Дерт

Конър скръсти ръце.
- Не колкото тебе и оня шибан дългуч, шибаняко. - изсумтя тъмния елф и са обърна към тъпия хипогриф. - А ти заслужаваш смърт, задето смееш да носиш името на жена ми.

Хипогрифът изръмжа и одраска тъмния елф по лицето с острите си нокти.
- Радвай се, че не съм Зог, нищожество! - изръмжа чудовището и се обърна към човека. - Господин човек, те всичките си заслужават. Промених си мнението, пожелавам ви да го срещнете скоро!

- Живял съм толкова години, но все още нямам гадателски способности. Ще видим какво ще се случи при следващото ни идване тук. - изрече Блейд и се обърна към тъмния елф. - Извини се на Силиа и да се прибираме.

- Как пък не! - изсъска Конър и избърса кръвта от лицето си. - Тая тряя да са извини задето смей да носи прекрасното име на жена ми и да ме напада.

- В никакъв случай няма да се извинявам на боклук, който няма права! - подигравателно отвърна Силиа.

- Имам си права, тъпо, грозно същество такова.

- За съжаление. - въздъхна Блейд.

- Тук във Валдора нямаш, нищожество. - невъзмутимо отвърна хипогрифът. - Ще съжаляваш, ако Господаря или Зог те набарат. Дано се случи!

- Аз не съм жител на Валдора, тъпачке.

На Блейд му писна да слуша как тези двамата се карат.
- Добре, достатъчно. Конъре, млъквай, че пак ще носиш онази маска, която взехме от кентаврите. Изобщо не трябваше да ти я свалям.

- Няма значение чий жител си, съмнявам се някоя местност да е толкова изостанала, че да разреши на тъмните елфи да имат права. - невъзмутимо отвърна Силиа. - Не знам за какви кентавърски маски говориш, господин човек, но трябва да му теглиш голям бой.

- Не е като да не го правя, но уви, не си взима поука и това е.

- Тогаз ме остей на мира, изрод шибан.

- Ами тогава те съветвам да го продадеш в публичния ви дом. Не може да нямате. Тук така правим с тъмните елфи. - отвърна Силиа.

Блейд отново въздъхна.
- Имаме публичен дом, разбира се. Обаче не мога да го продам. Мога да го изпратя да работи там, но толкова. Пък и в Еритос няма разнообразие на същества, че да има интересни клиенти.

- Върви продавай себе си, шибаняк. - изсумтя Конър. - И без туй само за туй ставаш.

- Еми господин човек, тогава не знам. - сви крилете си Силиа. - Продай го в нашия Приказен Блян. Господарят ще го вземе.

- И пак не става. - въздъхна Блейд. - Мога само да купя някой да го обслужи. Смятам да вървим, радвам се, че се запознах с теб, Силиа.
Блейд хвана Конър и ги телепортира обратно в Еритос.

Хипогрифът Силиа изсумтя. На какво беше заприличало това място, че вече и тъмни елфи можеха да се разхождат необезпокоявани?! Трябваше да се оплаче на господаря!

Серена използва кристала си за телепортация и се озова в подножието на някаква планина. Момичето сви рамене и реши да се разходи из мястото.

Гнолът Зог забеляза, че пак някаква човешка жена е дошла. Аман от тези навлеци. Съществото се изпречи на пътя ѝ с няколко скока.
- Ти пък каква си сега? - грубо избоботи гнолът.

Серена се стъписа от внезапното появяване на това странно чудовище.
- Аз съм Серена Калахан, идвам от Еритос. По-скоро Вие кой сте? - попита на свой ред тя.

Гнолът се разгневи, когато чу името "Еритос". От там се беше домъкнала онази курвенска лисица.
- Аз съм гнолът Зог, на 906 години съм. Нещастници живеят само в туй вашето Еритос, одеве идва една мършава лисица, само не знам как се измъкна без да ѝ еба мамата. - гневно изръмжа съществото.

Серена въздъхна. Не се интересуваше нито от възрастта на чудовището, нито кой бе идвал тук преди нея. Изглежда отново беше попаднала на луди. Започваше да се чуди дали във Валдора живеят нормални създания.
- Не знам нищо относно това. - отвърна тя. - Аз просто дойдох да разгледам това място.

- Еми разгледа го вече, сега изчезвай, че заради вас с туй вашето Еритос накрая ще плъзнат тука и най-долната сган елфите и тъмните елфи и тогава ще трябва да ви търся и да ви еба мамата. - още повече се разгневи Зог.