз съм Силиа. - представи се съществото. - Вие кои сте?

Конър са плесна по челото.
- Чудесно. Как може такова грозно същество кат тебе да носи името на най-прекрасната жена на тоя свят? - изсумтя тъмния елф. - Тряя да си го смениш незабавно. Не можеш да имаш същото име като нея.

- По-добре мълчи, Конър. - изрече Блейд. - Никой не те пита какво мислиш за името на това същество.

Хипогрифът изръмжа срещу тъмния елф.
- Безполезна твар такава, аз съм си най-прекрасната жена на тоя свят! - изръмжа Силиа и се обърна към човека. - Виждаш ли сега защо са долни? Обиждат и нападат всички, без никаква причина!

- Най-прекрасната жена друг път! Дори жена ли си? - изсумтя Конър. - Нямаш нищо общо със Силиа, на малкия и пръст не можеш да стъпиш.

Блейд погледна кръвнишки Конър.
- Тъпако, не виждаш ли, че обиждаш хипогрифа? - изсъска мъжът и се обърна към чудовището. - Не го слушай, той си е такъв - сипе обиди към всеки, когото срещне.

Хипогрифът се изсмя.
- Естествено, че съм жена, аз съм най-красива и най-възрастна сред хипогрифите, на 600 години! И как да нямам общо със Силиа, тъмните елфи, освен нагли явно сте и малоумни. Аз съм Силиа! - изръмжа чудовището и се обърна към човека. - Да, така е господин човек. Не знам как сте се сдобил с тъмен елф, но сте направили много лош избор. Те са ужасни.

- Нямаш нищо общо със Силиа.

Блейд въздъхна.
- По стечение на обстоятелствата се наложи. - отвърна мъжът.